невидимата мрежа

lretkroekteproktpekr

2012-02-19T23:59:00.001+02:00

erlgtkeoyker;lkgelgketyokyte

Бродейки из необхватното

2012-02-10T10:01:00.000+02:00

Какво означава да станеш!

Представете си, че никога не сте били, тогава какво е да станете?

Бродейки из необхватното

2012-02-01T00:01:00.000+02:00

Какво означава да си!

Какво означава да станеш!

Бродейки из необхватното

2012-01-20T23:58:00.003+02:00

Какво означава да бъдеш!

Представете си, че изведнъж всичко около вас изчезне. Край. Няма нищо. Пълна тъмнина

Бродейки из необхватното

2012-01-11T23:52:00.010+02:00

Какво означава да вървиш!

Този път ще започна с един обикновен въпрос:
-Разбирате ли какво правите във всеки един момент правейки това,което правите? Разбира се, повечето от вас биха дали някакъв смислен отговор на този на пръв поглед безсмислен въпрос. Повечето биха казали нещо близко или далече свързано със заниманието им в момента и биха отклонили разговора в подходяща за тях посока. НО е възможно малцина да проникнат по-надълбоко и да дадат по-неочакван отговор на въпроса, който може да се окаже отговорът, който всъщност трябва да бъде даден! Може би ще отговорят, че просто вършат това, което е нужно за да оцелеят-за да изкарат до следващия ден и за да имат пари, работа, дом, семейство и т.н.. Може би ще отговорят, че правят това, което могат и светът им не позволява да правят това, което искат. Може би ще отговорят, че са стигнали до където могат в света, в който са попаднали и че нямат желанието да се опитват да правят нещо друго. А може и да отговорят, че правят това, което ТРЯБВА да се прави и, че нищо отвъд него не е възможно да бъде направено

Законът винаги е прав!

2011-11-11T22:24:00.001+02:00

Някога опитвали ли сте се да спорите с юрист?Ама с наистина, наистина ВЯРВАЩ СИ юрист! Ще ви кажа, че ПЪРВОТО нещо, което той ще се опита да направи е да ви покаже, че вие изобщо нямате правото да спорите с него!

Има ли истинско право?

2011-11-02T00:01:00.001+02:00

Попадали ли сте някога в ситуация където наистина, ама наистина не знаете на коя страна да застанете?

kfdjgfdklgjkfdg

2011-10-30T23:59:00.001+02:00

sfjkgjdfhgd

Златото е жълто, както и урината

2011-10-21T21:12:00.000+03:00

Повод за тази нетрадиционна публикация е едно сравнение, което неотдавна случайно премина в потока на блуждаещите ми мисли. Тогава се чудих, накъде наистина ни води сякаш напресъхващата жажда за все повече и повече, която е в основата на нашата цивилизация и като се замислих си представих един голям отходен канал, който наистина поема все повече и повече от това, което хората изливат в него. И както канализационната тръба е принудена да се съобразява с желанията на хората и да пропуска през себе си водите, които те изливат в нея, така и икономиката трябва да се съобразява с желанията на хората и да се насочва в посоката, която те и задават БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ дали изобщо може да издържи пътят да там. А всички знаем какво става, когато капацитета на канализационната тръба бъде надвижен, нали? :)

Всеки народ си има душа

2011-08-08T21:48:00.002+03:00

Напоследък доста често се сблъсквам из интернет пространството с разни "индивиди" с ~~подчертано~~ така наречени "десни" политически пристрастия, та тези преживявания ме провокираха да седна и аз, заедно с останалите интернет словобълвачи, да се помъча да ви покажа някой страни на възгледите на тези хора, които да ви помогнат да погледнете през това, което виждате за да стигнете до ИСТИНАТА за света, който ТЕ искат да създадат. Но нека ви предупредя едно нещо!!! Що се отнася до политичски идеологии и начини на устройство на обществото дебатът ЧЕСТО става доста горещ и истината бива изгубена сред омразата и подкрепата. Затова ВИ МОЛЯ, ако сте решили да продължите нататък с тази публикация да ОСТАВИТЕ пристрастията си настрана и да се вглъбите в думите ми и кой знае може и да се научите да гледате света през няколко гледни точки едновременно.

