И така! Дойде време да теглим чертата за пръв път в тоя блог ;) и да вземе да обобщим философските, теоретичните и икономическите основи на абсолютния прогресивизъм за да разберем най-накрая що за животно е това абсолютния прогресивизъм и има ли то почва у нас?! :)
И така, ако сте чели статиите написани от мене дотук след продължително умуване над това, което наистина искам да кажа през последните 4 месеца, може би сте забелязали, че явно аз съм някой, който има някакви наченки за това, което наистина иска да види в света около себе си, но явно още не знае съвсем точно какво е това или как, адже ба, може да се стигне до там. Е сигурен съм, че не съм единствен, въпреки, че това надали ме извинява. Всеки от нас от време на време седи и се чуди, в какъв свят по дяволите бих искал да живея, но обикновенно (поне според моите скромни наблюдения) повечето от нас стигат до етапа-Абе дай ми пари, пари и още повече пари и друго не ми трябва-ииииииииии, дотук! По нататъшната мозъчна дейност с насоченост по тези въпроси явно разваля кефа от хубавата мечта, в която се намира авторът на тези слова и задълбочаването в горепосочените проблеми явно донася на автора повече проблеми и униние, освен естествено, ако мислите не са свързани с повечко финикийски знаци в джобовете на този мислител ;). И смея да изкажа мнението, че умуванията на средностатистическия българин относно организацията на обществото се простират до тази точка. Или с други думи:
-Абе, важното е да се наям, напия и на..., а останалото са некви глупости. И колкото ПО-ЛЕСНО ми е това в обществото, толкова по-добро е то!
Странно, ако маймуните можеха да говорят и ги попитаме същия въпрос нямаше ли и те да изкажат мнение подобно на това??? Но все пак какво повече може да се очаква от което и да е било живо същество-нима най-важното не е задоволяването на основните физически потребностти на индивида с цената на колкото се може по-малко усилия намерило израз в родния ни фолклор с въпроса:
-Какво му требва на човек?
И отговора:
-Иедини, пиини и сгодна женица!
Амчи, ко поичи да искаш?
Е да, малко по-вкусна храна, по-сгодна женица ;) и една S-класа паркирана на входа на бараката с размер на прогимназия дето се нарича "МОЙ ДОМ" определено биха помогнали, но най-важното е да се взема колкото се може ПОВЕЧЕ на цената на колкото се може ПО-МАЛКО усилия, че да не си тъп да ходиш да бачкаш като вол да си ги изкараш тия неща с ПОТ НА ЧЕЛО. Най-добре вземи хвани да завъртиш няколко далаверки, измами няколко балъка, открадни по нещо оттук-оттам и си уреди живота. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ИМАШ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ. Това дали ти трябва е друг въпрос, ама той е за балъците. Ти вземи парите, па после нека останалите ти разправяли колко си бил лош! Важното е не какво правиш, а КОЛКО МНОГО ИМАШ!!!
Ей това е ПРОСТАТА ИСТИНА пред която (поне според моите скромни наблюдения) целият български народ е преклонил глава. И всички виждаме докъде ни води тя-всеки гледа да прецака всекиго и се стреми само да натрупа колкото се може повече без въобвще да го е грижа ЗА КВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИ ТОВА??? Да, точно това ми е скромното мнение за моите сънародници-ние, българите (а и не само ние) сме се превърнали в едни прости (и все повече изпростяващи) машинки за копиране на поведението на останалите не защото намираме някакъв особен, дълбок и характерен за собствения ни мироглед смисъл в поведението на околните, а просто, защото ДРУГИТЕ ТАКА ПРАВЯТ. И, ако ни попитат защо мислиме така ние или просто повтаряме заучени фрази, които сме чули от някоя умна глава, или откровенно си признаваме:
-Абе, остави ги тия глупости. Аз мразим да мислим!
То и явно то това упражнение не носи голяма практическа полза-за кво толкова е полезно то? Няма да те нахрани я, няма да те напои, па и сгодна женица няма да си намериш с него (те хубавите вече само пачки искат да виждат). Та за кво ти е??? Кво толкоз ще излезе от него??? Най-много главата да те заболи :).
Е, ТОЧНО КЪМ ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ Е НАСОЧЕН АБСОЛЮТНИЯ ПРОГРЕСИВИЗЪМ. Е да, той явно няма да ви нахрани, няма да ви напои, за сгодната женица няма да коментирам ;), но може да ви отговори на някой въпроси за това какво по дяволите правя на тоя шибан свет и в какво общество БИ МОГЛО евентуално някой ден да живея, където основната цел не е да трупам пара без крайна цел или причина и да си гледам кефа, па майната му на всичко останало, а да се почувствам ГОРД (да точно тази странно звучаща дума изгубила значението си в днения ни свят) от обществото, в което живея. Да, точно така, наречете ме идеалист, глупак, тъпанар или с каквито и да е обидни епитети вие бихте желали да използвате срещу някой, който има мнение различно от вашето и ви казва нещо, което не бихте искали да чуете, но преди да излеете словестната си помия върху мен бих искал само да ви попитам дали вие самите разбирате какво правите или просто повтаряте една и съща заучена реакция като плъхове в лабиринт, които с течение на хиляди повторения са научили един и същи път, по който да стигнат до сиренцето в центъра му. Нима и вие, като тези лабораторни животни не сте научени да правите нещо просто защото "така е прието"? Знам, че ви е неприятно, но защо не се огледате в света около себе си, АМА НАИСТИНА ДОБРЕ СЕ ОГЛЕДАЙТЕ, и вместо да приемате нечие друго мнение или да слушате нечии "авторитетни" коментари не погледнете вътре В САМИЯ СЕБЕ СИ и не кажете какво ВИЕ САМИТЕ мислите за това, което виждате. Знам, ТРУДНО Е! Знам, ТЕЖКО Е! Знам, НЕПРИЯТНО Е! Но е добра първа стъка!
И така, ако сте направили поне малко усилие можем да продължим по нататък, защото в абсолютния прогресивизъм, за разлика от сегашната ни "прекрасна" капиталистическа демокрация основното е не какво обществото иска да направи от нас,а какво НИЕ ИСКАМЕ ДА НАПРАВИМ от него!
05 ноември 2009, четвъртък
22 октомври 2009, четвъртък
Икономически основи на абсолютния прогресивизъм
Представете си, че живеете в първобитно племе. За да оцелее племето мъжете ходят на лов и отнасят плячката в примитивното си селище, където жените я разфасоват и приготвят храна за цялото племе, а от кожите шият дрехи. Накратко-живеете си спокоен живот, в който всеки си знае мястото и племето като цяло просперира благодарение на работата, която всеки извършва в негово име. Но всяка година идва зима и затова се налага през останалата част от годината мъжете да намират храна, която жените да приготвят така, че тя да не се развали за да имат достатъчно запаси за през зимата и в племето да няма глад. Но е възможно някой зими да са по-продължителни от други и обратното, така че преди да започне зимата племето никога не знае точно колко дълга ще е тя. Затова племето трябва още по време на благоприятния сезон на годината да реши точно колко храна ще трябва да се събере за през зимата. Ако племето събере твърде малко храна, то през зимата ще настъпи глад и част от него може да умре. Ако събере твърде много храна обаче ще остане допълнително следващата година и неговите членове само ще са си загубили времето предната година. Тогава как племето да реши от точно колко храна има нужда?
Естествено в тази ситуация са възможни две крайни решения,като всички останали ще са между тях-или племето да определи някакво средно количество храна отговарящо на храната, която по принцип би трябвало да му стигне за една зима съобразно най-често наблюдаваните природни условия, или да събира толкова храна колкото може да осигурят неговите членове и така да се подготви максимално добре за зимата като използва възможностите си за натрупване на храна до техния абсолютен максимум. В първия случай племето ще си спести време и енергия и така ще спечели повече свободно време за да се наслаждава на живота си през приятната топла част на годината, а във втория случай ще си осигури с максимална сигурност оцеляването през зимата, но за сметка на далеч повече работа от страна на членовете му и силно намаляване на свободното им време.
И така в двата случая биха се развили две племена с коренно различен манталитет едно от друго-в едното хората ще се стремят да си живеят живота и ще гледат на работата като на досадно задължение, от което има нужда, но с което не бива да се прекалява :) (за справка се огледай наоколо и погледни морала на съвременния българин), докато в другото силно ще ценят работата си и ще се стремят да свършат колкото се може повече от нея, защото тя ще се явява един вид мерило за обществен статус. Това се налага, защото работата, която се изисква от членовете и на двете племена изисква развитието на съответни социални структури стимулиращи съответните индивидуални качества, от които има нужда племето-в единия случай работа колкото племето да оцелее, но без излишно престараване, а в другия усъдна работа за доброто на всички. И в зависимост от отношението си към работата двете племена ще имат различни представи относно представата за хубав живот в едното и в другото племе-при едните това ще е изживяване на дните си в занимания, които хората ще считат за приятни, без да е задължително те да са особено полезни за оцеляването на племето като цяло, тъй като работата ще е просто едно необходимо зло за живота на племето. За разлика от тях другите ще са длъжни да изградят подходящ морал и социални структури за да стимулират хората да работят максимално, поради което те задължително трябва да имат съвсем различно отношение към работата като цяло и съответно да развият напълно различна ценностна система от първото племе. Ето така този елементарен пример показва как идеологията, която едно общество изповядва е пряко свързана с неговото пряко оцеляване чрез икономическата структура, която се налага от индивидуалните качества наложени от ценностната му система. Тоест, можем да изведем една доста интересна взаимовръзка между различните аспекти на едно общество-доминиращата идеология определя дадена ценностна система в съгласие с нея, която на свой ред определя дадени индивидуални качества, които на свой ред са нужни за успешното функциониране на социалната и икономическата организация на обществото, а те пък поддържат съществуването на индивиди изповядващи съответната идеология. Разбирате ли връзката между всички тези аспекти на обществото?
Ето по-накратко-идеологията определя ценностите, те-стимулираните индивидуални качества, а от тях зависи социалната и икономическата структура, които пък на свой ред създават среда за поддържането на идеологията. И ето как всичко е свързано едно с друго образувайки единно цяло! И като такова то поема въздействията върху всеки един от своите компоненти чрез изменения във всички останали. Ето защо определени икономически структури се нуждаят от съответни идеологии и обратното. И когато има несъответствие между двете, то обществото неминуемо се срива! Ключовият момент тук са именно качествата, които са нужни за поддържането на икономическата и социалната структура на обществото и качествата определяни от съответната идеология чрез налаганите от нея ценности. Ако има съществено разминаване между двете, то неминуемо обществото е обречено на гибел, тъй като икономическата структура ГАРАНТИРА неговото оцеляване и, ако качествата нужни за нейното поддържане не присъстват в обществото, то то неминуемо е обречено да се удари челно в стената на реалността и да се сблъска с неспособност за гарантиране на оцеляването на собствените си членове, което неминуемо ще значи неговият край.
Но може би се чудите какво общо имат тези интересни разсъждения с нашето първобитно племе и възможните пътища за неговото развитие!? Ами помислете си в кое от тези две племена вие бихте искали да живеете??? В едното вие наистина имате осигурена храна без значение колко тежка може да е зимата, но за сметка на това трябва да работите усилено през лятото и не можете да разполагате с толкова много свобдно време колкото в другото племе. В другото племе пък имате достатъчно свободно време за да се насладите на живота си, но за сметка на това винаги има риск да умрете от глад през зимата. И така кое бихте избрали? Охолният живот през лятото за сметка на голям глад през зимата или тежкото лято за сметка на ситата зима? Нима това по същество не е един ИДЕОЛОГИЧЕСКИ въпрос в най-проста форма-кое бихте ценили повече комфорта на ситата зима или удоволствието от щастливото лято???
И ето как сложни идеологически въпроси могат да изникнат дори и от привидно прости ИКОНОМИЧЕСКИ примери. А отговорът на поставените по-горе въпроси изцяло ще зависи от нашата житейска философия и от това кое ЦЕНИМ най-много-например дали е по-добре да се насладим на краткия си земен път взимайки най-доброто,което той може да ни предостави, или е по-добре да натрупаме толкова много храна, че и внуците ни да са сити. И съответно всеки един от двата примера може да бъде свързан с различни житейски философии-дали щастието е да уловиш мига докато можеш или може би децата са най-важното нещо на света, затова трябва да има колкото се може за тях. Мисля, че осъзнахте този прост пример ;)
Но сега нека малко да поусложним ситуацията-представете си, че близо до нашето първобитно село някой открие интересна скала-такава дето като я сложиш в огъня се топи превръщайки се в жълта течност. А като изстине тая течност става на блестящи жълти блокчета дето могат лесно да се огъват в каквато форма си поискаме. Има само един проблем с тази скала-не се среша много често и трябва някой да ходи да кърти камъни по цял ден само и само за да може да намери малки количества от нея. И така се налага всъщност хората от племето да си разпределят задълженията така, че някой да могат по цял ден да ходят да къртят камъни докато други намират храна. Но тогава в племето може да се появи сериозен проблем-то ще има нужда и от храната, и от жълтият материал и ще е трудно да се реши кой с кое трябва да се занимава. Вожда може да се опита на няколко пъти да вътвори ред със своя авторитет, но каквито и задачи да постави на отдените хора в племето винаги може да бъде обвинен от която и да е страна, че или не предоставя на племето достатъчно храна, или не предоставя достатъчно от жълтия материал. И тогава за да спре споровете някой от по-умните хора в племето може да се сети нещо идеално просто-нека всеки сам да решава какво да прави и по колко време да го прави, а после могат да разменят жълтият материал за храна и обратното. И нека вожда направи така, че всеки да може САМ да решава за колко храна да разменя своя жълт материал и обратното. И така ще се предполага, че всички ще са щастливи при тази нова система.
И ето горе долу какво ще се получи-ако ти си решил да ловуваш и да набавяш храна за племето, то храната, която улавяш ще бъде разменяна за жълтия материял спрямо това колко храна са готови да дадат другите ловци за определено количество от жълтия материал. Който е по-добър ловец ще може съответно да улови повече плячка от останалите ловци и разполагайки с повече плячка ще иска да вземе повече от жълтият материал. Но копачите на жълт материал не са толкова прости и добре разбират стойността на продукта си. Затова те ще искат да намалят количеството материал, което дават на ловците за тяхната плячка за да могат да се снабдят с колкото се може най-много храна запазвайки си материала. И съответно ловците, които успяват да хващат най-много ще могат да си позволят да дават повече от и без това по-големият им улов за същото количество материал, което са вземали и преди при по-малък улов, но тези ловци, които не могат да хващат чак толкова много животни ще са принудени да намалят материала, който вземат, защото сега вече има достатъчно храна осигурявана от по-добрите ловци и копачите имат по-голям избор за това от къде вече да си взимат храна.
През същото време тези копачи, които могат да добият най-голямо количество от жълтия материал ще могат да си позволят да си вземат най-много храна и така те първи ще могат да прекратят работата си когато придобият достатъчно храна или пък да продължат да работят за да имат повеце от материала. През същото време тези, които не могат да изкопаят достатъчно материал ще са принудени да работят повече от колегите си или да се задоволяват с по-малко храна.
И така постепенно ще се установи едно равновесно положение, при което ловците ще улавят толкова плячка, че да могат да си набавят максималното количество жълт материал, до което могат да стигнат, а копачите ще работят дотолкова, че да могат да си набавят достатъчно храна запазвайки колкото се може повече от получения от тях материал.
И така количеството на жълтия материал ще се превърне в определящо за способностите на отделните индивиди да се изхранват, тъй като от него ще зависи точно колко храна може всеки да си позволи да притежава в случай на глад когато няма възможност лесно да си набави сам още храна. Така жълтият материал ще се превърне в един вид "резерв" от храна под различна форма и ще може по него съплеменниците да преценяват колко лесно може всеки един от тях да се изхрани.
Естествено в тази ситуация са възможни две крайни решения,като всички останали ще са между тях-или племето да определи някакво средно количество храна отговарящо на храната, която по принцип би трябвало да му стигне за една зима съобразно най-често наблюдаваните природни условия, или да събира толкова храна колкото може да осигурят неговите членове и така да се подготви максимално добре за зимата като използва възможностите си за натрупване на храна до техния абсолютен максимум. В първия случай племето ще си спести време и енергия и така ще спечели повече свободно време за да се наслаждава на живота си през приятната топла част на годината, а във втория случай ще си осигури с максимална сигурност оцеляването през зимата, но за сметка на далеч повече работа от страна на членовете му и силно намаляване на свободното им време.