Първо, както може би сте збелязали, аз МРАЗЯ да слагам етикети на хората затова думи като леви, десни и

f;gltr'hklr'ylhk

2011-06-24T14:14:00.001+03:00

felgktrlhktr;lhk

Какво събира хората???

2011-06-22T21:02:00.000+03:00

Изненадващо е как на пръв поглед прости въпроси могат да се окажат изключително сложни за отговаряне.

Пази боже сляпо да прогледа

2011-06-21T05:42:00.002+03:00

Ако сте следили този блог, може би сте забелязали, че аз се отнасям изключително критично към ВСЕКИ, който поставя СОБСТВЕНИТЕ си представи за това каква реалността трябва ДА БЪДЕ пред това каква тя Е. Но все пак съществуват ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много хора, които

xcvlfgkdfl;gkldf

2011-06-20T14:02:00.001+03:00

vfldgkdflhgldfhkh

lfgkjdfgktdjhigdgkkh

2011-06-20T14:01:00.001+03:00

sfgldfkgodfhkfgohklk

fdlgfdkgkodfkhoglk;dfhg

2011-06-20T13:59:00.003+03:00

sdlfgjkdfigjidfjgdfipgkopfh

fslgkdrfhgldkhl;gdfhkldg'lhgdlkh

2011-06-20T13:59:00.001+03:00

sfkgjdfkh;dgisetjfdkhko[trhjgdrikhg[odhkok

fgkfdhk;l;klghgdkh

2011-06-19T22:38:00.001+03:00

flgmdtkfhl;fgh;kfghmkgfh

vnjeijgnevgnjengfergjnfdb

2011-06-19T22:22:00.000+03:00

fnenfjerngjrtgnjtrgjnrefjng

fdgodgkdfkhjgdklh

2011-06-19T11:48:00.001+03:00

sdflksfdkbndklgbjfdkgoda;slfkav

kfgkdgl;hkklmhflhkl;fnh

2011-06-18T23:53:00.001+03:00

dfbdmgklhdhgkgdhgfmhgfh;ldgjdfhg

clvfsmkvfdmklnmvb

2011-06-14T22:28:00.001+03:00

vbfdmvbklfdnmjkldnbdkmnsvf

wdfkdgfdgkklrfmngf

2011-06-14T22:08:00.001+03:00

sfmgjkegeklfegnjjkvfd

fdkfjnfsklj

2011-06-14T21:52:00.001+03:00

fgkdmgbkfbgmdfkgbgdkbmngdb

,fxgkghdkfghkf'lhjhflj

2011-06-14T21:38:00.001+03:00

lrkgkdfhgokhfgh

vbmdk;ghmd;lgmdf;lmgdmfbknmvfvfmgfmbdgbfvfkmgfbg

2011-06-13T23:10:00.000+03:00

sdharyertwqyudhjfvklvisfhjhvsddpaddfvgjhjokldfvf

dfnrwjlgnrlgnfsljn

2011-06-13T16:08:00.000+03:00

fdkvnfsjgnflgklfdsnjvcxkg

fmdgkmfdklgmkdgnjerouthwjntf,g

2011-06-13T11:52:00.000+03:00

dsfmrwkltgnrkletnmkletmgtkemgfdkmngkrgt

dfkmrkleegmnfkmng

2011-06-12T23:01:00.002+03:00

d,gmfkgmnkeg;lgjwrrtknrwgmfgkrej

Разпределение на дейностите в икономиката на абсолютния прогресивизъм

2011-02-25T23:59:00.005+02:00

И така-след като сме разпределили ресурсите и работните места в икономиката на абсолютния прогресивизъм следва да решим коя структура с какво ще се занимава,което никак не си е лесен въпрос.

Разпределение на работните места при икономиката на абсолютния прогресивизъм

2011-02-25T23:59:00.004+02:00

След като вече веднъж успеем да разпределим ресурсите в икномиката на абсолютния прогресивизъм логически възниква въпросът-Кой с каква работа ще се заеме при него?