И така в двата случая биха се развили две племена с коренно различен манталитет едно от друго-в едното хората ще се стремят да си живеят живота и ще гледат на работата като на досадно задължение, от което има нужда, но с което не бива да се прекалява :) (за справка се огледай наоколо и погледни морала на съвременния българин), докато в другото силно ще ценят работата си и ще се стремят да свършат колкото се може повече от нея, защото тя ще се явява един вид мерило за обществен статус. Това се налага, защото работата, която се изисква от членовете и на двете племена изисква развитието на съответни социални структури стимулиращи съответните индивидуални качества, от които има нужда племето-в единия случай работа колкото племето да оцелее, но без излишно престараване, а в другия усъдна работа за доброто на всички. И в зависимост от отношението си към работата двете племена ще имат различни представи относно представата за хубав живот в едното и в другото племе-при едните това ще е изживяване на дните си в занимания, които хората ще считат за приятни, без да е задължително те да са особено полезни за оцеляването на племето като цяло, тъй като работата ще е просто едно необходимо зло за живота на племето. За разлика от тях другите ще са длъжни да изградят подходящ морал и социални структури за да стимулират хората да работят максимално, поради което те задължително трябва да имат съвсем различно отношение към работата като цяло и съответно да развият напълно различна ценностна система от първото племе. Ето така този елементарен пример показва как идеологията, която едно общество изповядва е пряко свързана с неговото пряко оцеляване чрез икономическата структура, която се налага от индивидуалните качества наложени от ценностната му система. Тоест, можем да изведем една доста интересна взаимовръзка между различните аспекти на едно общество-доминиращата идеология определя дадена ценностна система в съгласие с нея, която на свой ред определя дадени индивидуални качества, които на свой ред са нужни за успешното функциониране на социалната и икономическата организация на обществото, а те пък поддържат съществуването на индивиди изповядващи съответната идеология. Разбирате ли връзката между всички тези аспекти на обществото?
Ето по-накратко-идеологията определя ценностите, те-стимулираните индивидуални качества, а от тях зависи социалната и икономическата структура, които пък на свой ред създават среда за поддържането на идеологията. И ето как всичко е свързано едно с друго образувайки единно цяло! И като такова то поема въздействията върху всеки един от своите компоненти чрез изменения във всички останали. Ето защо определени икономически структури се нуждаят от съответни идеологии и обратното. И когато има несъответствие между двете, то обществото неминуемо се срива! Ключовият момент тук са именно качествата, които са нужни за поддържането на икономическата и социалната структура на обществото и качествата определяни от съответната идеология чрез налаганите от нея ценности. Ако има съществено разминаване между двете, то неминуемо обществото е обречено на гибел, тъй като икономическата структура ГАРАНТИРА неговото оцеляване и, ако качествата нужни за нейното поддържане не присъстват в обществото, то то неминуемо е обречено да се удари челно в стената на реалността и да се сблъска с неспособност за гарантиране на оцеляването на собствените си членове, което неминуемо ще значи неговият край.
Но може би се чудите какво общо имат тези интересни разсъждения с нашето първобитно племе и възможните пътища за неговото развитие!? Ами помислете си в кое от тези две племена вие бихте искали да живеете??? В едното вие наистина имате осигурена храна без значение колко тежка може да е зимата, но за сметка на това трябва да работите усилено през лятото и не можете да разполагате с толкова много свобдно време колкото в другото племе. В другото племе пък имате достатъчно свободно време за да се насладите на живота си, но за сметка на това винаги има риск да умрете от глад през зимата. И така кое бихте избрали? Охолният живот през лятото за сметка на голям глад през зимата или тежкото лято за сметка на ситата зима? Нима това по същество не е един ИДЕОЛОГИЧЕСКИ въпрос в най-проста форма-кое бихте ценили повече комфорта на ситата зима или удоволствието от щастливото лято???
И ето как сложни идеологически въпроси могат да изникнат дори и от привидно прости ИКОНОМИЧЕСКИ примери. А отговорът на поставените по-горе въпроси изцяло ще зависи от нашата житейска философия и от това кое ЦЕНИМ най-много-например дали е по-добре да се насладим на краткия си земен път взимайки най-доброто,което той може да ни предостави, или е по-добре да натрупаме толкова много храна, че и внуците ни да са сити. И съответно всеки един от двата примера може да бъде свързан с различни житейски философии-дали щастието е да уловиш мига докато можеш или може би децата са най-важното нещо на света, затова трябва да има колкото се може за тях. Мисля, че осъзнахте този прост пример ;)
Но сега нека малко да поусложним ситуацията-представете си, че близо до нашето първобитно село някой открие интересна скала-такава дето като я сложиш в огъня се топи превръщайки се в жълта течност. А като изстине тая течност става на блестящи жълти блокчета дето могат лесно да се огъват в каквато форма си поискаме. Има само един проблем с тази скала-не се среша много често и трябва някой да ходи да кърти камъни по цял ден само и само за да може да намери малки количества от нея. И така се налага всъщност хората от племето да си разпределят задълженията така, че някой да могат по цял ден да ходят да къртят камъни докато други намират храна. Но тогава в племето може да се появи сериозен проблем-то ще има нужда и от храната, и от жълтият материал и ще е трудно да се реши кой с кое трябва да се занимава. Вожда може да се опита на няколко пъти да вътвори ред със своя авторитет, но каквито и задачи да постави на отдените хора в племето винаги може да бъде обвинен от която и да е страна, че или не предоставя на племето достатъчно храна, или не предоставя достатъчно от жълтия материал. И тогава за да спре споровете някой от по-умните хора в племето може да се сети нещо идеално просто-нека всеки сам да решава какво да прави и по колко време да го прави, а после могат да разменят жълтият материал за храна и обратното. И нека вожда направи така, че всеки да може САМ да решава за колко храна да разменя своя жълт материал и обратното. И така ще се предполага, че всички ще са щастливи при тази нова система.
И ето горе долу какво ще се получи-ако ти си решил да ловуваш и да набавяш храна за племето, то храната, която улавяш ще бъде разменяна за жълтия материял спрямо това колко храна са готови да дадат другите ловци за определено количество от жълтия материал. Който е по-добър ловец ще може съответно да улови повече плячка от останалите ловци и разполагайки с повече плячка ще иска да вземе повече от жълтият материал. Но копачите на жълт материал не са толкова прости и добре разбират стойността на продукта си. Затова те ще искат да намалят количеството материал, което дават на ловците за тяхната плячка за да могат да се снабдят с колкото се може най-много храна запазвайки си материала. И съответно ловците, които успяват да хващат най-много ще могат да си позволят да дават повече от и без това по-големият им улов за същото количество материал, което са вземали и преди при по-малък улов, но тези ловци, които не могат да хващат чак толкова много животни ще са принудени да намалят материала, който вземат, защото сега вече има достатъчно храна осигурявана от по-добрите ловци и копачите имат по-голям избор за това от къде вече да си взимат храна.
През същото време тези копачи, които могат да добият най-голямо количество от жълтия материал ще могат да си позволят да си вземат най-много храна и така те първи ще могат да прекратят работата си когато придобият достатъчно храна или пък да продължат да работят за да имат повеце от материала. През същото време тези, които не могат да изкопаят достатъчно материал ще са принудени да работят повече от колегите си или да се задоволяват с по-малко храна.
И така постепенно ще се установи едно равновесно положение, при което ловците ще улавят толкова плячка, че да могат да си набавят максималното количество жълт материал, до което могат да стигнат, а копачите ще работят дотолкова, че да могат да си набавят достатъчно храна запазвайки колкото се може повече от получения от тях материал.
И така количеството на жълтия материал ще се превърне в определящо за способностите на отделните индивиди да се изхранват, тъй като от него ще зависи точно колко храна може всеки да си позволи да притежава в случай на глад когато няма възможност лесно да си набави сам още храна. Така жълтият материал ще се превърне в един вид "резерв" от храна под различна форма и ще може по него съплеменниците да преценяват колко лесно може всеки един от тях да се изхрани.
06 септември 2009, неделя
Всяка икономика е функция на човешките ценности
Замислете се, защо ден след ден изпълняваме каквото се изисква от околните, слушаме какво трябва да правим, държим се според очакванията на хората, с които общуваме или просто казано подчиняваме се на това, което останалите изискват от нас. Да, ние наистина сме свободни хора, които живеят в свободна държава, в свободно общество, но я се опитайте да излезате голи по улицата утре или да си направите една следобедна дрямка насред Цариградско шосе, или просто да си напалите огин пред парламента и да си опечете едно прасенце на него (да знам, звучи тъпо, но идеята ми допада :)). Изведнъж ще се докаже, че много бързо сме стигнали до границите на обществото ни и, че по нататък НЕ МОЖЕ да се ходи, иначе........пердах. И във всяко едно общество винаги ще си има правила, които не може да бъдат нарушавани, без значение за колко свободно се мисли това общество.
Може би се чудите защо започнах с това лирическо отклонение, което всички прекрасно знаеме?!! Е, мисля си, че все пак е добре да си спомним, че без значение за колко свободни се мислим в обществото винаги ще има правила наложени ни от някой друг. И ние сме длъжни да ги спазваме, иначе буквално няма да можем да оцелеем в това общество (е може и да ни се усмихне късметът и просто да ни пратят в някоя малка клетка с решетки, където ще можем да си правим каквото ни скимне, но аз не смея да нарека това свобода). И тук е ключовия момент. Нашето оцеляване в обществото винаги ще се определя от някакви правила, благодарение на които обществото ще може да контролира поведението на участниците в него. И тези правила ТРЯБВА да осигурят оцеляването на тези същите участници в него. Естествено, всеки може да си хване гората (ако успее да намери такава, разбира се) и да престане да му пука за някакви си ми обществени правила, но за да може да остане в обществото трябва да им стане роб. А тези правила от своя страна трябва да осигурят неговото оцеляване, иначе в обществото просто няма да останат хора, които да го съставляват.
И така получава се една интересна връзка-от една страна обществото налага своите правила за да наложи контрол над поведението на участниците си и по този начин да поддържа самото себе си, а от друга страна тези същите правила трябва да гарантират оцеляването на учестниците в това общество, иначе то ще престане да съществува. Значи, ако тези правила не могат да гарантират оцеляването на хората в обществото, то те са обречени на смърт, или поне на промяна. И обществото винаги ще се развива спрямо пътеката даваща възможност на участниците в него да оцелеят спазвайки правилата му. Е аз ще посмея да нарека правилата гарантиращи оцеляването на индивидите чрез участието им в обществото икономически правила, а структурата на обществото, която гарантира оцеляването на индивидите чрез участието им в обществото-ИКОНОМИКА. Ако отворите някой учебник по икономика най-вероятно ще откриете дефиниции за икономика от сорта на науката за производството, разпределението и употребата на стоки и услуги или нещо подобно, но е много малко вероятно да откриете каквото и да е било споменаване за причините за съществуването на икономиката. Просто се приема (както се казва по дефаулт), че пазарната икономика винаги е била част от човешкато съществуване и че човекът винаги се е нуждаел от свободният пазар, измервал е благополучието си с количеството цветни хартийки, златни монети, раковини или съответният им еквивалент и е бил слуга на законът за търсенето и предлагането стремейки се да улови и най-малките разлики в нуждите на околните за да разбере на каква цена може да им пробута нещо. Просто сега сме измислили правилните думи за да опишем тези неща. Сякаш още от времето на пещерния човек насам хората винаги са се стремели да създадат този прекрасен свободен пазар, в който всички ще имат цялата необходима информация за всички стоки, които искат да купят, ще се съревновават в условията на честна конкуренция и ще изкарават максимално пари за себе си за да може по този начин обществото да върви напред благодарение на индивидите мислещи за себе си. КАКЪВ ПРЕКРАСЕН СВЯТ, НАЛИ?
Да, знам, че това са само предположения на които се основава съвременната икономика и никъде не се казва, че тяхната валидност е абсолютна за всички случаи във всяко едно общество. Да, знам и че редици икономисти (а и не само) оспорват валидността на тези предположения, но също така знам и, че на практика цялата съвременна икономика се гради на тях. Да, има опити тук и там да се покаже как би действала икономика базирана на принципи различни от пазарната, но това, което наистина липсва е разбирането как структурата на икономиката може да повлияе на всички останали аспекти на едно общество.
Може би се питате защо това е толкова важен въпрос. Все пак на пръв поглед и в едно общество с планова икономика може да се произвеждат същите стоки като в едно общество водено от гоненето на прекрасният свободен пазар. Все пак изглежда, че едни и същи човешки потребностти могат да бъдат задоволени от различни типове икономическа организация и че едни предприятия могат да бъдат построени при различни системи. Все пак това, че едно парче желязо е било произведено в някоя корпорация в една пазарна икономика или в някой комунистически завод, или пък в някоя "работилница" на анархисти даващи своят труд в името на общото благо не променя факта, че това си е едно парче желязо, нито пък променя възможностите му да бъде използвано за производството на едни и същи стоки в различните общества. И така изглежда стига една форма на икономическа организация да работи, то няма чак такава голяма разлика в това каква всъщност ще е идеологията на едно общество. Все пак едни и същи закони за търсенето и предлагането и едни и същи стремежи за увеличаване на приходите могат съвсем спокойно да си движат както европейските либерали, така и руските олигарси, така и американските християнски фундаменталисти, че и китайските "комунисти". Нали така? В края на краищата какво ти пука в какво вярва човекът срещу теб, ако можеш да му пробуташ стоката си на добра цена? По същата логика може и да се твърди, че стига една планова икономика да произвежда достатъчно за да задоволи потребителите в едно общество, то е все едно дали това общество е тотална диктатура подчинена на главният секретар на партията или се ръководи от принципите за свобода, братство и равенство. Може би наистина на пръв поглед изглежда, че щом една форма на икономическа организация действа, то няма голямо значение в какво всъщност вярват неговите участници. Освен разбира се, ако това не накърнява главните принципи на базата на които работи съответната икономика. Така, ако живееш в една пазарна икономика, то да говориш за работа без заплащане в името на общото благо си е направо самоубийство. В такъв случай всички ще те гледат странно и ще те питат за какво по дяволите ти е този труд като не изкарваш пари от него или ще ти се присмиват шушукайки си как може някой да е толкова прост, че да се трепе за нищо. Обратното, ако си в едно общество на "развития социализм" и поискаш някакво заплащане за това, което вършиш всички ще те изгледат на кръв (в най-добрия случай) и ще се възмутят как този смее да иска нещо като има привилегията да работи за общото благо и трудът му да отива за добруването на неговите събратя. Да в различните общества ще има различни критерии за това какво е добро и какво е зло за обществото и какво е позволено и какво не е в зависимост от икономическите принципи на които работи това общество. Но все пак можем да твърдим, че извън принципите определящи икономическото поведение има плълна свобода за съществуване на най-рознообразни схващания, вярвания и идеологии стига те да не нарушават икономическите устои на обществото. И това би било точно така докато не се замислим защо определена икономика съществува. Изглежда, че този въпрос е много прост и лесен и направо няма смисъл въобвще да мислим над него-то е ясно, че икономиката ще е изградена така, че да може хората съставляващи това общество да оцелеят. Но може би зад това просто твърдение се крие далеч по-сериозен въпрос-Как едно общество може да контролира поведението на участниците си, така че те да искат да са част от него?
И отново можем да се върнем към направеното по-горе лирическо отклонение и да се замислим дали, ако не спазваме някой правила, които на пръв поглед не са свързани с оцеляването ни в обществото това няма все пак да се отрази на оцеляването ни в него. Както посочих в началото на тази статия, ако аз просто отида пред народното събрание и се опитам да си напаля огин за да си опека едно прасенце най-вероятно няма да успея дори да си накладя огиня, защото ще ме спрат заради нарушаването на някакъв много важен закон или нещо подобно. И естествено ще има някаква имуществена санкция срещу мене или направо ще ме вкарат на "топло", не защото съм направил някакво страшно престъпление, а просто защото моето поведение не съвпада с това, което обществото изисква от мене. И същото може да се каже за всеки един закононарушител във всяко едно общество. Винаги когато поведението на един участник в обществото започне да се различава от това, което се изисква от него, то той бива вкаран от него в очакваните рамки или иначе обществото рискува собственото си оцеляване. Да, вярно е, че ако един или двама престъпници се измъкнат безнаказано тук и там това няма да срине обществото, но ако техния брой се увеличи над определена граница, то тогава общестовото рискува собственото си оцеляване. И затова то е принудено да налага своите правила над участващите в него индивиди. А как става това?
Има различни начини за налагане на правилата, които поддържат едно общество, но може да се каже, че съществува една закономерност-колкото е по-упорит един индивид в желанието си да наруши правилата на едно общество, толкова обществото повече трябва да заплашва неговото оцеляване. Именно затова е прието, че един джебчия не заслужава да лежи в затвора по-дълго от един убиец, или че ако паркираш на забранено място не заслужаваш същото наказание, както, ако пребиеш някого след пиянска свада. Както може да се види, правилата, които обществото налага са различни в зависимост от степента, в която твоето поведение заплашва оцеляването му и колкото повече ти го заплашваш, толкова повече обществото ще заплаши твоето собствено оцеляване. И това е вярно винаги дори и когато ни се струва, че обществото само позволява нарушаването на своите собствени закони. Например ние си мислим, че има едно нещо наречено народно събрание, което съставя едни хартийки, наречени закони и после те се публикуват в едно нещо наречено Държавен вестник и започват да биват изпълнявани от всеки в обществото, защото иначе едни хора облечени в синьо ще дойдат и ще отведат хората дето не искат да изпълняват законите в едни стаи с решетки. И после ние сме изключително възмутени, когато някой хора показващи си физиономиите по телевизията всеки ден, за които всички знаем, че заслужават да прекарат дълго време в стаите с решетките, всъщност си прекарват времето в луксозни апартаменти и си живеят щастливо живота. Е какво не е наред тука? Може ли ние нещо да не сме доразбрали? Значи, ако откраднеш кокошка щото нямаш какво да ядеш можеш да лежиш с години в затвора, но ако откраднеш няколко милиона, то можеш да лежиш с години не в затвора, а на някой тропически плаж с няколко красиви жини до тебе. Така ли става?