Разпределяне на ресурсите при икономиката на абсолютния прогресивизъм

2011-02-25T23:57:00.002+02:00

И така-от структурата на икономиката на абсолютния прогресивизъм и теорията на прогреса следва логическият въпрос-За какво колко ресурси отиват при абсолютния прогресивизъм?

Структура на производството при абсолютния прогресивизъм

2011-02-25T23:39:00.001+02:00

Ако сте внимавали

Теория на прогреса:Част II

2011-02-24T23:59:00.011+02:00

Самоподдържащи се процеси и вплетени кръгове

Тук ще разгледаме подробно един от най-интересните аспекти на теорията на прогреса(затова съм и отделил цяла статия ;)-въпроса за ИЗПОЛЗВАНЕТО на наличното познание в обществото и неговата роля за получаването на ново познание и добавянето на нови възможностти към обществото.

Теория на прогреса:Част-III

2011-02-24T23:59:00.010+02:00

Моментно разпределение чрез дългосрочни планове и дългосрочни планове чрез моментно разпределение

Тук ще засегнем един от най-интересните аспекти на теорията на прогреса-КАК РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА НАЛИЧНИТЕ РЕСУРСИ В ОБЩЕСТВОТО ТРЯБВА ДА СЛУЖИ ЗА НЕПРЕКЪСНАТОТО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ МУ.

Теория на прогреса:Част-I

2011-02-24T23:59:00.007+02:00

Материални ресурси и увеличаване на възможностите на обществото

В близките няколко статии подробно ще представим ВОДЕЩАТА икономическа теория на абсолютния прогресивизъм-ТЕОРИЯТА НА ПРОГРЕСА и ще видим дали и как производствените сили на обществото могат да бъдат впрегнати за постигането на общество,чиято основна цел е ПРОГРЕСЪТ.

Икономика на абсолютния прогресивизъм

2011-02-23T23:59:00.004+02:00

Ако сте чели внимателно досегашните ми публикации може би сте забелязали,че ако има нещо,което не спира да предизвиква НЕПРЕСТАННОТО ми удивление,то е НЕУГАСВАЩАТА способност на хората да виждат САМО ТОВА,КОЕТО ИМ ХАРЕСВА и да остават блажено невежи за всичко ИЗВЪН тяхната гледна точка.И колкото по-болезнена е истината,толкова по-ПРИЯТНА е лъжата,която

Потокът на историята

2011-01-04T02:04:00.002+02:00

Знаете ли, че в някой изключително сухи части на пустинята Сахара пада дъжд веднъж годишно, а даже и по-рядко. Така че през повечето време те са напълно безплодни и застинали във времето брулени само от топлия сух вятър. Но макар и рядко понякога в пустинята се развилняват жестоки бури, които макар и кратки напояват земята с огромно количество вода за продължителността си. И тогава пустинята ОЖИВЯВА! Една по една дъждовните капки стигат земята и се просмукват в пясъка. Сама по себе си всяка капка не може да направи НИЩО за пясъчното море на пустинята, но когато са МНОГО капките постепенно се просмукват в пясъка, събират се и образуват поточета и локви сред иначе безжизнената пустош. Те на свой ред могат да се съберат в още по-големи и потоци и езерца, които да накарат пустинята да засияе от малки временни водоеми. А през това време растения оставили семената си в пясъка преди много много време изключително бързо поникват, разцъфтяват и дават нови семена преди водата да свърши и те отново да се превърнат в част от пустошта. И така за един много кратък период от време всъщност безводната пустиня се превръща в ГРАДИНА, чиято съдба е да бъде погребана от жаждата до следващия порой, когато и да дойде той.

Не ви ли се струва, че невидимия ход на историята донякъде ни напомня на тази история-дълго време може да ни се струва, че светът около нас си остава един и същи и не се случва нищо интересно с него погребан в безкрайната скука на монотонността. Докато изведнъж не се изсипе порой и събитията като дъждовни капки не започнат да идват едно след друго :)

Изборът пред всички

2011-01-04T02:03:00.007+02:00

Какво става когато хората искат различни неща, които не могат да получат? А какво става когато всички искат нещо, от което НЯМА достатъчно? Тогава как се разбира кой колко ще вземе? Разбира се, всички вие свикнали да стоите ден след ден в нашата реалност ще кажете-ТОГАВА го взема този, който успее да се наложи НАД всички останали. Но как ще се държат останалите с него тогава? Какво ще ги мотивира освен силата на властта му?