И, ако е така ние се чудиме за какво са тия закони като те не се изпълняват? И си мислиме, че това общество трябва да се разпадне като никой не уважава закона. А може би грешката ни е в това, че ние сме тези, които не разбират закона. Може би истинският закон не е този, който е написан на някакво си ми парче хартия излязло от сграда в центъта на София, а е влиянието, което обществото оказва върху нашето оцеляване. Звучи просто, нали? Но, замислете се за момент кое е наистина важното за всяка жива твар на тази планета? Не е ли именно способността ѝ да си запази живота и да живее в колкото се може по-добри условия? Дори простата едноклетъчна бактерия се стреми да отида на място с по-висока концентрация на любимите й хранителни вещества плувайки с камшичето си. Така и овцете се стремят да отидат там където пашата е най-хубава, а вълците-там където има най-много лесни за улавяне овце. Всяка жива твар се стрми да отиде там където оцеляването й е най-лесно. Защо да предполагаме, че човекът е по-различен? Ами обществото? Нима всеки и всичко не гледа да направи оцеляването си възможно най-лесно? Не е ли това универсален закон? Ами тогава как може поведението ни да бъде контролирано най-лесно като същевременно обществото направи своето собствено оцеляване най-лесно? Нима отговорът не е просто да направи нашето собствено оцеляване все по-трудно когато ние заплашваме неговото оцеляване? И колкото по-голяма заплаха представляваме ние за оцеляването на това общество, толкова повече то би представлявало заплаха за нашето собствено оцеляване. Не е ли така? Ето защо когато някой циганин открадне кокошка за да си нахрани децата, то има много по-голям шанс той да бъде осъден, отколкото, когато някой министър открадне няколко милиона-защото ако утре всички цигани откраднат по една кокошка, то кокошките много скоро ще свършат и хората няма да могат да ядат пилешко, но пари се крадат от държавната хазна непрекъснато и все пак тя още не е фалирала, нали? Да, на хартия законът е, че всеки който краде, трябва да лежи в затвора, но на практика ИСТИНСКИЯТ закон е, че тоя който има пари може да си откупи свободата, когато си иска. И обществото явно може съвсем спокойно да си съществува при тези закони, както се доказва от двадесетгодишния опит на нашата държава в това отношение. По същия начин можем да твърдим и че един убиец е убиец само когато убива тези, които не е трябвало да убива. Ако утре някой с лъскав мерцедес ви сгази на улицата, но после си отвори дебелата кисия и си плати на когото трябва мислите ли си, че той ще лежи и ден в затвора. Но ако после същият този елемент вземе, че види сметката на някой бизнесмен със съмнителен бизнес и с повече капитал от него, няма ли да е възможно той да не е оцелее дълго след това? Просто се е занимал с не когото трябва. Виждате ли, в обшеството си има прекрасни закони и те си се спазват непрекъснато, просто не са тези закони, за които ние си мислим. Така че, в крайна сметка обществото винаги е една добре поддържаща се система, просто не винаги принципите, на които е изградена тази система ни харесват. Дори и ако си говорим за такива ексцесии като лагерите на смъртта или архипелага Гулаг, то пак можем да открием едни и същи принципи движещи обществото-просто в този случай тези, които са имали късмета да се озоват в подобни институции са били нежелани от обществото и това е бил най-лесният начин това общество да се погрижи за собственото си оцеляване. Все пак това, че избиваш милиони не винаги означава, че си убиец за това общество-може просто за него това е най-лесният начин да се погрижи за самото себе си-и естествено тогава за хората участници в него ти ставаш ГЕРОЙ. Но стига съм се отклонявал, че май пак излязох твърде далече от темата. Надявам се схванахте какво имам предвид.
И така може би се чудите какво общо имат тези сладки приказки за престъплението и наказанието с тази толкова причудлива дума-икономика. Все пак тука не става въпрос за начален капитал и ръст на инвестициите, приходи и разходи, търесене и предлагане или кредити и лихви, а си бълтавя нещо за престъпление и наказание. Но нима именно границите, които обществото ни поставя не са това, което поддържа всички останали негови елементи. Как биха съществували приходите и разходите, ако нямаше пари, или как би имало търсене и предлагане, или как би имало кредити и лихви, ако нямаше банки. А всичко това е възможно благодарение на законите, които обществото налага над участниците си. А както видяхме по-рано икономиката е именно тази част от него, която отговаря за оцеляването на участниците му. Значи икономиката винаги ще се определя от начина по който обществото контролира участниците си. А начина по който обществото контролира участниците си, както видяхме, е като влияе върху оцеляването им в него. Значи всяко едно общество, без значение за колко напреднало се счита то, винаги ще прибягва до едно и също средство за контрола на тези, които не искат да му се подчиняват и това винаги ще бъде контролирането на способността им да оцеляват в него. А както вече показахме способността на участниците в едно общество да оцеляват винаги зависи от неговата икономическа структура. И тук се наблюдава една интересна връзка-способността на индивидите да оцеляват в едно общество ще зависи от способността на обществото да контролира оцеляването им в него. А именно-икономиката като структурата на обществото грижеща се за оцеляването на участниците му и законите в него като правила грижещи се за оцеляването на самото общество представляват на практика една и съща организация, а именно организацията даваща възможност на хората влизащи в определени взаимоотношения помежду си да оцелеят. Чрез икономиката всеки, който участва в едно общество оцелява чрез участието си в обществото, а спазвайки законите на обществото той гарантира съществуването на икономиката на обществото, което го храни. Нашата грешка е в представата ни, че има едно нещо наречено общество, в което ние всички живеем и, че то определя как можем да се взаимодействаме с останалите хора и, че има едно нещо наречено икономика, което е част от обществото, но е важно само за изкарването на прехраната ни (не че това е малко, но просто не е всичко), а иначе ние можем да си влизаме в каквито и да е било взаимотношения с хората, които нямат нищо общо с икономическата структура на обществото. Все пак ние можем да бъдем приятели с хора от различна националност, религия, раса и дори живеещи в общество с различна икономическа структура и това да не се отразява на взаимоотношенията ни. Нали така? Стига да не става въпрос за възможността ни да оцеляваме в съответните общества няма нищо лошо в това да бъдем близки с подобни хора. Но проблемът идва именно когато ние се опитаме да внесем нещо ново идващо от друго общество в нашето. Когато се опитаме да създадем нов вид взаимоотношения между хората изграждащи обществото ни, то обществото трябва да се измени, но за да може тази промяна да бъде истинска тя трябва да доведе до промяна в контролирането на оцеляването на участниците в обществото или да си го кажем направо-в законите на обществото ни. И когато има промяна в правилата контролиращи оцеляването на хората в обществото, то и начинът по който обществото прави възможно оцеляването на хората в него би се изменил, защото сега вече хората в обществото ще трябва да се съобразяват с новите правила въведени в обществото. Ако се съмнявате, че връзката между законите, на които е изградено обществото и икономиката и нейните правила е еднозначна помислете си пак за описаният от мен хипотетичен случай в началото на тази статия-ако аз тръгна да си опека прасенце пред народното събрание, то аз ще наруша обществените закони и съответно моето поведение ще бъде корегирано от обществото, но в крайна сметка начинът по който обществото ще ограничи моето поведение ВИНАГИ може да бъде САМО И ЕДИНСТВЕНО ИКОНОМИЧЕСКИ. Тоест, в края на краищата наказанието ми ще се отразява върху моята способност да завися от обществото за оцеляването си и другите индивиди да зависят от мене за тяхното оцеляване. Нещо не ви се вярва ли? Помислете тогава така-ако аз бъда осъден да платя глоба за стореното тези пари всъщност ще повлияят на моята икономическа активност, защото сега вместо аз да харча тези пари държавата ще го направи вместо мене и така тя на практика ще контролира оцеляването на други индивиди в обществото вместо аз да го направя-да, наистиа, ако се замислите в зависимост от вашето решение къде и за какво да си похарчите парите всеки ден зависи живота на доста хора, които на свой ред си изкарват парите от стоките, които вие купувате. Не е ли това начин вие да влияете на оцеляването им? Същевременно, ако аз упорствам и не приемам да платя глобата държавата ще ми прати съдия изпълнител за да я вземе от мене. Но, ако аз продължавам да съм тъпо парче и се сбия с него, то тогава има голяма вероятност да свърша в затвора и там именно държавата ще има пълен контрол над моята икономическа активност-така именно държавата ще контролира на кой и за какво се дават парите, които струва моето оцеляване и тя ще ми показва къде и как мога да работя за да може моята работа да контролира оцеляването на други хора. А ако аз съм още по-нетърпим и взема да блъскам и ритам всичко, което ми попадне в затвора, защото не искам да определям с поведението си възможността за оцеляване на никой друг и така тотално да се откажа от икономическа активност в това общество като откажа да следвам неговите правила и да си взаимодействам с него, то има голяма вероятност пък да ме ликвидират там или да ме пратят в някоя малка стаичка, където аз ще бъда свободен да не си взаимодействам с никого и така аз няма да имам абсолютно никаква икономическа дейност в или с това общество. Както виждате всяко едно възможно наказание всъщност ще представлява контрол над моето икономическо участие в обществото, а от него ще зависи оцеляването на участниците в обществото, включително и на мене като такъв. Затова в крайна сметка оцеляването на обществото е неразривно свързано с оцеляването на участниците в него чрез поведението, което се изисква и позволява от законите на обществото и оцеляването на хората в него в действителност е функция от собственото им поведение чрез участието им в обществото.
И така възниква следният въпрос-А какво определя законите в обществото? И можем да дадем отговорът му чрез една доста противоречива концепция-ценносттите на обществото. А като ценност можем да означим всички качества, които обществото поддържа и стимулира чрез организацията си. Все пак всяка форма на обществена организация (без значение колко отдалечена от нашите представи ни се струва) ще води до възникването на определени качества, които хората съставляващи обществото трябва да имат за да са част от него. Например, ако на лъжците отрязваха езиците, а на крадците-ръцете съм доста сигурен, че доста бързо общество с подобни наказания щеше да развие силно уважение към ценностите честност и справедливост. И тук отново се наблюдава една интересна двустранна връзка-от ценностите на обществото зависят законите му, а законите му определят ценностите на обществото, така че всъщност да се спори кое е първото и кое е второто е като старият спор за кокошката и яйцето. Ценностите на обществото винаги ще съществуват благодарение на законите му, а законите на обществото винаги ще водят до развитието на някакви ценности в него за да могат хората живеещи в него да оцелеят. На практика именно ценностите ще определят поведението на хората в обществото, тъй като незачитането им може да ги противопостави нему, а както видяхме по-горе не може да свърши добре. И ценностите са като законите-факта, че ние си мислим, че ги няма може само да означава, че имаме грешна престава за истинските ценности на обществото. И както казах, че ние можем да си мислим, че в една държава допускаща нарушаване на писаните си закони може да има прекрасно действащи закони, които обаче не фигурират в нито един параграф от нито един написан закон, така във всяко общество винаги ще има НЯКАКВИ ценности, но те могат често да се разминават с представата на хората за тази дума. Например за хората в едно общество неща като милосърдие, честност, справедливост и така нататък могат да звучат като истински вечни и неотменни ценности на човешката природа, но ако в действителност законите царящи в това общество водят до развитието на наща като алчност, скъперничество и измама, то не е вярно, че обществото е без ценности-ПРОСТО ХОРАТА НЕ РАЗБИРАТ ИСТИНСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ОБЩЕСТВОТО СИ. И така чрез ценостите, които налагат, законите в обществото могат да определят всеки един негов аспект, а както вече видяхме от законите в обществото зависят взаимоотношенията между индивидите, които определят оцеляването им чрез участието им в обществото. И тук възниква един интересен аспект на прилагането на законите в обществото-поддържането на икономиката. Както вече видяхме, икономиката представлява това поведение на хората в обществото, което гарантира собственото им оцеляване чрез участието им в него. А това поведение се определя от законите, а както виждаме сега, те пък са свързани с ценностите изповядвани от обществото. Следователно възможното поведение на хората в обществото за да си гарантират оцеляването чрез участието в него в крайна сметка ще зависи от ценностите на това общество. И ето как икономическото поведение на хората се свързва с всеки един аспект на организацията на обществото им и всеки един негов аспект влияе върху него. Така, ако основна ценност в обществото ти е финансовото благополучие на всеки по отделно и без значение до какво може да доведе това, то е съвсем логично да се развият неща като безотговорни политици гледащи само да си напълнят джобовете, комерсиални корпорации готови да съсипят всяко едно райско кътче на Земята за да увеличат приходите си или тарикати на дребно готови на всяка подлост само и само да ти измъкнат парите. Все пак помнете, че ценности винаги ще има докато има и общество, просто те не винаги са тези, които ни харесват и докато нашето поведение поддържа такова общество, то тези ценности винаги ще си останат актуални без значение какво всъщност си мислим ние за тях или в какъв свят бихме искали да живеем. Ценностите в обществото могат да бъдат променени, но това става възможно само и единствено тогава, когато самите индивиди в обществото изменят поведението си така, че старите закони вече да не важат и да ги заменят с нови закони, които да могат да поддържат нови ценности водещи до ново икономичско поведение на обществото. Ето защо разпространението на разни схващания, религии и идеологии в обществото е толкова важно и защо всичко в обществото е взаимосвързано-защото когато се изменят едни ценности на обществото заради нови идеи за важните неща в живота, то те неминуемо (без значение дали ни се иска или не) ще доведат със себе си промени в поведението на хората, а оттам и промени в начините за контролиране на това поведение, а оттам и в поведението гарантираащо оцеляването на индивидите в обществото. Например, ако хората разберат, че определен продукт се прави от корпорация разрушавайки околната среда, но за сметка на това на много ниска цена, то именно ценностите им ще определят икономическото поведение на обществото в този случай-те могат да решат или, че съхраняването на околната среда има по-голямо значение от благосъстоянието им и да не го купуват, или пък могат да кажат:
-Ооооооооооооо, какво пък толкова като ми излиза по-евтино.
И в този случай именно ценностите ще решат съдбата на корпорацията.И ако се загледаме по-внимателно в структурата на икономиката ни (а и на всяка икономика в този смисъл) може би ще открием, че тя всъщност не представлява просто една мрежа от стоки и пари привеждаща в движение световната търговия във все по-големи и по-големи мащаби за да се изкарват все повече и повече пари, ами всъщност е един своеобразен лабиринт от ценностти, които различните хора (и съответно общества) имат, които за самоподдържането си изисква този непрекъснат обмен на стоки и пари, но в крайна сметка не те създават него, А ТОЙ ТЯХ. И ето как може да се окаже, че основният двгател на свяка икономика са именно цинностите, които хората са решили да поддържат, а всяка икономика е функция на човешките ценности.
Може би се чудите защо започнах с това лирическо отклонение, което всички прекрасно знаеме?!! Е, мисля си, че все пак е добре да си спомним, че без значение за колко свободни се мислим в обществото винаги ще има правила наложени ни от някой друг. И ние сме длъжни да ги спазваме, иначе буквално няма да можем да оцелеем в това общество (е може и да ни се усмихне късметът и просто да ни пратят в някоя малка клетка с решетки, където ще можем да си правим каквото ни скимне, но аз не смея да нарека това свобода). И тук е ключовия момент. Нашето оцеляване в обществото винаги ще се определя от някакви правила, благодарение на които обществото ще може да контролира поведението на участниците в него. И тези правила ТРЯБВА да осигурят оцеляването на тези същите участници в него. Естествено, всеки може да си хване гората (ако успее да намери такава, разбира се) и да престане да му пука за някакви си ми обществени правила, но за да може да остане в обществото трябва да им стане роб. А тези правила от своя страна трябва да осигурят неговото оцеляване, иначе в обществото просто няма да останат хора, които да го съставляват.
И така получава се една интересна връзка-от една страна обществото налага своите правила за да наложи контрол над поведението на участниците си и по този начин да поддържа самото себе си, а от друга страна тези същите правила трябва да гарантират оцеляването на учестниците в това общество, иначе то ще престане да съществува. Значи, ако тези правила не могат да гарантират оцеляването на хората в обществото, то те са обречени на смърт, или поне на промяна. И обществото винаги ще се развива спрямо пътеката даваща възможност на участниците в него да оцелеят спазвайки правилата му. Е аз ще посмея да нарека правилата гарантиращи оцеляването на индивидите чрез участието им в обществото икономически правила, а структурата на обществото, която гарантира оцеляването на индивидите чрез участието им в обществото-ИКОНОМИКА. Ако отворите някой учебник по икономика най-вероятно ще откриете дефиниции за икономика от сорта на науката за производството, разпределението и употребата на стоки и услуги или нещо подобно, но е много малко вероятно да откриете каквото и да е било споменаване за причините за съществуването на икономиката. Просто се приема (както се казва по дефаулт), че пазарната икономика винаги е била част от човешкато съществуване и че човекът винаги се е нуждаел от свободният пазар, измервал е благополучието си с количеството цветни хартийки, златни монети, раковини или съответният им еквивалент и е бил слуга на законът за търсенето и предлагането стремейки се да улови и най-малките разлики в нуждите на околните за да разбере на каква цена може да им пробута нещо. Просто сега сме измислили правилните думи за да опишем тези неща. Сякаш още от времето на пещерния човек насам хората винаги са се стремели да създадат този прекрасен свободен пазар, в който всички ще имат цялата необходима информация за всички стоки, които искат да купят, ще се съревновават в условията на честна конкуренция и ще изкарават максимално пари за себе си за да може по този начин обществото да върви напред благодарение на индивидите мислещи за себе си. КАКЪВ ПРЕКРАСЕН СВЯТ, НАЛИ?