Пътят пред всеки от нас

2011-01-04T02:03:00.005+02:00

Попадали ли сте някога в ситуация, в която знаете, че не трябва да правите това, което правите, но въпреки това вие ПРОСТО не можете да се спрете? Това може да е всичко-от кафе с цигара рано сутрин, въпреки излишните забележки на всички лекари, през напсуване на бедна пенсионерка, която просто не може да пресече пешеходната пътека достатъчно бързо, та чак до откровена лъжа пред човека, на който най-много държите за да можете да се измъкнете от неудобна среща. Нима сте ПО-МАЛКО виновен във всички тези случай просто, защото НЕ МОЖЕТЕ да се спрете??!

Абсолютният прогресивизъм и изгубената посока

2011-01-02T23:59:00.002+02:00

Нека ви задам един на пръв поглед ТЪП въпрос-какво става когато се изгубим??? ;)

Пътят през пустинята

2011-01-02T23:51:00.003+02:00

Нека ви разкажа историята на един пътешественик, който се изгубил в пустинята. Накъдето и да погледне всичко изглеждало все едно и също. Всички пътища изглеждали еднакви. Колкото и да се лутал всичко около него било същото. Накъдето и да тръгнел пустинята му изглеждала безкрайна. Тогава

Механизъм на взаимодействие между оразличаващото уеднаквяване и уеднаквяващото оразличаване:Част III

2011-01-01T23:02:00.004+02:00

Цялото във всички негови части

Замисляли ли сте се някога какво става когато гледаме без да виждаме, чуваме без да слушаме или пипаме без да усещаме??? Или когато знаем без да разбираме? Тогава всичко ли е такова каквото Е или ние не сме тези, които СМЕ??? Интересен въпрос, нали? :)

Механизъм на взаимодействие между оразличаващото уеднаквяване и уеднаквяващото оразличаване:Част II

2011-01-01T22:37:00.003+02:00

Преплитащите се противоположности

Как бихте могли да видите невидимото??? Или да пипнете недосегаемото? Или да усетите необятното?Или да бъдете нещо, което е самото себе си?

Механизъм на взаимодействие между оразличаващото уеднаквяване и уеднаквяващото оразличаване:Част I

2011-01-01T22:26:00.003+02:00

Истината отвъд очевидното

Опитвали ли сте се някога да проникнете отвъд това, което очите ви виждат???! И какво е ставало после когато

Динамика на самоподдържащите се процеси:Част III

2010-12-31T00:48:00.003+02:00

Пътят, който води сам към себе си

Можете ли да си представите една дълга хубава утъпкана пътека постлана с цветя и благоухания, но която не води никъде??! :) Да, знам, явно пак говоря пълни глупости, които НИКОГА нямат смисъл! А може би в това е смисъла-муахахахахахахахахахаха :)

Динамика на самоподдържащите се процеси:Част II

2010-12-30T23:58:00.002+02:00

Неясни пътеки и самоизграждащи се кръгове

Ако сте внимавали достатъчно при прочита на предишната ми публикация (да знам че е трудно, то и на мене ми беше трудно да я напиша :) може би сте се осъзнали, че това нещо самоподдържащия се процес е на практика НАВСЯКЪДЕ около нас и

Динамика на самоподдържащите се процеси:Част I

2010-12-30T23:56:00.003+02:00

Капка по капка вир става

Чудили ли сте се някога ЗАЩО толкова много неща, които НЕПРЕКЪСНАТО се променят и никога не си остават същите продължават да СЪЩЕСТВУВАТ? Погледнете течащата вода, греещото слънце, полъхващия вятър, горящия огън, дори самият живот-можете ли да твърдите, че всички тези неща СА ЕДНИ И СЪЩИ във всеки един момент от времето??? Нима водата, която минава през пръстите на ръцете ви докато се миете Е СЪЩАТА като тази, която е минала преди момент? Нима светлината, която виждате в този момент Е СЪЩАТА като тази, която видяхте преди момент? Нима въздухът, който допира лицето ви, когато вее вятър Е СЪЩИЯТ като този, който допря лицето ви преди момент? Нима пламъкът, който виждате когато запалите огън Е СЪЩИЯТ като този, който видяхте преди момент? Нима вие сте СЪЩИЯТ като този, който БЯХТЕ преди момент? А може би сте??? :)

Пътят, който всички знаем

2010-12-26T23:54:00.002+02:00

Чудили ли сте се някога защо правите това, което правите или винаги сте се задоволявали с отговора-ЗАЩОТО ТАКА ТРЯБВА???Някой път

Приказка за човека, който си мислеше, че знае всичко

2010-12-26T23:39:00.002+02:00

С риск да стана твърде предсказуем ще ви разкажа една приказка за човека, който си мислеше, че знае всичко. Той живееше през всички времена и кръстосваше из всички посоки на света. Той беше, и мъдрец, и глупак, и богаташ, и просяк,и могъщ, и безпомощен, и красив, и грозен, и мъж, и жена, но винаги винаги знаеше това, което МУ харесваше и избягваше да погледне това, което НЕ МУ харесваше. Той беше

Коренът на всяко зло

2010-12-24T23:49:00.000+02:00

Чудили ли сте се някога какъв е коренът на всяко зло???

-Имам една тайна за вас. ;)

Нарича се ЩАСТИЕ. (искренно) :)

Да се погледнем отгоре

2010-12-24T23:33:00.000+02:00

Представете си какво ли наистина бихме могли да видим, ако можехме да се погледнем от някое далечно далечно място.

Приказка за тримата идиоти

2010-12-21T23:57:00.001+02:00

Тъй като живеем в една високообразована и силноразвита страна, която както виждате е част от един изключително добре устроен и прекрасно работещ свят, който задоволява вичките ни телесни и душевни потребности от проблеми, неприятностти и всевъзможни събития изискващи произнасянето на нецензурни думи реших да напиша няколко реда с размисли по общоизвестно съдържание за това как сме стигнали дотук и накъде можем да отидем, ако си я караме все така. Също така (за да съм честен) ми писна от всякакви субекти с едномерно мислене, които щом им кажеш, че искаш да видиш нещо по-различно от света около теб ВЕДНАГА те засипват с квалификации и всякакви термини със знайно и незнайно значение в ясния стремеж да те натикат в някое малко ъгълче и лесно да ти лепнат някой "подходящ" етикет-било то ляв, десен, комунист, фашист, анархист, нацист, либерал, седесар, бесепар, гербер и подобни думички създадени да различават СВОИ от ЧУЖДИ и ПРАВИЛНО от НЕПРАВИЛНО мислене. На всички тия субекти бих искал да посветя една приказка, която надявам се ще им помогне по-добре да си лепят етикетите и преди да сте ме засипали с всякакви "подходящи думички" гарантиращи ПРАВИЛНОТО тълкувание на моите такива ще ви дам само още едно етикетче-такова дето САМ бих искал да си го залепя (нямам никакви лоши чувства-просто искам да ви направя работата ПО-ЛЕСНА)-моля ви наричайте ме АБСОЛЮТЕН ПРОГРЕСИВИСТ. Страдам от заблудата да си мисля, че тези две думички могат да кажат всичко, за което човек си струва да живее в тези странни наши дни. Така че възползвайте се-ето ви широко поле за изява, чисто ново етикетче, което да лепим на когото трябва, но моля ви не влагайте в тях това, което ВИЕ самите НЕ МОЖЕТЕ да понесете, защото историята има това гадно свойство често да отговаря на тези дръзнали да я призоват по начина, по който ТЕ ИСКАТ. (Просто един приятелски съвет. :)

Знакът на абсолютния прогресивизъм

2010-08-08T20:40:00.000+03:00

Знакът на абсолютния прогресивизъм е осемлъчата звезда.