Да, знам, че това са само предположения на които се основава съвременната икономика и никъде не се казва, че тяхната валидност е абсолютна за всички случаи във всяко едно общество. Да, знам и че редици икономисти (а и не само) оспорват валидността на тези предположения, но също така знам и, че на практика цялата съвременна икономика се гради на тях. Да, има опити тук и там да се покаже как би действала икономика базирана на принципи различни от пазарната, но това, което наистина липсва е разбирането как структурата на икономиката може да повлияе на всички останали аспекти на едно общество.
Може би се питате защо това е толкова важен въпрос. Все пак на пръв поглед и в едно общество с планова икономика може да се произвеждат същите стоки като в едно общество водено от гоненето на прекрасният свободен пазар. Все пак изглежда, че едни и същи човешки потребностти могат да бъдат задоволени от различни типове икономическа организация и че едни предприятия могат да бъдат построени при различни системи. Все пак това, че едно парче желязо е било произведено в някоя корпорация в една пазарна икономика или в някой комунистически завод, или пък в някоя "работилница" на анархисти даващи своят труд в името на общото благо не променя факта, че това си е едно парче желязо, нито пък променя възможностите му да бъде използвано за производството на едни и същи стоки в различните общества. И така изглежда стига една форма на икономическа организация да работи, то няма чак такава голяма разлика в това каква всъщност ще е идеологията на едно общество. Все пак едни и същи закони за търсенето и предлагането и едни и същи стремежи за увеличаване на приходите могат съвсем спокойно да си движат както европейските либерали, така и руските олигарси, така и американските християнски фундаменталисти, че и китайските "комунисти". Нали така? В края на краищата какво ти пука в какво вярва човекът срещу теб, ако можеш да му пробуташ стоката си на добра цена? По същата логика може и да се твърди, че стига една планова икономика да произвежда достатъчно за да задоволи потребителите в едно общество, то е все едно дали това общество е тотална диктатура подчинена на главният секретар на партията или се ръководи от принципите за свобода, братство и равенство. Може би наистина на пръв поглед изглежда, че щом една форма на икономическа организация действа, то няма голямо значение в какво всъщност вярват неговите участници. Освен разбира се, ако това не накърнява главните принципи на базата на които работи съответната икономика. Така, ако живееш в една пазарна икономика, то да говориш за работа без заплащане в името на общото благо си е направо самоубийство. В такъв случай всички ще те гледат странно и ще те питат за какво по дяволите ти е този труд като не изкарваш пари от него или ще ти се присмиват шушукайки си как може някой да е толкова прост, че да се трепе за нищо. Обратното, ако си в едно общество на "развития социализм" и поискаш някакво заплащане за това, което вършиш всички ще те изгледат на кръв (в най-добрия случай) и ще се възмутят как този смее да иска нещо като има привилегията да работи за общото благо и трудът му да отива за добруването на неговите събратя. Да в различните общества ще има различни критерии за това какво е добро и какво е зло за обществото и какво е позволено и какво не е в зависимост от икономическите принципи на които работи това общество. Но все пак можем да твърдим, че извън принципите определящи икономическото поведение има плълна свобода за съществуване на най-рознообразни схващания, вярвания и идеологии стига те да не нарушават икономическите устои на обществото. И това би било точно така докато не се замислим защо определена икономика съществува. Изглежда, че този въпрос е много прост и лесен и направо няма смисъл въобвще да мислим над него-то е ясно, че икономиката ще е изградена така, че да може хората съставляващи това общество да оцелеят. Но може би зад това просто твърдение се крие далеч по-сериозен въпрос-Как едно общество може да контролира поведението на участниците си, така че те да искат да са част от него?
И отново можем да се върнем към направеното по-горе лирическо отклонение и да се замислим дали, ако не спазваме някой правила, които на пръв поглед не са свързани с оцеляването ни в обществото това няма все пак да се отрази на оцеляването ни в него. Както посочих в началото на тази статия, ако аз просто отида пред народното събрание и се опитам да си напаля огин за да си опека едно прасенце най-вероятно няма да успея дори да си накладя огиня, защото ще ме спрат заради нарушаването на някакъв много важен закон или нещо подобно. И естествено ще има някаква имуществена санкция срещу мене или направо ще ме вкарат на "топло", не защото съм направил някакво страшно престъпление, а просто защото моето поведение не съвпада с това, което обществото изисква от мене. И същото може да се каже за всеки един закононарушител във всяко едно общество. Винаги когато поведението на един участник в обществото започне да се различава от това, което се изисква от него, то той бива вкаран от него в очакваните рамки или иначе обществото рискува собственото си оцеляване. Да, вярно е, че ако един или двама престъпници се измъкнат безнаказано тук и там това няма да срине обществото, но ако техния брой се увеличи над определена граница, то тогава общестовото рискува собственото си оцеляване. И затова то е принудено да налага своите правила над участващите в него индивиди. А как става това?
Има различни начини за налагане на правилата, които поддържат едно общество, но може да се каже, че съществува една закономерност-колкото е по-упорит един индивид в желанието си да наруши правилата на едно общество, толкова обществото повече трябва да заплашва неговото оцеляване. Именно затова е прието, че един джебчия не заслужава да лежи в затвора по-дълго от един убиец, или че ако паркираш на забранено място не заслужаваш същото наказание, както, ако пребиеш някого след пиянска свада. Както може да се види, правилата, които обществото налага са различни в зависимост от степента, в която твоето поведение заплашва оцеляването му и колкото повече ти го заплашваш, толкова повече обществото ще заплаши твоето собствено оцеляване. И това е вярно винаги дори и когато ни се струва, че обществото само позволява нарушаването на своите собствени закони. Например ние си мислим, че има едно нещо наречено народно събрание, което съставя едни хартийки, наречени закони и после те се публикуват в едно нещо наречено Държавен вестник и започват да биват изпълнявани от всеки в обществото, защото иначе едни хора облечени в синьо ще дойдат и ще отведат хората дето не искат да изпълняват законите в едни стаи с решетки. И после ние сме изключително възмутени, когато някой хора показващи си физиономиите по телевизията всеки ден, за които всички знаем, че заслужават да прекарат дълго време в стаите с решетките, всъщност си прекарват времето в луксозни апартаменти и си живеят щастливо живота. Е какво не е наред тука? Може ли ние нещо да не сме доразбрали? Значи, ако откраднеш кокошка щото нямаш какво да ядеш можеш да лежиш с години в затвора, но ако откраднеш няколко милиона, то можеш да лежиш с години не в затвора, а на някой тропически плаж с няколко красиви жини до тебе. Така ли става?
И, ако е така ние се чудиме за какво са тия закони като те не се изпълняват? И си мислиме, че това общество трябва да се разпадне като никой не уважава закона. А може би грешката ни е в това, че ние сме тези, които не разбират закона. Може би истинският закон не е този, който е написан на някакво си ми парче хартия излязло от сграда в центъта на София, а е влиянието, което обществото оказва върху нашето оцеляване. Звучи просто, нали? Но, замислете се за момент кое е наистина важното за всяка жива твар на тази планета? Не е ли именно способността ѝ да си запази живота и да живее в колкото се може по-добри условия? Дори простата едноклетъчна бактерия се стреми да отида на място с по-висока концентрация на любимите й хранителни вещества плувайки с камшичето си. Така и овцете се стремят да отидат там където пашата е най-хубава, а вълците-там където има най-много лесни за улавяне овце. Всяка жива твар се стрми да отиде там където оцеляването й е най-лесно. Защо да предполагаме, че човекът е по-различен? Ами обществото? Нима всеки и всичко не гледа да направи оцеляването си възможно най-лесно? Не е ли това универсален закон? Ами тогава как може поведението ни да бъде контролирано най-лесно като същевременно обществото направи своето собствено оцеляване най-лесно? Нима отговорът не е просто да направи нашето собствено оцеляване все по-трудно когато ние заплашваме неговото оцеляване? И колкото по-голяма заплаха представляваме ние за оцеляването на това общество, толкова повече то би представлявало заплаха за нашето собствено оцеляване. Не е ли така? Ето защо когато някой циганин открадне кокошка за да си нахрани децата, то има много по-голям шанс той да бъде осъден, отколкото, когато някой министър открадне няколко милиона-защото ако утре всички цигани откраднат по една кокошка, то кокошките много скоро ще свършат и хората няма да могат да ядат пилешко, но пари се крадат от държавната хазна непрекъснато и все пак тя още не е фалирала, нали? Да, на хартия законът е, че всеки който краде, трябва да лежи в затвора, но на практика ИСТИНСКИЯТ закон е, че тоя който има пари може да си откупи свободата, когато си иска. И обществото явно може съвсем спокойно да си съществува при тези закони, както се доказва от двадесетгодишния опит на нашата държава в това отношение. По същия начин можем да твърдим и че един убиец е убиец само когато убива тези, които не е трябвало да убива. Ако утре някой с лъскав мерцедес ви сгази на улицата, но после си отвори дебелата кисия и си плати на когото трябва мислите ли си, че той ще лежи и ден в затвора. Но ако после същият този елемент вземе, че види сметката на някой бизнесмен със съмнителен бизнес и с повече капитал от него, няма ли да е възможно той да не е оцелее дълго след това? Просто се е занимал с не когото трябва. Виждате ли, в обшеството си има прекрасни закони и те си се спазват непрекъснато, просто не са тези закони, за които ние си мислим. Така че, в крайна сметка обществото винаги е една добре поддържаща се система, просто не винаги принципите, на които е изградена тази система ни харесват. Дори и ако си говорим за такива ексцесии като лагерите на смъртта или архипелага Гулаг, то пак можем да открием едни и същи принципи движещи обществото-просто в този случай тези, които са имали късмета да се озоват в подобни институции са били нежелани от обществото и това е бил най-лесният начин това общество да се погрижи за собственото си оцеляване. Все пак това, че избиваш милиони не винаги означава, че си убиец за това общество-може просто за него това е най-лесният начин да се погрижи за самото себе си-и естествено тогава за хората участници в него ти ставаш ГЕРОЙ. Но стига съм се отклонявал, че май пак излязох твърде далече от темата. Надявам се схванахте какво имам предвид.
И така може би се чудите какво общо имат тези сладки приказки за престъплението и наказанието с тази толкова причудлива дума-икономика. Все пак тука не става въпрос за начален капитал и ръст на инвестициите, приходи и разходи, търесене и предлагане или кредити и лихви, а си бълтавя нещо за престъпление и наказание. Но нима именно границите, които обществото ни поставя не са това, което поддържа всички останали негови елементи. Как биха съществували приходите и разходите, ако нямаше пари, или как би имало търсене и предлагане, или как би имало кредити и лихви, ако нямаше банки. А всичко това е възможно благодарение на законите, които обществото налага над участниците си. А както видяхме по-рано икономиката е именно тази част от него, която отговаря за оцеляването на участниците му. Значи икономиката винаги ще се определя от начина по който обществото контролира участниците си. А начина по който обществото контролира участниците си, както видяхме, е като влияе върху оцеляването им в него. Значи всяко едно общество, без значение за колко напреднало се счита то, винаги ще прибягва до едно и също средство за контрола на тези, които не искат да му се подчиняват и това винаги ще бъде контролирането на способността им да оцеляват в него. А както вече показахме способността на участниците в едно общество да оцеляват винаги зависи от неговата икономическа структура. И тук се наблюдава една интересна връзка-способността на индивидите да оцеляват в едно общество ще зависи от способността на обществото да контролира оцеляването им в него. А именно-икономиката като структурата на обществото грижеща се за оцеляването на участниците му и законите в него като правила грижещи се за оцеляването на самото общество представляват на практика една и съща организация, а именно организацията даваща възможност на хората влизащи в определени взаимоотношения помежду си да оцелеят. Чрез икономиката всеки, който участва в едно общество оцелява чрез участието си в обществото, а спазвайки законите на обществото той гарантира съществуването на икономиката на обществото, което го храни. Нашата грешка е в представата ни, че има едно нещо наречено общество, в което ние всички живеем и, че то определя как можем да се взаимодействаме с останалите хора и, че има едно нещо наречено икономика, което е част от обществото, но е важно само за изкарването на прехраната ни (не че това е малко, но просто не е всичко), а иначе ние можем да си влизаме в каквито и да е било взаимотношения с хората, които нямат нищо общо с икономическата структура на обществото. Все пак ние можем да бъдем приятели с хора от различна националност, религия, раса и дори живеещи в общество с различна икономическа структура и това да не се отразява на взаимоотношенията ни. Нали така? Стига да не става въпрос за възможността ни да оцеляваме в съответните общества няма нищо лошо в това да бъдем близки с подобни хора. Но проблемът идва именно когато ние се опитаме да внесем нещо ново идващо от друго общество в нашето. Когато се опитаме да създадем нов вид взаимоотношения между хората изграждащи обществото ни, то обществото трябва да се измени, но за да може тази промяна да бъде истинска тя трябва да доведе до промяна в контролирането на оцеляването на участниците в обществото или да си го кажем направо-в законите на обществото ни. И когато има промяна в правилата контролиращи оцеляването на хората в обществото, то и начинът по който обществото прави възможно оцеляването на хората в него би се изменил, защото сега вече хората в обществото ще трябва да се съобразяват с новите правила въведени в обществото. Ако се съмнявате, че връзката между законите, на които е изградено обществото и икономиката и нейните правила е еднозначна помислете си пак за описаният от мен хипотетичен случай в началото на тази статия-ако аз тръгна да си опека прасенце пред народното събрание, то аз ще наруша обществените закони и съответно моето поведение ще бъде корегирано от обществото, но в крайна сметка начинът по който обществото ще ограничи моето поведение ВИНАГИ може да бъде САМО И ЕДИНСТВЕНО ИКОНОМИЧЕСКИ. Тоест, в края на краищата наказанието ми ще се отразява върху моята способност да завися от обществото за оцеляването си и другите индивиди да зависят от мене за тяхното оцеляване. Нещо не ви се вярва ли? Помислете тогава така-ако аз бъда осъден да платя глоба за стореното тези пари всъщност ще повлияят на моята икономическа активност, защото сега вместо аз да харча тези пари държавата ще го направи вместо мене и така тя на практика ще контролира оцеляването на други индивиди в обществото вместо аз да го направя-да, наистиа, ако се замислите в зависимост от вашето решение къде и за какво да си похарчите парите всеки ден зависи живота на доста хора, които на свой ред си изкарват парите от стоките, които вие купувате. Не е ли това начин вие да влияете на оцеляването им? Същевременно, ако аз упорствам и не приемам да платя глобата държавата ще ми прати съдия изпълнител за да я вземе от мене. Но, ако аз продължавам да съм тъпо парче и се сбия с него, то тогава има голяма вероятност да свърша в затвора и там именно държавата ще има пълен контрол над моята икономическа активност-така именно държавата ще контролира на кой и за какво се дават парите, които струва моето оцеляване и тя ще ми показва къде и как мога да работя за да може моята работа да контролира оцеляването на други хора. А ако аз съм още по-нетърпим и взема да блъскам и ритам всичко, което ми попадне в затвора, защото не искам да определям с поведението си възможността за оцеляване на никой друг и така тотално да се откажа от икономическа активност в това общество като откажа да следвам неговите правила и да си взаимодействам с него, то има голяма вероятност пък да ме ликвидират там или да ме пратят в някоя малка стаичка, където аз ще бъда свободен да не си взаимодействам с никого и така аз няма да имам абсолютно никаква икономическа дейност в или с това общество. Както виждате всяко едно възможно наказание всъщност ще представлява контрол над моето икономическо участие в обществото, а от него ще зависи оцеляването на участниците в обществото, включително и на мене като такъв. Затова в крайна сметка оцеляването на обществото е неразривно свързано с оцеляването на участниците в него чрез поведението, което се изисква и позволява от законите на обществото и оцеляването на хората в него в действителност е функция от собственото им поведение чрез участието им в обществото.
И така възниква следният въпрос-А какво определя законите в обществото? И можем да дадем отговорът му чрез една доста противоречива концепция-ценносттите на обществото. А като ценност можем да означим всички качества, които обществото поддържа и стимулира чрез организацията си. Все пак всяка форма на обществена организация (без значение колко отдалечена от нашите представи ни се струва) ще води до възникването на определени качества, които хората съставляващи обществото трябва да имат за да са част от него. Например, ако на лъжците отрязваха езиците, а на крадците-ръцете съм доста сигурен, че доста бързо общество с подобни наказания щеше да развие силно уважение към ценностите честност и справедливост. И тук отново се наблюдава една интересна двустранна връзка-от ценностите на обществото зависят законите му, а законите му определят ценностите на обществото, така че всъщност да се спори кое е първото и кое е второто е като старият спор за кокошката и яйцето. Ценностите на обществото винаги ще съществуват благодарение на законите му, а законите на обществото винаги ще водят до развитието на някакви ценности в него за да могат хората живеещи в него да оцелеят. На практика именно ценностите ще определят поведението на хората в обществото, тъй като незачитането им може да ги противопостави нему, а както видяхме по-горе не може да свърши добре. И ценностите са като законите-факта, че ние си мислим, че ги няма може само да означава, че имаме грешна престава за истинските ценности на обществото. И както казах, че ние можем да си мислим, че в една държава допускаща нарушаване на писаните си закони може да има прекрасно действащи закони, които обаче не фигурират в нито един параграф от нито един написан закон, така във всяко общество винаги ще има НЯКАКВИ ценности, но те могат често да се разминават с представата на хората за тази дума. Например за хората в едно общество неща като милосърдие, честност, справедливост и така нататък могат да звучат като истински вечни и неотменни ценности на човешката природа, но ако в действителност законите царящи в това общество водят до развитието на наща като алчност, скъперничество и измама, то не е вярно, че обществото е без ценности-ПРОСТО ХОРАТА НЕ РАЗБИРАТ ИСТИНСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ОБЩЕСТВОТО СИ. И така чрез ценостите, които налагат, законите в обществото могат да определят всеки един негов аспект, а както вече видяхме от законите в обществото зависят взаимоотношенията между индивидите, които определят оцеляването им чрез участието им в обществото. И тук възниква един интересен аспект на прилагането на законите в обществото-поддържането на икономиката. Както вече видяхме, икономиката представлява това поведение на хората в обществото, което гарантира собственото им оцеляване чрез участието им в него. А това поведение се определя от законите, а както виждаме сега, те пък са свързани с ценностите изповядвани от обществото. Следователно възможното поведение на хората в обществото за да си гарантират оцеляването чрез участието в него в крайна сметка ще зависи от ценностите на това общество. И ето как икономическото поведение на хората се свързва с всеки един аспект на организацията на обществото им и всеки един негов аспект влияе върху него. Така, ако основна ценност в обществото ти е финансовото благополучие на всеки по отделно и без значение до какво може да доведе това, то е съвсем логично да се развият неща като безотговорни политици гледащи само да си напълнят джобовете, комерсиални корпорации готови да съсипят всяко едно райско кътче на Земята за да увеличат приходите си или тарикати на дребно готови на всяка подлост само и само да ти измъкнат парите. Все пак помнете, че ценности винаги ще има докато има и общество, просто те не винаги са тези, които ни харесват и докато нашето поведение поддържа такова общество, то тези ценности винаги ще си останат актуални без значение какво всъщност си мислим ние за тях или в какъв свят бихме искали да живеем. Ценностите в обществото могат да бъдат променени, но това става възможно само и единствено тогава, когато самите индивиди в обществото изменят поведението си така, че старите закони вече да не важат и да ги заменят с нови закони, които да могат да поддържат нови ценности водещи до ново икономичско поведение на обществото. Ето защо разпространението на разни схващания, религии и идеологии в обществото е толкова важно и защо всичко в обществото е взаимосвързано-защото когато се изменят едни ценности на обществото заради нови идеи за важните неща в живота, то те неминуемо (без значение дали ни се иска или не) ще доведат със себе си промени в поведението на хората, а оттам и промени в начините за контролиране на това поведение, а оттам и в поведението гарантираащо оцеляването на индивидите в обществото. Например, ако хората разберат, че определен продукт се прави от корпорация разрушавайки околната среда, но за сметка на това на много ниска цена, то именно ценностите им ще определят икономическото поведение на обществото в този случай-те могат да решат или, че съхраняването на околната среда има по-голямо значение от благосъстоянието им и да не го купуват, или пък могат да кажат:
-Ооооооооооооо, какво пък толкова като ми излиза по-евтино.
И в този случай именно ценностите ще решат съдбата на корпорацията.И ако се загледаме по-внимателно в структурата на икономиката ни (а и на всяка икономика в този смисъл) може би ще открием, че тя всъщност не представлява просто една мрежа от стоки и пари привеждаща в движение световната търговия във все по-големи и по-големи мащаби за да се изкарват все повече и повече пари, ами всъщност е един своеобразен лабиринт от ценностти, които различните хора (и съответно общества) имат, които за самоподдържането си изисква този непрекъснат обмен на стоки и пари, но в крайна сметка не те създават него, А ТОЙ ТЯХ. И ето как може да се окаже, че основният двгател на свяка икономика са именно цинностите, които хората са решили да поддържат, а всяка икономика е функция на човешките ценности.
01 септември 2009, вторник
Индивидът или масата-обществото срещу стадото
Великите дела имат нуждата от велики хора.
Ето ви една интересна мисъл, която ни навежда на още по-интересни размисли за хората в обществото. Нека интересен свят устроен по коренно различен принцип от нашия. Да речем, че вместо социални животни, за каквито ние уж се броим, хората в този въображаем свят са еволюирали да бъдат териториални животни. В съвременния свят има редица примери за териториални животни и общото при всички тях е, че територията се защитава с цената на всичко именно от представители на собственият си вид. На практика при тези животни всеки представител на същия вид, който навлезе на териорията на някое животно, си търси белята и бива агресивно посрещнат от стопанина на територията, освен, ако не е представител на противоположния пол в размножителния период. Е да има и изключения, където територията не се пази от само един индивид, като при орлите например, където територията се охранява от двойката, или пък ролите на половете са различни, като при лъвовете, където мъжките пазят територията от други мъжки докато женските ловуват, но общото във всички случаи е, че инстинктът за отбрана на територията срещу представители на собствения си вид е силен и, ако някой от тях смее да остане на чужда територия, то битката е неизбежна. Естествено, вие можете да спорите, че и ние хората сме териториални животни и, че народите са като отделни животни, които се стремят да запазят територията си, но в този случай може би ще пренебрегнете простият факт, че без значение в кой народ ще отидете това, което ще се изисква от вас за да останете ще бъде просто да следвате определени правила и тогава ще можете да останете в рамките на тази територия.
Ето ви една интересна мисъл, която ни навежда на още по-интересни размисли за хората в обществото. Нека интересен свят устроен по коренно различен принцип от нашия. Да речем, че вместо социални животни, за каквито ние уж се броим, хората в този въображаем свят са еволюирали да бъдат териториални животни. В съвременния свят има редица примери за териториални животни и общото при всички тях е, че територията се защитава с цената на всичко именно от представители на собственият си вид. На практика при тези животни всеки представител на същия вид, който навлезе на териорията на някое животно, си търси белята и бива агресивно посрещнат от стопанина на територията, освен, ако не е представител на противоположния пол в размножителния период. Е да има и изключения, където територията не се пази от само един индивид, като при орлите например, където територията се охранява от двойката, или пък ролите на половете са различни, като при лъвовете, където мъжките пазят територията от други мъжки докато женските ловуват, но общото във всички случаи е, че инстинктът за отбрана на територията срещу представители на собствения си вид е силен и, ако някой от тях смее да остане на чужда територия, то битката е неизбежна. Естествено, вие можете да спорите, че и ние хората сме териториални животни и, че народите са като отделни животни, които се стремят да запазят територията си, но в този случай може би ще пренебрегнете простият факт, че без значение в кой народ ще отидете това, което ще се изисква от вас за да останете ще бъде просто да следвате определени правила и тогава ще можете да останете в рамките на тази територия.
30 август 2009, неделя
Теоретични основи на абсолютния прогресивизъм-идеите за вяра, истина и мисъл
Може би наистина няма по-важен проблем за всеки един от нас от различаването на истината от лъжата.Все пак където и да отидем, и каквото и да правим най-важното е да разберем колко от нещата, които чуваме, виждаме, усещаме, мислим или накратно-възприемаме и знаем са реални, и колко от тях не са. Все пак цялото ни поведение във всяка една ситуация се базира на представите ни за истината и в действителност всяко едно действие, което бихме могли да извършваме когато и да е било, винаги ще бъде последствие от нашето възприемане на идеите за истина и лъжа. И ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА АБСОЛЮТНА ИСТИНА, ДО КОЯТО БИХМЕ МОГЛИ ДА СТИГНЕМ КЪДЕТО И ДА Е БИЛО И КОГАТО И ДА Е БИЛО.
КАКВО??? Да не би да се чувствате притеснени, че изказвам някакви си ми твърдения, дето ПРЕТЕНДИРАТ, че са АБСОЛЮТНИ? Да не би да си мислите, че на тоя свят НЯМА НИЩО СИГУРНО и всяко твърдение, което се осмелява да нарича себе си АБСОЛЮТНО е обречено да бъде доказано погрешно, защото на нищо не можеш да вярваш на тоя свят???
Ако е така, скъпи читатели, нима и вие точно в този момент, в който си мислите тия мисли, не сте подвластни на своите СОБСТВЕНИ представи за лъжа и истина, които определят и вашето СОБСТВЕНО поведение? Нима, вие самите, в точно този момент не мислите в рамките на понятията за лъжата и истина и не взимате решенията си използвайки точно тези понятия и изхочдайки ТОЧНО ОТ ТЕЗИ представи. И сега какво се получи, а??? Нима дори и най-големият скептик, който не вярва нито на очите си, нито на ушите си, нито на каквито и да е било други възприятия, нито даже на собствените си мисли не използва понятията си за лъжа и истина за да вземе абсолютно всяко едно решение в живота си? Изведнъж не се ли оказа, че самите наши възприятия като такива.
КАКВО??? Да не би да се чувствате притеснени, че изказвам някакви си ми твърдения, дето ПРЕТЕНДИРАТ, че са АБСОЛЮТНИ? Да не би да си мислите, че на тоя свят НЯМА НИЩО СИГУРНО и всяко твърдение, което се осмелява да нарича себе си АБСОЛЮТНО е обречено да бъде доказано погрешно, защото на нищо не можеш да вярваш на тоя свят???
Ако е така, скъпи читатели, нима и вие точно в този момент, в който си мислите тия мисли, не сте подвластни на своите СОБСТВЕНИ представи за лъжа и истина, които определят и вашето СОБСТВЕНО поведение? Нима, вие самите, в точно този момент не мислите в рамките на понятията за лъжата и истина и не взимате решенията си използвайки точно тези понятия и изхочдайки ТОЧНО ОТ ТЕЗИ представи. И сега какво се получи, а??? Нима дори и най-големият скептик, който не вярва нито на очите си, нито на ушите си, нито на каквито и да е било други възприятия, нито даже на собствените си мисли не използва понятията си за лъжа и истина за да вземе абсолютно всяко едно решение в живота си? Изведнъж не се ли оказа, че самите наши възприятия като такива.
29 август 2009, събота
Прогрес, развитие или еволюция-Де е разликата???
Често пъти, ако отворим някой учебник по история можем да срещнем твърдения от сорта на "Прогресът на човекът от първобитно-общинния строй до модерната индустриална цивилиация..........", или "Развитието на държавите в Западна Европа през ренесанса........", или пък дори "Еволюцията на автомобилостроенето през 20-ти век са дължи на.........". И така в главите ни би било логично да се зародят въпроси от сорта на: "Какво всъщност е това нещо наречено прогрес/развитие/еволюция?" и "Каква е разликата мужду тези понятия?".
Естествено, ако отворим няколко речника ще видим как група от многословни всезнайковци със степени по филология ще се опитат да поправят нашето невежество и глупост посвещавайки ни в тънките нюанси на значението на думите в българският език и изписваки цели страници с внимателно подбрани значения на всяка от тези думи, зад които ще стоят десетки часове внимателна аналитична дейност на стотици,ако ли не хиляди, различни случаи, в които тези думи са били използвани. И да, най-вероятно тези гении на езиковедието ще са прави за всеки един от тях и наистина ще са уловили всеки един нюанс на използването на думите прогрес, развитие и еволюция в нашия език. Но все пак остава един мъничък въпрос-Дали в края на краищата хората могат да използват произволни думи в произволни ситуации по този начин тотално обърквайки различни концепции една с друга и създавайки в главите си такава каша от думи и понятия каквато би била достойна за описание със звучния български израз "манджъ с грозди"?
Може би се чудите от какъв зор е употребата на някакви си ми три думи толкова важна и за какво по дяволите се занимавам със семантика вместо да си живея живота и да си гледам кефъ, но все пак може би зад тези три думи се крие нещо, така, може би по-важно, което определя представите ни за това как (с уважение), по дяволите, си живеем живота. Замислете се за миг, ако живеехме всички на село и обработвахме земята със сърът и с ралото като дядовците ни и гледахме говеда поколение след поколение, след поколение, след поколение, дали изобщо щеше да ни пука за някакви си ми там "модерни" глупости като прогрес и развитие и некво животно еволюция. Не знам за вас, но май мене повече щеше да ме интересува кога ще ми се отели вола, отколкото за тая пуста еволюция ;). И за да завършим лиричното отклонение, май ще трябва да спомена факта, че хора, които и до ден днешен живеят по-този начин (и този живот им харесва) наистина проявяват слаб интерес към подобни понятия.
Но, може би, туй нещо развитие, не е съвсем като онуй нещо прогрес, или онова нещо-еволюция. И наистина нека ви покажа едно интересно клипче:
Link
Така, сега, според вас това куче развило ли е способността да се измъкне от тази клетка, прогресирало ли е до познанието как да се измъкне от клетката, еволюирало ли е до достигането на възможността да се измъкне от клетката или просто го е вижяло то друго куче. А може би отговорите ще са толкова много, колкото са хората, които ще прочетат тази публикация. А сега какво ще кажете за това клипче:
Link
Бааааааааааааа тая еволюция, бре. Егати прогреса! Или може би-какво развитие само? Но нека да погледнем по-отблизо какво наблюдаваме тук? Изглежда имаме процес на увеличаване на възможностите на кучетата, в първото клипче кучето успя да отърве само собствената си кожа,но във второто, успя да измъкне и другарчетата си. Но може би, това е само процес на промяна в поведението на песовете-в единия случай песът се е научил само как да се измъква а в другия-хем как да се измъкне, хем как да измъкне и другите. Или пък, ако предположим, че има някаква сложна причинно-следствена връзка на неуспешни и успешни опити до придобиването на тези способности от животинчетата, можем да заключим, че това поведение е достигнато в края на сложен процес. И ето три различни думи за три различни концепции-прогрес, развитие и еволция-процес на увеличаване на възможностите, процес на промяна в поведението и процес на развитие на нови характеристики.
И май си спретнахме по една хубава дефиниция,при това без изобщо да се допитваме до хората със степените по филология.Но дали не изтървахме нещо важно???
Изглежда,че все пак има нещо общо между трите концепции по горе, и май това нещо е ПРОМЯНАТА! Май, всеки един от тези три процеса представлява различно опеделение за промяна. Така, всяка промяна довеждаща един обект от едно състояние в друго състояние може да се означи като развитие на обекта, а всяка промяна водеща до РАЗВИТИЕТО на определени характеристики може да се означи като еволюция. А, може би, всяка промяна водеща до УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ВЪЗМОНОСТИТЕ на това,което е обект на промяната може да се означи като прогрес.
Ето ви едни интересни дефиниции!
Естествено, ако отворим няколко речника ще видим как група от многословни всезнайковци със степени по филология ще се опитат да поправят нашето невежество и глупост посвещавайки ни в тънките нюанси на значението на думите в българският език и изписваки цели страници с внимателно подбрани значения на всяка от тези думи, зад които ще стоят десетки часове внимателна аналитична дейност на стотици,ако ли не хиляди, различни случаи, в които тези думи са били използвани. И да, най-вероятно тези гении на езиковедието ще са прави за всеки един от тях и наистина ще са уловили всеки един нюанс на използването на думите прогрес, развитие и еволюция в нашия език. Но все пак остава един мъничък въпрос-Дали в края на краищата хората могат да използват произволни думи в произволни ситуации по този начин тотално обърквайки различни концепции една с друга и създавайки в главите си такава каша от думи и понятия каквато би била достойна за описание със звучния български израз "манджъ с грозди"?
Може би се чудите от какъв зор е употребата на някакви си ми три думи толкова важна и за какво по дяволите се занимавам със семантика вместо да си живея живота и да си гледам кефъ, но все пак може би зад тези три думи се крие нещо, така, може би по-важно, което определя представите ни за това как (с уважение), по дяволите, си живеем живота. Замислете се за миг, ако живеехме всички на село и обработвахме земята със сърът и с ралото като дядовците ни и гледахме говеда поколение след поколение, след поколение, след поколение, дали изобщо щеше да ни пука за някакви си ми там "модерни" глупости като прогрес и развитие и некво животно еволюция. Не знам за вас, но май мене повече щеше да ме интересува кога ще ми се отели вола, отколкото за тая пуста еволюция ;). И за да завършим лиричното отклонение, май ще трябва да спомена факта, че хора, които и до ден днешен живеят по-този начин (и този живот им харесва) наистина проявяват слаб интерес към подобни понятия.
Но, може би, туй нещо развитие, не е съвсем като онуй нещо прогрес, или онова нещо-еволюция. И наистина нека ви покажа едно интересно клипче:
Link
Така, сега, според вас това куче развило ли е способността да се измъкне от тази клетка, прогресирало ли е до познанието как да се измъкне от клетката, еволюирало ли е до достигането на възможността да се измъкне от клетката или просто го е вижяло то друго куче. А може би отговорите ще са толкова много, колкото са хората, които ще прочетат тази публикация. А сега какво ще кажете за това клипче:
Link
Бааааааааааааа тая еволюция, бре. Егати прогреса! Или може би-какво развитие само? Но нека да погледнем по-отблизо какво наблюдаваме тук? Изглежда имаме процес на увеличаване на възможностите на кучетата, в първото клипче кучето успя да отърве само собствената си кожа,но във второто, успя да измъкне и другарчетата си. Но може би, това е само процес на промяна в поведението на песовете-в единия случай песът се е научил само как да се измъква а в другия-хем как да се измъкне, хем как да измъкне и другите. Или пък, ако предположим, че има някаква сложна причинно-следствена връзка на неуспешни и успешни опити до придобиването на тези способности от животинчетата, можем да заключим, че това поведение е достигнато в края на сложен процес. И ето три различни думи за три различни концепции-прогрес, развитие и еволция-процес на увеличаване на възможностите, процес на промяна в поведението и процес на развитие на нови характеристики.