Срастването между общество и армия

2010-08-01T06:24:00.002+03:00

Един от принципите на абсолютния прогресивизъм е военната независимост и колкото и страшно да звучи армията Е основна част от структурите поддържащи целостта на обществото при абсолютния прогресивизъм. Разбирам, че ще получа многобройни негативни коментари за думите си, но просто БЕЗ силна връзка между структурите на въоръжените сили и тези, на които те СЛУЖАТ неминуемо посоката и значението на използването на сила бива изкривено от този, който стои най-високо в обществената йерархия (без значение дали тя е по кръв, пари, популярност или какъвто и да е било друг признак) и той започва да смята своя СОБСТВЕН интерес за обществено благо заслужаващо защита със силата на оръжието. Да, приятно е да живеем във фантазиите си и да искаме съвършенния свят, в който всички оръжия са забранени, всички конфликти са погребани и хората се разбират само със силата на собствените си думи и чувства, но докато роптаем срещу всякаква сила в нашия стремеж към вечно щастие, тук долу на земята ЗАКОНЪТ продължава да бъде, че този, който държи най-голямата пръчка диктува на всички останали какво да правят! И за щастие абсолютния прогресивизъм отчита този факт

Образованието в обществото на абсолютния прогресивизъм

2010-07-24T06:20:00.002+03:00

Всяко общество си има представи за истина и лъжа, които ЗА НЕГО съставляват АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА и съответно ТРЯБВА да бъдат НАБИВАНИ в главите на абсолютно всички негови членове иначе самото общество ще се разпадне. И всеки, който НЕ ЗНАЕ тези прости ФАКТИ е принуден да ги НАУЧИ инче изобщо не може да ЖИВЕЕ в собствения си свят.И така обществото ВИНАГИ намира начин да обучи ВСЕКИ свой член на това, което ГО ПОДДЪРЖА без значение на неговото желание или нежелание или съгласие или несъгласие с това, което научава. Иначе ТО просто НЯМА ДА СЪЩЕСТВУВА. И тук няма значение дали това ще става с приказки в люлката, философски дискурси в университета или под камшика на някой жесток надзирател в строг затвор. Важното е определено познание да бъде придобито от индивида за да може той да живее в света си! Иначе как би съществувал светът му, ако той не знаеше как да живее в него??? Следователно, обществото ТРЯБВА да го научи!

Индивидът-двигател на обществото или голямо неудобство

2010-07-16T06:02:00.001+03:00

Представете си, че една сутрин се събудите и изведнъж започнете да чувате мислите на всички хора в радиус от няколко стотин метра около вас. Просто ей така изведнъж всеки придобива спосообността да разбира какво си мисли всеки и всеки чувства каквото чувстват другите. Наистина какво ли би станало, ако някой велик маг просто изрече вълшебните думи и изведнъж всички придобиеме способността да вникваме в сърцата и умовете си без всякакви пречки пред съзнанията ни?

Докъде може да стигне едно общество

2010-07-08T05:56:00.002+03:00

Още от дълбока древност хората преценявали една група хора спрямо друга група по най-различни признаци-едните били по-богати, другите по-бедни, едните по-агресивни, другите по-спокойни, едните по-умни, другите по-глупави и така нататък. Но както винаги става с простите твърдения, така и в този случай винаги можело да се намерят глупави сред умните и умни сред глупавите, агресивни сред спокойните и спокойни сред агресивните, бедни сред богатите и богати сред бедните. Затова за да направят нещата ОЩЕ по-объркани (сиреч още по-прости за разбиране) хората просто започнали да наричат едните групи хора ПО-ДОБРИ от другите и да се възхищанат на едните докато унижават другите. И така цялото усилие по разбирането ЗАЩО една група хора се различава от друга могло да се събере в простото изречение "Ми защото са ПО-ДОБРИ!" с което казващия го затвърждавал пред себе си и околните НЕПОКЛАТИМАТА увереност в собствените си действия, щото видите ли, щом тия са по-добри значи и аз ТРЯБВА да правя като тях за да стана И АЗ по-добър. Какво ТОЧНО е значило това по-добър никога не е било от особено значение-важното е било да има НЕЩО по-добро, че да мога АЗ да си ЗАЩИТЯ позицията пред околните. И така знайни и незнайни "мислители" са описвали цели кланове, племена, народи, раси и т.н. с разнообразни "характеристики" за да покажат чии избор бил правилен и чии НЕ през дългите години история на взаимоотношенията между групите от вида Homo sapiens на тази планета. Но така и така никой не могъл да отговори на въпроса ЗАЩО трябва да се избере пътя на една група спрямо пътя на друга група и дали изобщо може да има правилен избор или не.