И май си спретнахме по една хубава дефиниция,при това без изобщо да се допитваме до хората със степените по филология.Но дали не изтървахме нещо важно???
Изглежда,че все пак има нещо общо между трите концепции по горе, и май това нещо е ПРОМЯНАТА! Май, всеки един от тези три процеса представлява различно опеделение за промяна. Така, всяка промяна довеждаща един обект от едно състояние в друго състояние може да се означи като развитие на обекта, а всяка промяна водеща до РАЗВИТИЕТО на определени характеристики може да се означи като еволюция. А, може би, всяка промяна водеща до УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ВЪЗМОНОСТИТЕ на това,което е обект на промяната може да се означи като прогрес.
Ето ви едни интересни дефиниции!
23 юни 2009, вторник
Невидимата мрежа, самоподдържащи се процеси и смъртта на обществото
Всеки човек в обществото всеки ден трябва да си взаимодейства с други хора за да осигури оцеляването си. Така всеки от нас непрекъснато влиза в различни взаимодействия с различни хора, които също влизат във взаимодействия с други хора и така ден след ден обществото се поддържа от взаимодействията между различните хора. И тук идва най-важният въпрос-А защо тези взаимодействия съществуват?Какво пречи един ден хората просто да престанат да влизат във взаимодействия помежду си и обществото просто да се разпадне? Както се случва често в науката може би и тук най-простият отговор е правилния-и той в този случай е простото оцеляване. Че тези индивиди, които успеят да влизат в най-добрите за тях взаимодействия с други индивиди в обществото имат много по-голям шанс да оцелеят от всички други индивиди. На практика в съвременното високо-технологично общество оцеляването на всеки индивид е свързано с участието му в обществото, а тези които успяват да извлекат най-голяма полза от участието си в него всъщност имат най-голям успех в гарантирането на оцеляването си. Докато някога е било възможно да отидеш в колиба насред гората и там сам да започнеш да се грижиш за оцеляването си далече от останалите хора, сега вече тази възможност е изчезнала (или поне е силно ограничена). Изглежда всесилните ръце на обществото са достигнали навсякъде задължавайки хората да се съобразяват с тях и да влизат във взаимодействия помежду си. Така всеки от нас е принуден да участва във взаимодействия с други хора, които пък участват във взаимодействия с още хора, те пък с други хора, а те-с още хора образувайки една невидима мрежа от взаимодействия, в която всички ние сме хванати и принудени да участваме. (Между другото, това е невидимата мрежа на която е кръстен този блог. ;)) Но какво поддържа тази мрежа ден след ден? Защо тя не може просто един ден да се разпадне и от там нататък обществото да бъде организирано по съвсем различен начин?
И тук изглежда, най-простият отговор е най-правилният, а в този случай той е НАВИКЪТ. Точно така-хората са свикнали да възпроизвеждат едни и същи действия ден след ден без да се замислят много, много над това, което вършат и дали изобщо то може да бъде свършено по различен начин. Често след като научиме, че нещо се прави по еди какъв си начин, ние просто преминаваме в режим на лишен от разум изпълнител и продължаваме да го правим така както ни е казано, че нещо "трябва" да се прави без изобщо да се замисляме, дали това е най-добрият начин по който нещата биха могли да бъдат направени или дали изобщо трябва да правим това което правим. И тук не става въпрос само за прости ежедневни неща като как да си вържеш обувките или как да си обелиш картофите. Често целият ни живот може да се окаже поредица от навици, които ние сме придобили през него без изобщо да си задаваме въпросът дали това е правилно или не, или дали изобщо ние сме избрали да бъдем това което сме. Ако нещо ти е повтаряно още от първият ти ден в проходилката, то е много малко вероятно един ден просто да седнеш и да се замислиш дали това е правилно или някъде твоите родители са сбъркали с възпитанието ти, или дори дали те просто не са ти наговорили един голям куп лъжи. Винаги е многократно по-лесно просто да се съгласиш с чуждото мнение и да минеш в режим на послушен робот вместо да помислиш малко сам за себе си кое е правилното и кое е погрешното. И така навиците, които придобиваме са всъщност основната сила, която ни вързва за невидимата мрежа и ни прави просто една малка брънка от това, което повечето хора биха нарекли общество, но за същинската структура на която твърде малко хора се замислят. А може би най-съществената му основа не са нито взаимоотношенията ни с другите хора, нито мнението на околните за нас и нашето за тях, нито качествата ни, нито така нареченият ни "статут" в обществото, нито дори полицията по улиците и съдиите в съдилищата, на които по принцип се разчита да са пазители на "общесктвеният ред", а може би най-голямата сила, която ни държи в това общество е именно собственото ни НЕжелание да се замисляме по-дълбоко за това от какво сме част и в какво участваме с всяка една черта на нашето поведение. И ето как попадаме в едно прекрасно състояние на безмълвно послушание, където това което сме е това което искаме другите да видят в нас и нашият стремеж става колкото се може повече да сме подобни на това, което се подразбира като "общоприето" и "правилно", а дори и "възпитано" в обществото и вместо да си зададем въпросът ЗАЩО сме такива си задаваме въпросът КАКВИ трябва да бъдем в очите на останалите. А после се чудим кой ни бил виновен и бързаме да посочим с пръст тоя или оня, вместо да си помислим кой ни би по главата да послушаме тоя или оня, че да тръгнем след него.
Естествено това не е вярно за абсолютно всички хора,но това което наистина Е вярно за всички хора е, че докато сме сред обществото или поне "сред хората" всички сме длъжни да следваме определени правила за неизпълнението на които биваме санкционирани по определен начин. Това може да бъде всичко-от неприятен поглед на околните, до затваряне до живот в затвор, но това което е вярно за цялото общество е, че то винаги си има своите механизми за саморегулацията и в основата на всички тях неминуемо стои навикът. Може да е всичко-от неприятен поглед до затваряне зад решетките до живот, но в обществото винаги съществуват механизми, които да го поддържат такова каквото е, иначе следва бърза промяна на поведението на различен брой индивиди в него, което води до установяването на нов тип поведение на тези индивиди в него. Но големият въпрос в случая е именно защо в обществото съществува този или онзи тип поведение, а не някакъв друг??? И може би още по-точен е въпросът защо някой определени типове поведение по-лесно се задържат от други??? И може би най-простият отговор и тук е най-верният-а именно, че тези навици могат по-успешно да се задържат в обществото от други. Може би те са по-подходящи за условията в които хората се намират в това общество и те са по-стабилни при евентуални сътресения в обществото, така че докато други навици биват отмивани с течението на времето тези могат просто да останат и да осигурят съществуването си чрез предимствата, които придобиването им дава на хората, които ги имат. И МОЖЕ БИ ТОЧНО ТУК Е КЛЮЧОВИЯТ МОМЕНТ! Тези навици могат да се съревновават помежду си така, че да увеличават броят на хората, които ги придобиват и да увеличават броят на използванията си в обществото, точно както живите организми се съревноват в процесът на еволюцията. И така по-приспособеният към средата си винаги ще спечели и ще успее да се установи в обществото изменяйки го така, че дори да направи по нататъшното си разпространение още по-лесно. В психологията подобни форми на поведение се наричат мимове и те много често биват сравнявани с биологическите вируси, защото както вирусите могат да се разпространяват от гостоприемник на гостоприемник размножавайки се в него за да направят все повече и повече от себе си, така и мимовете могат да се разпространяват от човек на човек осигурявайки собственото си съществуване в обществото. Като мим може да се класифицира на практика всичко-от частицата бе, която се разпространява в езика на всички ни и се стреми да се прикачи към всяка дума, до решението в за или против смъртното наказание. Но дали това е единственото обяснение за природата на човешкото поведение???
Ако се замислим малко по-подробно за въпросът за разпространението на мимовете в човешкото общество и за поведението им може би ще открием нещо още по-дълбоко характерно за него-причината за съществуването на мимовете и за естествената организация на човешкото поведение-възможността обществото да поддържа своята собствена организация именно чрез нея самата.На пръв поглед фактът, че обществото само поддържа организацията си ни се вижда изключително прост и очевиден-все пак, ако в него нямаше правила, по които да се определя пооведението на хората, то въобвще нямаше да може да съществува. Следователно съществуването на правила в обществото в действителност е най-простата и основна негова характеристика, която му позвалява изобщо да съществува като такова. А тези правила могат да варират толкова много колкото възможностите на поведението на хората-от пребии по-слабият и му казвай какво да прави, защото ти си по-силният, през мами и лъжи колкото и както можеш за да успееш да вземеш най-много пари, защото парите са всичко на този свят, чак до-всички хора са братя и затова като видиш някой в беда ти трябва задължително да му подадеш ръка и така да го измъкнеш от тежка ситуация. Всички тези форми на поведение могат да се разгледат като различни мимове, които се съревноват помежду си в обществото за да влязат в умовете на максимален брой хора и така да станат техни навици. И доминирането на всеки от тях може да доведе до съвсем различна обществена организация, защото именно правилата в обществото са тези, които отговарят за поддържането на неговата организация, както казахме вече по горе. И тук възниква въпросът кой от тези мимове ще спечели надпреварата с останалите в различните общества възникнали в различни условия? И може би отговорът отново е най-простият-този, който най-добре може да се разпространява в даденото общество.И това ще е един съвсем естествен процес без човешко вмешателство по същият начин по който биологическата еволюция представлява един естествен процес без човешко вмешателство. Така обществото ще се развива точно като една еволюираща система в която различните мимове ще спорят помежду си кой колко да доминира докато се установи перфектният баланс между тях и не излезнат мимовете победители.А те именно ще са точно тези, които установяват организация на обществото поддържаща само себе си най-лесно. Самото разпространение на мимовете е самоподдържащ се процес, тъй като те могат да съдействат за собственото си разпространение. Освен това те могат да влизат в редица взаимодействия помежду си за да стигнат до най-оптималната пътека за най-широкото и най-бързото си разпространение, а най-оптималната пътека винаги ще бъде тази на най-лесно самоподдържащите се процеси способстващи разпространението им. Така в обществото ще се налагат именно тези системи от мимове, които се поддържат от най-лесно самоподдържащите се процеси, протичането на които заедно ще осигури най-лесната пътека за развитието на обществото, при която всичките конкуриращи се в него мимове най-добре успяват да осъществят неговата самоподдръжка. И така обществото ще представлява една саморазвиваща се система, която винаги ще се опитва да поеме по пътеката осигуряваща неговата най-добра самоподдържаща се организация, а тя винаги ще бъде тази стремяща се към максимална стабилност, защото по-стабилното общество винаги ще може да устои на колебания по-добре от по-нестабилното такова. Така това общество, което осигурява най-голяма стабилност на неговите членове ще може да се рапространи най-широко, защото ще осигурява придържането на своите членове към него най-лесно при най-широк кръг от обстоятелства. Но това общество същевременно трябва да има най-голяма степен на запазване на своите мимове и взаимодействията помежду им, защото, ако се позволи по-сериозно вариране на различни аспекти от неговата организация това може да причини промяна на обществото и тогава балансът между съставящите го миимове ще се промени, така че вече обществото няма да е същото. Ако то се промени, то може да влезе в конкуренция с други мимове съставящи други форми на обществена организация, които могат по-добре да запазят мимовете си и връзките помежду им, така че в процеса на промяната на обществото да не се допуснат толкова големи техни промени. Такава форма на обществена организация би била по-стабилна от тази на предходното общество, защото съставящите я мимове по-лесно биха могли да намерят балансът помежду си след първоначално дебалансиране на обществото и така конкуренцията между мимовете в обществото би била по-малка в процесът на установяването на равновесието помежду им при мъзникването на различни въздействия върху обществото, докато при предходното общество по-лесната му промяна би довела до много по-сериозна конкуренция между мимовете в него и съответно по-лесният му разпад. Така при конкуренция между двете общества в, да речем две различни култури съществуващи на едно и също място, по-стабилната от тях ще надделее, защото по-лесно ще поеме всякакви въздействия върху себе си от другата. Така за наша най-голяма изненада се оказва, колкото по-консервативно е едно общество, тоест колкото по-лесно то може да поеме разнообразни въздействия върху организацията си без да се промени, толкова по-устойчиво е то. Следователно по-законите на обществената еволюция по-консервативните общества биха доминирали над по-прогресивните такива. И ако се огледаме из световната история може би ще открием точно това-култури по-отворени към промяната и приемащи все повече от нея са изчезвали по-бързо отколкото по-консервативни и следователно по-устойчиви такива, чиято строга обществена догма е давала възможност на обществото да просъществува непроменео за много по-дълги периоди от време. Затова може би не е чудно, че култури, които силно държат на традицията и законите си още от първобитно-общинният строй са просъществували до голяма степен непроменени и до ден днешен, докато големи империи създавани набързо без подлежаща традиция на народът завоевател или ясна култура, която да бъде наложена на подчинените хора са изчезвали бързо след първоначалните военни успехи, както например е бил случаят с империята на Александър Македонски или Атила.
Също така пътеката на най-лесно самоподдържащите се процеси ще води до тенденцията тези мимове, които карат членовете на обществото да влагат колкото се може повече усилия и да преминават през повече страдания да биват намалявани в оществото до необходимия за поддържането му минимум, защото е ясно, че тези мимове имат значително по-малка възможност да се разпространяват сами по себе си от тези водещи до мързел и удоволствие. Следователно еволюционно най-стабилната пътека по която обществото би поело е именно тази на най-малкото усилие от страна на хората да получат максимално удоволствие за себе си. Следователно най-еволюционно развитото общество би било такова в което хората полагат минимални усилия за да получат максимално удоволствие при най-консервативна обществена организация.
Нека сега да разгледаме няколко приложения на тази идея в контекста на съвременната човешка цивилизация. Значи най-развитото общество би било най-консервативното, в този случай спиращо развитието на своите технологии на ниво в което, членовете му биха имали достъп до най-много ресурси с най-малко усилие, биха увеличили удоволствията, които им се предлагат и биха съдействали за разпространението на най-стабилната мрежа от взаимосвързани мимове водещи до най-малкото усилие при най-голямото удоволствие от страна на членовете му. Нека сега преведем това на малко по-реален език-това би означавало най-мързеливото общество, с най-затлъстели членове, които не искат да извършват никакви усилия, искат само да си гледат кефа по цял ден без да им пука за нищо друго, не искат да вземат никакво участие в процесите определящи съдбата им, защото мисленето изисква усилия, не им се занимава да повдигат нивото си на образовиние, защото това изисква още повече усилия, не им се занимава да влагат повече усилия в работата си, защото това изисква много повече усилия,а се стремят най-вече към максимално охолен живот, при минимално натоварване и използване на мозъкът си, като приспиването на мисровният процес с всевъзможни финтастични религиозни истории би било най-добрата алтернатива. Мисля,че успяхме да дадем едно доста добро описание на идеалът за живот в съвременната западна цивилизация (особено актуален за Америка) и да покажем, че наистина модерната цивилизация се развива по пътят на най-малкото съпротивление, който представлява общата посока на социалната еволюция. И тук възниква въпросът дали това е най-добрият път за развитие??? Да, получаваме материално охолство при все по-малко работа за вършене, но за сметка на това използването на ресурсите на Земята води до замърсяването на околната среда. Да, образованието и старанието в работата изискват усилия и липсата им е нещо значително по-лесно и приятно, но така се подкопават основите на самото общество осигуряващо охолният живот. Да, липсата на мисловен процес върху сериозните проблеми в обществото и преследването на личното щастие е значително по-лесно от напрягането за разбирането на обществените процеси и вземането на правилните решения за бъдещето му, но така се унищожава самата структура създаваща условия за този охолен живот. Накратко самата цел на социалният еволюционене процес е именно да изразходва максимума от наличните си ресурси и технологични възможностти давайки минимумът от необходима работа за да осигури максималното благоденствие на членовете на обществото си без значение това докъде може да доведе докато не се стигне до съответна криза действаща като естествен регулатор от страна на обществото за да спре наговата еволюция до съответното най-стабилно състояние. Именно затова можем да разглеждаме задаващите се проблеми с пренаселеността, недостигът на горивата и екологичната катастрофа от предизвиканото от човека глобално затопляне като едно съвсем естествено следствие от еволюционният процес на обществото ни, в което всеки гледа да вземе максимумът от всичко без значение до какво може да доведе това, тъй като именно това е пътеката на най-малкото съпротивление за човечеството. По същата причина не е и толкова чудно, че хората в развитите страни отделят все по-малко значение на образованието и политиката, а оставят все повече и повече на упрвляващите ги елити, които успешно намаляват нивото на образователната система по светът и успяват да прокарат закони ограницаващи гражданските права на хората под предлогът на защита от "терористи". Просто да си умен и активен член на обществото е далеч по-трудно отколкото просто да изпълняваш нечии чужди заповеди. Затова не е чудно, че все повече и повече деца не искат да продължават образованието си, а просто искат да си намерят достатъчно добре платена работа с минимални изисквания, която да им осигури живот на едно колкото се може по-мързеливо ниво в бъдещето. И също така не е учудващо, че развитите страни са обхванати от епидемия от затлъстяване, която обхваща дори и нашата страничка в периферията на развития свят. Произходът на всичко това може да се намери в бавно, но постепенно действащият еволюционен процес, който винаги тръгва по пътеката на най-малкото съпротивление.
Затова следващият път, когато някой ви посочи еволюцията като двигател на човешкия "прогрес" движещ ни напред към светлото бъдеще, вие най-добре сериозно се усъмнете в познанията на този човек по еволюция и го попитайте, каво наистина знае той за еволюционния процес и неговото протичане в човешкото общество! Еволюционният процес идеално си върши работа, но тя е да достигне по пътеката на най-малкото съпротивление до най-лесно самоподдържащата се мрежа от самоподдържащи се процеси, а не да движи човешкият "прогрес". не искам да кажа, че човешкият прогрес не бива движен от еволюцията, но просто това винаги е второстепенната ѝ цел, а главната е просто да достигне да най-лесно самоподдържащата се мрежа от самоподдържащи се процеси без значение какви последици би имало това за бъдещето на човечеството. Това е така, защото противно на всички схващания еволюцията НЕ Е процес на увеличаване на благоденствието на човечеството в бъдещето, а на най-лесното самоподдържане на самоподдържащи се процеси в настоящето. Следователно еволюцията не може да мисли за процесите в бъдещето или да се съобразява с пътят на развитието на обекта под въздействието ѝ. Тя може само да реагира на процесите в настоящето и следователно отговаря на един проблем едва след като той вече е настъпил, но никога не и предварително. Именно за това хората имат интелект, но за използването му се изисква усилие, а това определено не е пътеката на най-малкото съпротивление, което еволюцията следва, защото засиленото използване на интелекта ни е просец изискавщ УСИЛИЯ, а дали ще намерим волята за такива е процес изцяло независещ от нея, а даже обратното-противопоставящ и се. Тъй че пред нас стои големият въпрос, ще хванем ли бикът за рогата противопоставяйки се на "естествения" ход на нещата или ще оставем еволюцията да протича така както тя желае без значение какви ще са последиците от това???
И тук изглежда, най-простият отговор е най-правилният, а в този случай той е НАВИКЪТ. Точно така-хората са свикнали да възпроизвеждат едни и същи действия ден след ден без да се замислят много, много над това, което вършат и дали изобщо то може да бъде свършено по различен начин. Често след като научиме, че нещо се прави по еди какъв си начин, ние просто преминаваме в режим на лишен от разум изпълнител и продължаваме да го правим така както ни е казано, че нещо "трябва" да се прави без изобщо да се замисляме, дали това е най-добрият начин по който нещата биха могли да бъдат направени или дали изобщо трябва да правим това което правим. И тук не става въпрос само за прости ежедневни неща като как да си вържеш обувките или как да си обелиш картофите. Често целият ни живот може да се окаже поредица от навици, които ние сме придобили през него без изобщо да си задаваме въпросът дали това е правилно или не, или дали изобщо ние сме избрали да бъдем това което сме. Ако нещо ти е повтаряно още от първият ти ден в проходилката, то е много малко вероятно един ден просто да седнеш и да се замислиш дали това е правилно или някъде твоите родители са сбъркали с възпитанието ти, или дори дали те просто не са ти наговорили един голям куп лъжи. Винаги е многократно по-лесно просто да се съгласиш с чуждото мнение и да минеш в режим на послушен робот вместо да помислиш малко сам за себе си кое е правилното и кое е погрешното. И така навиците, които придобиваме са всъщност основната сила, която ни вързва за невидимата мрежа и ни прави просто една малка брънка от това, което повечето хора биха нарекли общество, но за същинската структура на която твърде малко хора се замислят. А може би най-съществената му основа не са нито взаимоотношенията ни с другите хора, нито мнението на околните за нас и нашето за тях, нито качествата ни, нито така нареченият ни "статут" в обществото, нито дори полицията по улиците и съдиите в съдилищата, на които по принцип се разчита да са пазители на "общесктвеният ред", а може би най-голямата сила, която ни държи в това общество е именно собственото ни НЕжелание да се замисляме по-дълбоко за това от какво сме част и в какво участваме с всяка една черта на нашето поведение. И ето как попадаме в едно прекрасно състояние на безмълвно послушание, където това което сме е това което искаме другите да видят в нас и нашият стремеж става колкото се може повече да сме подобни на това, което се подразбира като "общоприето" и "правилно", а дори и "възпитано" в обществото и вместо да си зададем въпросът ЗАЩО сме такива си задаваме въпросът КАКВИ трябва да бъдем в очите на останалите. А после се чудим кой ни бил виновен и бързаме да посочим с пръст тоя или оня, вместо да си помислим кой ни би по главата да послушаме тоя или оня, че да тръгнем след него.
Естествено това не е вярно за абсолютно всички хора,но това което наистина Е вярно за всички хора е, че докато сме сред обществото или поне "сред хората" всички сме длъжни да следваме определени правила за неизпълнението на които биваме санкционирани по определен начин. Това може да бъде всичко-от неприятен поглед на околните, до затваряне до живот в затвор, но това което е вярно за цялото общество е, че то винаги си има своите механизми за саморегулацията и в основата на всички тях неминуемо стои навикът. Може да е всичко-от неприятен поглед до затваряне зад решетките до живот, но в обществото винаги съществуват механизми, които да го поддържат такова каквото е, иначе следва бърза промяна на поведението на различен брой индивиди в него, което води до установяването на нов тип поведение на тези индивиди в него. Но големият въпрос в случая е именно защо в обществото съществува този или онзи тип поведение, а не някакъв друг??? И може би още по-точен е въпросът защо някой определени типове поведение по-лесно се задържат от други??? И може би най-простият отговор и тук е най-верният-а именно, че тези навици могат по-успешно да се задържат в обществото от други. Може би те са по-подходящи за условията в които хората се намират в това общество и те са по-стабилни при евентуални сътресения в обществото, така че докато други навици биват отмивани с течението на времето тези могат просто да останат и да осигурят съществуването си чрез предимствата, които придобиването им дава на хората, които ги имат. И МОЖЕ БИ ТОЧНО ТУК Е КЛЮЧОВИЯТ МОМЕНТ! Тези навици могат да се съревновават помежду си така, че да увеличават броят на хората, които ги придобиват и да увеличават броят на използванията си в обществото, точно както живите организми се съревноват в процесът на еволюцията. И така по-приспособеният към средата си винаги ще спечели и ще успее да се установи в обществото изменяйки го така, че дори да направи по нататъшното си разпространение още по-лесно. В психологията подобни форми на поведение се наричат мимове и те много често биват сравнявани с биологическите вируси, защото както вирусите могат да се разпространяват от гостоприемник на гостоприемник размножавайки се в него за да направят все повече и повече от себе си, така и мимовете могат да се разпространяват от човек на човек осигурявайки собственото си съществуване в обществото. Като мим може да се класифицира на практика всичко-от частицата бе, която се разпространява в езика на всички ни и се стреми да се прикачи към всяка дума, до решението в за или против смъртното наказание. Но дали това е единственото обяснение за природата на човешкото поведение???
Ако се замислим малко по-подробно за въпросът за разпространението на мимовете в човешкото общество и за поведението им може би ще открием нещо още по-дълбоко характерно за него-причината за съществуването на мимовете и за естествената организация на човешкото поведение-възможността обществото да поддържа своята собствена организация именно чрез нея самата.На пръв поглед фактът, че обществото само поддържа организацията си ни се вижда изключително прост и очевиден-все пак, ако в него нямаше правила, по които да се определя пооведението на хората, то въобвще нямаше да може да съществува. Следователно съществуването на правила в обществото в действителност е най-простата и основна негова характеристика, която му позвалява изобщо да съществува като такова. А тези правила могат да варират толкова много колкото възможностите на поведението на хората-от пребии по-слабият и му казвай какво да прави, защото ти си по-силният, през мами и лъжи колкото и както можеш за да успееш да вземеш най-много пари, защото парите са всичко на този свят, чак до-всички хора са братя и затова като видиш някой в беда ти трябва задължително да му подадеш ръка и така да го измъкнеш от тежка ситуация. Всички тези форми на поведение могат да се разгледат като различни мимове, които се съревноват помежду си в обществото за да влязат в умовете на максимален брой хора и така да станат техни навици. И доминирането на всеки от тях може да доведе до съвсем различна обществена организация, защото именно правилата в обществото са тези, които отговарят за поддържането на неговата организация, както казахме вече по горе. И тук възниква въпросът кой от тези мимове ще спечели надпреварата с останалите в различните общества възникнали в различни условия? И може би отговорът отново е най-простият-този, който най-добре може да се разпространява в даденото общество.И това ще е един съвсем естествен процес без човешко вмешателство по същият начин по който биологическата еволюция представлява един естествен процес без човешко вмешателство. Така обществото ще се развива точно като една еволюираща система в която различните мимове ще спорят помежду си кой колко да доминира докато се установи перфектният баланс между тях и не излезнат мимовете победители.А те именно ще са точно тези, които установяват организация на обществото поддържаща само себе си най-лесно. Самото разпространение на мимовете е самоподдържащ се процес, тъй като те могат да съдействат за собственото си разпространение. Освен това те могат да влизат в редица взаимодействия помежду си за да стигнат до най-оптималната пътека за най-широкото и най-бързото си разпространение, а най-оптималната пътека винаги ще бъде тази на най-лесно самоподдържащите се процеси способстващи разпространението им. Така в обществото ще се налагат именно тези системи от мимове, които се поддържат от най-лесно самоподдържащите се процеси, протичането на които заедно ще осигури най-лесната пътека за развитието на обществото, при която всичките конкуриращи се в него мимове най-добре успяват да осъществят неговата самоподдръжка. И така обществото ще представлява една саморазвиваща се система, която винаги ще се опитва да поеме по пътеката осигуряваща неговата най-добра самоподдържаща се организация, а тя винаги ще бъде тази стремяща се към максимална стабилност, защото по-стабилното общество винаги ще може да устои на колебания по-добре от по-нестабилното такова. Така това общество, което осигурява най-голяма стабилност на неговите членове ще може да се рапространи най-широко, защото ще осигурява придържането на своите членове към него най-лесно при най-широк кръг от обстоятелства. Но това общество същевременно трябва да има най-голяма степен на запазване на своите мимове и взаимодействията помежду им, защото, ако се позволи по-сериозно вариране на различни аспекти от неговата организация това може да причини промяна на обществото и тогава балансът между съставящите го миимове ще се промени, така че вече обществото няма да е същото. Ако то се промени, то може да влезе в конкуренция с други мимове съставящи други форми на обществена организация, които могат по-добре да запазят мимовете си и връзките помежду им, така че в процеса на промяната на обществото да не се допуснат толкова големи техни промени. Такава форма на обществена организация би била по-стабилна от тази на предходното общество, защото съставящите я мимове по-лесно биха могли да намерят балансът помежду си след първоначално дебалансиране на обществото и така конкуренцията между мимовете в обществото би била по-малка в процесът на установяването на равновесието помежду им при мъзникването на различни въздействия върху обществото, докато при предходното общество по-лесната му промяна би довела до много по-сериозна конкуренция между мимовете в него и съответно по-лесният му разпад. Така при конкуренция между двете общества в, да речем две различни култури съществуващи на едно и също място, по-стабилната от тях ще надделее, защото по-лесно ще поеме всякакви въздействия върху себе си от другата. Така за наша най-голяма изненада се оказва, колкото по-консервативно е едно общество, тоест колкото по-лесно то може да поеме разнообразни въздействия върху организацията си без да се промени, толкова по-устойчиво е то. Следователно по-законите на обществената еволюция по-консервативните общества биха доминирали над по-прогресивните такива. И ако се огледаме из световната история може би ще открием точно това-култури по-отворени към промяната и приемащи все повече от нея са изчезвали по-бързо отколкото по-консервативни и следователно по-устойчиви такива, чиято строга обществена догма е давала възможност на обществото да просъществува непроменео за много по-дълги периоди от време. Затова може би не е чудно, че култури, които силно държат на традицията и законите си още от първобитно-общинният строй са просъществували до голяма степен непроменени и до ден днешен, докато големи империи създавани набързо без подлежаща традиция на народът завоевател или ясна култура, която да бъде наложена на подчинените хора са изчезвали бързо след първоначалните военни успехи, както например е бил случаят с империята на Александър Македонски или Атила.
Също така пътеката на най-лесно самоподдържащите се процеси ще води до тенденцията тези мимове, които карат членовете на обществото да влагат колкото се може повече усилия и да преминават през повече страдания да биват намалявани в оществото до необходимия за поддържането му минимум, защото е ясно, че тези мимове имат значително по-малка възможност да се разпространяват сами по себе си от тези водещи до мързел и удоволствие. Следователно еволюционно най-стабилната пътека по която обществото би поело е именно тази на най-малкото усилие от страна на хората да получат максимално удоволствие за себе си. Следователно най-еволюционно развитото общество би било такова в което хората полагат минимални усилия за да получат максимално удоволствие при най-консервативна обществена организация.
Нека сега да разгледаме няколко приложения на тази идея в контекста на съвременната човешка цивилизация. Значи най-развитото общество би било най-консервативното, в този случай спиращо развитието на своите технологии на ниво в което, членовете му биха имали достъп до най-много ресурси с най-малко усилие, биха увеличили удоволствията, които им се предлагат и биха съдействали за разпространението на най-стабилната мрежа от взаимосвързани мимове водещи до най-малкото усилие при най-голямото удоволствие от страна на членовете му. Нека сега преведем това на малко по-реален език-това би означавало най-мързеливото общество, с най-затлъстели членове, които не искат да извършват никакви усилия, искат само да си гледат кефа по цял ден без да им пука за нищо друго, не искат да вземат никакво участие в процесите определящи съдбата им, защото мисленето изисква усилия, не им се занимава да повдигат нивото си на образовиние, защото това изисква още повече усилия, не им се занимава да влагат повече усилия в работата си, защото това изисква много повече усилия,а се стремят най-вече към максимално охолен живот, при минимално натоварване и използване на мозъкът си, като приспиването на мисровният процес с всевъзможни финтастични религиозни истории би било най-добрата алтернатива. Мисля,че успяхме да дадем едно доста добро описание на идеалът за живот в съвременната западна цивилизация (особено актуален за Америка) и да покажем, че наистина модерната цивилизация се развива по пътят на най-малкото съпротивление, който представлява общата посока на социалната еволюция. И тук възниква въпросът дали това е най-добрият път за развитие??? Да, получаваме материално охолство при все по-малко работа за вършене, но за сметка на това използването на ресурсите на Земята води до замърсяването на околната среда. Да, образованието и старанието в работата изискват усилия и липсата им е нещо значително по-лесно и приятно, но така се подкопават основите на самото общество осигуряващо охолният живот. Да, липсата на мисловен процес върху сериозните проблеми в обществото и преследването на личното щастие е значително по-лесно от напрягането за разбирането на обществените процеси и вземането на правилните решения за бъдещето му, но така се унищожава самата структура създаваща условия за този охолен живот. Накратко самата цел на социалният еволюционене процес е именно да изразходва максимума от наличните си ресурси и технологични възможностти давайки минимумът от необходима работа за да осигури максималното благоденствие на членовете на обществото си без значение това докъде може да доведе докато не се стигне до съответна криза действаща като естествен регулатор от страна на обществото за да спре наговата еволюция до съответното най-стабилно състояние. Именно затова можем да разглеждаме задаващите се проблеми с пренаселеността, недостигът на горивата и екологичната катастрофа от предизвиканото от човека глобално затопляне като едно съвсем естествено следствие от еволюционният процес на обществото ни, в което всеки гледа да вземе максимумът от всичко без значение до какво може да доведе това, тъй като именно това е пътеката на най-малкото съпротивление за човечеството. По същата причина не е и толкова чудно, че хората в развитите страни отделят все по-малко значение на образованието и политиката, а оставят все повече и повече на упрвляващите ги елити, които успешно намаляват нивото на образователната система по светът и успяват да прокарат закони ограницаващи гражданските права на хората под предлогът на защита от "терористи". Просто да си умен и активен член на обществото е далеч по-трудно отколкото просто да изпълняваш нечии чужди заповеди. Затова не е чудно, че все повече и повече деца не искат да продължават образованието си, а просто искат да си намерят достатъчно добре платена работа с минимални изисквания, която да им осигури живот на едно колкото се може по-мързеливо ниво в бъдещето. И също така не е учудващо, че развитите страни са обхванати от епидемия от затлъстяване, която обхваща дори и нашата страничка в периферията на развития свят. Произходът на всичко това може да се намери в бавно, но постепенно действащият еволюционен процес, който винаги тръгва по пътеката на най-малкото съпротивление.
Затова следващият път, когато някой ви посочи еволюцията като двигател на човешкия "прогрес" движещ ни напред към светлото бъдеще, вие най-добре сериозно се усъмнете в познанията на този човек по еволюция и го попитайте, каво наистина знае той за еволюционния процес и неговото протичане в човешкото общество! Еволюционният процес идеално си върши работа, но тя е да достигне по пътеката на най-малкото съпротивление до най-лесно самоподдържащата се мрежа от самоподдържащи се процеси, а не да движи човешкият "прогрес". не искам да кажа, че човешкият прогрес не бива движен от еволюцията, но просто това винаги е второстепенната ѝ цел, а главната е просто да достигне да най-лесно самоподдържащата се мрежа от самоподдържащи се процеси без значение какви последици би имало това за бъдещето на човечеството. Това е така, защото противно на всички схващания еволюцията НЕ Е процес на увеличаване на благоденствието на човечеството в бъдещето, а на най-лесното самоподдържане на самоподдържащи се процеси в настоящето. Следователно еволюцията не може да мисли за процесите в бъдещето или да се съобразява с пътят на развитието на обекта под въздействието ѝ. Тя може само да реагира на процесите в настоящето и следователно отговаря на един проблем едва след като той вече е настъпил, но никога не и предварително. Именно за това хората имат интелект, но за използването му се изисква усилие, а това определено не е пътеката на най-малкото съпротивление, което еволюцията следва, защото засиленото използване на интелекта ни е просец изискавщ УСИЛИЯ, а дали ще намерим волята за такива е процес изцяло независещ от нея, а даже обратното-противопоставящ и се. Тъй че пред нас стои големият въпрос, ще хванем ли бикът за рогата противопоставяйки се на "естествения" ход на нещата или ще оставем еволюцията да протича така както тя желае без значение какви ще са последиците от това???
21 юни 2009, неделя
Философски основи на абсолютният прогресивизъм
Внимание:Абсолютният прогресивизъм по никакъв начин да не се бърка с американският прогресивизъм, възникнал в края на 19-ти-началото на 20-ти век. ДВЕТЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ ИДЕОЛОГИИ.
Кога приемаме една цивилизация за развита? Как определяме по какви посоки бихме искали да се развива едно общество? Изобщо как разбираме какво поддържа обществото като такова?
Все интересни въпроси за които са изписани цели библиотеки, но които все още остават напълно неизяснени. Основният проблем е, че всеки иска да си представи обществото така както това, в което той би искал да живее и ние като хора имаме тенденцията да налагаме собствените си схващания за "най-правилната" обществена организация, така че да покажем как тя е естествения ход на нещата и би предлагала най-добрата артернатива за света. Без значение коя обществена организация вярваме, че би била най-правилната-дали това би било чист капитализъм, социализъм, комунизъм, анархизъм, националсоциализъм или каквито и да е било други -изъми ние като елементи от обществото сме предразположени да разглеждаме процесите поддържащи обществото от нашата собствена призма и да умаловажаваме значението на други фактори, които бихме искали да намалеят или направо да изчезнат в прекрасното общество в което НИЕ бихме искали да живеем. Именно затова, ако тръгнем по улицата да анкетираме случайни хора кое според тях общество е най-доброто, ще срещнем най-вече прости и еднозначни отговори от типа на демокрация, комунизъм, анархизъм, националсоциализъм и така нататък. Естествено напълно възможно е да срещнем и хора които предлагат вид социална организация комбинираща елементи от друга като например пряка демокрация с планова икономика, комунизъм с националистически идеи или анархизам при пазарна икономика, но това което всъщност е изключително рядко да видим е именно някой, който да мисли, че не съществува най-добро общество, а само най-добра обществена организация за изпълняването на дадена цел, върху която хората искат да построят обществото си. Така например, ако основната цел на някой е максималното му лично благосъстояние при конкуренция с другите, може би представителна демокрация с пазарна икономика без държавно държавно участие или силно регулиране (горе-долу това към което сегашните десни политици се стремят) би била най-добрата обществена организация. Ако пък основният стремеж е ликвидирането на икономическото неравенство между хората, то тогава комунизмът може да изглежда като най-добрата обществена организация измисляна някога. Ако пък основният стремеж трябва да бъде към даването на максимална свобода на индивида, то тогава може би анархизмът наистина би бил най-добрата форма на обществена организация. Ако пък се държи на развитието на нацията и на нейният икономически и политически просперитет, то тогава националсоциализмът би бил перфектна идеология. Ако пък някой иска да се върнем обратно към състоянието, в което сме били през по-голямата част от историята на видът си за да намалим максимално влиянието си върху околната среда, то за него перфектната идеология би била анархо-примитивизма.
И така от коментираното до тук можем да си направим извода, че когато стане въпрос за изследване на организацията на обществото, хората вместо да се опитат да се дистанцират от изследваният феномен и да разберат как всъщност работи обществото и какво може да се постигне в рамките на една или друга предложена схема на организацията му (както би било във всяка една себеуважаваща се наука) се застъпват за това общество, което те смятат за най-добре представящо целта, която според тях, трябва да има обществото. Така те, често дори без да го осъзнават, всъщност изказват мнение към какво трябва да се стреми едно общество, а не коя е най-добрата форма на организация на обществото. А целта на обществото за всекиго е различна. Тогава как може да се определи коя в действителност е най-добрата обществена организация???
Следователно за да се реши тази задача явно първо трябва да се определи коя е най-добрата цел (или набор от цели), които обществото би трябвало да следва. Но именно тук се сблъскваме с разнородността на мнението на хората по този въпрос. Следователно ние не можем да определим коя би била най-добрата цел на едно общество без първо да определим механизъм за избирането на тази цел, а за да се определи подобен механизъм, би трябвало първо да разберем каква обществена организация би трябвало да се установи за да направи възможен изборът на механизъм. Следователно за да разберем в какво общество бихме искали да живеем, би трябвало първо да изберем, в какво общество бихме могли да направим изборът, по какъв начин бихме избрали, в какво общество бихме искали да живеем. Но тъй като установяването и на това общество всъщност представлява акт на избор, би трябвало първо него да изберем в рамките на някакво общество, което преди това сме избрали. А пък него, би трябвало да го изберем от друго общество, което преди това също би трябвало, да сме избрали. И така се получава нещо, което в математиката се нарича безкраен регрес и в действителност представлява проблем, който не може да бъде решен при крайни условия, а нашият свят е краен. Мисля, че схващате накъде отивам? ;) Тогава възниква въпросът как избираме в какво общество бихме искали да живеем като няма начин да направим този избор без вече да живеем в едно общество, чиито механизми за взимане на решения, ние трябва да използваме за да направим изборът си, в какво общество наистина бихме искали да живеем?
По горният въпрос може да ви се струва като купчина безмислени празни приказки, докато не осъзнаем, че всъщност всеки преход от една форма на обществена организация в друга всъщност е следствие от процесите развивали се в предходната форма, защото новата форма е израз именно на избор направен от хора в предходната форма на организация, а този избор не би бил възможен, ако в предходната форма на организация не съществуваше възможност за направата му. Така цялата човешка история на смени на една форма на обществена организация с друга може да се проследи, като серия от процеси в различни общества довели до възможността да се вземе избор за преход към нова форма на обществена организация, която на тези правещи изборът се е струвала като "по-добра" от предходната. (Тук искам да направя важно уточнение-под избор не се разбира само демократично взето решение в съвременния смисъл на думата, а всяко едно решение взето в предходното общество, за осъществяването на което, взелите го хора са имали възможността-така "изборът" на един генерал да установи диктатура е също толкова избор, колкото и решението на цял народ на референдум да въведат демокрация в страната си, просто защото за избор е достатъчно тези, които взимат решението за преходът към новата форма на организация на обществото да имат необходимият механизъм в старата форма за да го осъществят.) Поради тази причина смяната на една форма на обществена организация с друга винаги ще е резултат от избор на цел на обществото от някаква група в него. Следователно "най-добрата" форма на обществена организация винаги ще е резултат от субективния избор на някой взимащ решението за преходът от една форма на обществена организация в друга. И тук изниква въпросът съществува ли ОБЕКТИВЕН начин да определим най-добрата форма на организация на обществото?
За да подходим ОБЕКТИВНО към въпроса за най-добрата форма на организация на обществото е необходимо, първо да разберем кои са тези процеси, водещи до "по-добро" общество. За тази цел ние трябва да направим най-голямото възможно обобщение на ВСИЧКИ възможни пътища за развитието на едно общество, за да сме сигурни, че полученият отговор би важал за всяко едно общество без значение кога и при какви условия съществува то. Именно това прави нашия отговор абсолютен, а получената идеология за организацията на обществото-абсолютиска, защото тя би могла да бъде приложена към всяко едно общество без значение кога и при какви условия е образувано то. Когато анализираме едно общество откъм чисто и просто практическите му възможностти да се влияе и да повлиява на процесите протичащи в него и във взаимодействието му със средата му можем лесно да разграничим три вида състояния на обществото в зависимост от способността му да увеличава своите възможностти за повлияване на тези процеси. В първият случай обществото би намалявало своите възможностти да повлиява на характеристиките си и на заобикалящия го свят, във вторият възможността му да им повлиява би останала една и съща през времето на съществуването му, а в третия случай тя би се увеличавала. Така бихме могли да разграничим 3 състояния на развитие на процесите в обществото по отношение на неговите практически възможностти-състояния на регрес, стабилност и прогрес, като от ОБЕКТИВНА гледна точка е ясно, че третото състояние би било "най-доброто" за обществото, защото означава нарастване на възможностите му в обективно измерими параметри. Увеличаването на възможностите на обществото винаги би било съпътствано с увеличаване на количествено измерими параметри на неговата дейност като по този начин обществото постоянно се развива чрез увеличаване на възможностите си. Поради тази причина най-добрата форма на обществена организация, която може да бъде обективно оценена представлява един абсолютен прогресивизъм, което е наименованието на идеолгия подкрепяща максимално увеличаване на възможностите на обществото във всички възможни условия, в които каквото и да е общество би могло да съществува.
Ето това е философската основа на абсолютния прогресивизъм-единствената идеология, която стъпва на нещо ОБЕКТИВНО за да обоснове съществуването си, а не на субективните възприятия на хората в предходните форми на обществена организация за това кое е най-доброто общество.
Кога приемаме една цивилизация за развита? Как определяме по какви посоки бихме искали да се развива едно общество? Изобщо как разбираме какво поддържа обществото като такова?
Все интересни въпроси за които са изписани цели библиотеки, но които все още остават напълно неизяснени. Основният проблем е, че всеки иска да си представи обществото така както това, в което той би искал да живее и ние като хора имаме тенденцията да налагаме собствените си схващания за "най-правилната" обществена организация, така че да покажем как тя е естествения ход на нещата и би предлагала най-добрата артернатива за света. Без значение коя обществена организация вярваме, че би била най-правилната-дали това би било чист капитализъм, социализъм, комунизъм, анархизъм, националсоциализъм или каквито и да е било други -изъми ние като елементи от обществото сме предразположени да разглеждаме процесите поддържащи обществото от нашата собствена призма и да умаловажаваме значението на други фактори, които бихме искали да намалеят или направо да изчезнат в прекрасното общество в което НИЕ бихме искали да живеем. Именно затова, ако тръгнем по улицата да анкетираме случайни хора кое според тях общество е най-доброто, ще срещнем най-вече прости и еднозначни отговори от типа на демокрация, комунизъм, анархизъм, националсоциализъм и така нататък. Естествено напълно възможно е да срещнем и хора които предлагат вид социална организация комбинираща елементи от друга като например пряка демокрация с планова икономика, комунизъм с националистически идеи или анархизам при пазарна икономика, но това което всъщност е изключително рядко да видим е именно някой, който да мисли, че не съществува най-добро общество, а само най-добра обществена организация за изпълняването на дадена цел, върху която хората искат да построят обществото си. Така например, ако основната цел на някой е максималното му лично благосъстояние при конкуренция с другите, може би представителна демокрация с пазарна икономика без държавно държавно участие или силно регулиране (горе-долу това към което сегашните десни политици се стремят) би била най-добрата обществена организация. Ако пък основният стремеж е ликвидирането на икономическото неравенство между хората, то тогава комунизмът може да изглежда като най-добрата обществена организация измисляна някога. Ако пък основният стремеж трябва да бъде към даването на максимална свобода на индивида, то тогава може би анархизмът наистина би бил най-добрата форма на обществена организация. Ако пък се държи на развитието на нацията и на нейният икономически и политически просперитет, то тогава националсоциализмът би бил перфектна идеология. Ако пък някой иска да се върнем обратно към състоянието, в което сме били през по-голямата част от историята на видът си за да намалим максимално влиянието си върху околната среда, то за него перфектната идеология би била анархо-примитивизма.
И така от коментираното до тук можем да си направим извода, че когато стане въпрос за изследване на организацията на обществото, хората вместо да се опитат да се дистанцират от изследваният феномен и да разберат как всъщност работи обществото и какво може да се постигне в рамките на една или друга предложена схема на организацията му (както би било във всяка една себеуважаваща се наука) се застъпват за това общество, което те смятат за най-добре представящо целта, която според тях, трябва да има обществото. Така те, често дори без да го осъзнават, всъщност изказват мнение към какво трябва да се стреми едно общество, а не коя е най-добрата форма на организация на обществото. А целта на обществото за всекиго е различна. Тогава как може да се определи коя в действителност е най-добрата обществена организация???
Следователно за да се реши тази задача явно първо трябва да се определи коя е най-добрата цел (или набор от цели), които обществото би трябвало да следва. Но именно тук се сблъскваме с разнородността на мнението на хората по този въпрос. Следователно ние не можем да определим коя би била най-добрата цел на едно общество без първо да определим механизъм за избирането на тази цел, а за да се определи подобен механизъм, би трябвало първо да разберем каква обществена организация би трябвало да се установи за да направи възможен изборът на механизъм. Следователно за да разберем в какво общество бихме искали да живеем, би трябвало първо да изберем, в какво общество бихме могли да направим изборът, по какъв начин бихме избрали, в какво общество бихме искали да живеем. Но тъй като установяването и на това общество всъщност представлява акт на избор, би трябвало първо него да изберем в рамките на някакво общество, което преди това сме избрали. А пък него, би трябвало да го изберем от друго общество, което преди това също би трябвало, да сме избрали. И така се получава нещо, което в математиката се нарича безкраен регрес и в действителност представлява проблем, който не може да бъде решен при крайни условия, а нашият свят е краен. Мисля, че схващате накъде отивам? ;) Тогава възниква въпросът как избираме в какво общество бихме искали да живеем като няма начин да направим този избор без вече да живеем в едно общество, чиито механизми за взимане на решения, ние трябва да използваме за да направим изборът си, в какво общество наистина бихме искали да живеем?
По горният въпрос може да ви се струва като купчина безмислени празни приказки, докато не осъзнаем, че всъщност всеки преход от една форма на обществена организация в друга всъщност е следствие от процесите развивали се в предходната форма, защото новата форма е израз именно на избор направен от хора в предходната форма на организация, а този избор не би бил възможен, ако в предходната форма на организация не съществуваше възможност за направата му. Така цялата човешка история на смени на една форма на обществена организация с друга може да се проследи, като серия от процеси в различни общества довели до възможността да се вземе избор за преход към нова форма на обществена организация, която на тези правещи изборът се е струвала като "по-добра" от предходната. (Тук искам да направя важно уточнение-под избор не се разбира само демократично взето решение в съвременния смисъл на думата, а всяко едно решение взето в предходното общество, за осъществяването на което, взелите го хора са имали възможността-така "изборът" на един генерал да установи диктатура е също толкова избор, колкото и решението на цял народ на референдум да въведат демокрация в страната си, просто защото за избор е достатъчно тези, които взимат решението за преходът към новата форма на организация на обществото да имат необходимият механизъм в старата форма за да го осъществят.) Поради тази причина смяната на една форма на обществена организация с друга винаги ще е резултат от избор на цел на обществото от някаква група в него. Следователно "най-добрата" форма на обществена организация винаги ще е резултат от субективния избор на някой взимащ решението за преходът от една форма на обществена организация в друга. И тук изниква въпросът съществува ли ОБЕКТИВЕН начин да определим най-добрата форма на организация на обществото?
За да подходим ОБЕКТИВНО към въпроса за най-добрата форма на организация на обществото е необходимо, първо да разберем кои са тези процеси, водещи до "по-добро" общество. За тази цел ние трябва да направим най-голямото възможно обобщение на ВСИЧКИ възможни пътища за развитието на едно общество, за да сме сигурни, че полученият отговор би важал за всяко едно общество без значение кога и при какви условия съществува то. Именно това прави нашия отговор абсолютен, а получената идеология за организацията на обществото-абсолютиска, защото тя би могла да бъде приложена към всяко едно общество без значение кога и при какви условия е образувано то. Когато анализираме едно общество откъм чисто и просто практическите му възможностти да се влияе и да повлиява на процесите протичащи в него и във взаимодействието му със средата му можем лесно да разграничим три вида състояния на обществото в зависимост от способността му да увеличава своите възможностти за повлияване на тези процеси. В първият случай обществото би намалявало своите възможностти да повлиява на характеристиките си и на заобикалящия го свят, във вторият възможността му да им повлиява би останала една и съща през времето на съществуването му, а в третия случай тя би се увеличавала. Така бихме могли да разграничим 3 състояния на развитие на процесите в обществото по отношение на неговите практически възможностти-състояния на регрес, стабилност и прогрес, като от ОБЕКТИВНА гледна точка е ясно, че третото състояние би било "най-доброто" за обществото, защото означава нарастване на възможностите му в обективно измерими параметри. Увеличаването на възможностите на обществото винаги би било съпътствано с увеличаване на количествено измерими параметри на неговата дейност като по този начин обществото постоянно се развива чрез увеличаване на възможностите си. Поради тази причина най-добрата форма на обществена организация, която може да бъде обективно оценена представлява един абсолютен прогресивизъм, което е наименованието на идеолгия подкрепяща максимално увеличаване на възможностите на обществото във всички възможни условия, в които каквото и да е общество би могло да съществува.
Ето това е философската основа на абсолютния прогресивизъм-единствената идеология, която стъпва на нещо ОБЕКТИВНО за да обоснове съществуването си, а не на субективните възприятия на хората в предходните форми на обществена организация за това кое е най-доброто общество.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