Хората винаги градят обществото според вярванията си

2010-06-30T05:51:00.002+03:00

За да съществува светът около нас такъв какъвто е хората всеки ден ТРЯБВА да се събуждат с мисълта, че ВСИЧКО ще е така както го ОЧАКВАТ да бъде или иначе просто НЯМА ДА ИМА СМИСЪЛ от което и да е било действие. И това важи за ВСИЧКИ ни. Нима самото общество не ни налага ден след ден да придобиваме навик след навик и да си налагаме правило след правило за да може ИЗОБЩО да съществуваме в него? А защо е така

Обществото винаги трябва да има вяра в това, което го крепи

2010-06-29T05:51:00.002+03:00

Вярата е една от най-странните думи в езика ни. Или поне така твърдя. И то не без основание! Замислете се само колко много неща може да означава тази дума? От курса на долара, през любовта към любимия човек, та чак до задгробния живот. Сигурни ли сте, че всички те означават едно и също нещо? Или поне свързани аспекти на едно и също нещо??? Или може би тук става въпрос за ТОЛКОВА МНОГО РАЗЛИЧНИ НЕЩА, че човекът сблъсквайки се с НЕЯСНОТАТА на заобикалящия го свят е решил да им лепне ЕДНА И СЪЩА ДУМА за да му е ПО-ЛЕСНО да си живее живота.

Дали всеки,който твърди,че изучава обществото не подкрепя твърдения водещи до света,в който той би искал да живее или

2010-06-28T05:50:00.000+03:00

ШКОЛИ СРЕЩУ ФАКТИ

Всеки иска да бъде учен! Да, точно ТАКА Е! Нима всеки не иска да бъде умен, знаещ и разбиращ? Нима не иска останалите да го гледат с възхищение и уважение? Нима не иска да бъде светило по всички въпроси и да съхранява познанието за света? А за това какво трябва??? Да, ТОЧНО ТАКА! Трябва да си учен!

Военна независимост

2010-06-27T05:50:00.000+03:00

Ето и осмата (последна) от осемте основи на абсолютния прогресивизъм-принципа на военната независимост.

Структурна демокрация

2010-06-26T05:50:00.000+03:00

Ето и седмата от осемте основи на абсолютния прогресивизъм-принципа на структураната демокрация.

Регулирана икономика

2010-06-25T05:50:00.002+03:00

Ето и шестата от осемте основи на абсолютния прогресивизъм-принципа на регулираната икономика.

Промяна

2010-06-24T05:49:00.002+03:00

Ето и петата от осемте основи на абсолютния прогресивизъм-ценността на промяната (ОСНОВНАТА ЦЕННОСТ ПРИ АБСОЛЮТНИЯ ПРОГРЕСИВИЗЪМ).

Познание

2010-06-23T05:50:00.003+03:00

Ето и четвъртата от осемте основи на абсолютния прогресивизъм-ценносттта на познанието.

Воля

2010-06-22T05:49:00.000+03:00

Ето и третата от осемте основи на абсолютния прогресивизъм-ценността на волята. Тя служи като ОСНОВА за моралните основи на абсолютния прогресивизъм и представлява силата привеждаща индивида в движение към постигането на прогреса НА ВСИЧКИ НИВА при абсолютния прогресивизъм. Като такава тя е ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВАЖНОСТ за него.

Реализъм

2010-06-21T21:08:00.001+03:00

Ето и втората от осемте основи на абсолютния прогесивизъм-идеята за реализъм.

Абсолютизъм

2010-06-21T05:48:00.002+03:00

Ето и първата от осемте основи на абсолютния прогресивизъм-идеята за абсолютизъм. Както показва и името й, тя заема централно масто в основите на абсолютния прогресивизъм показвайки НА КЪДЕ би трябвало едно общество да върви за да може да се развива. Тя, заедно с идеята за реализъм, образуват теоретичните основи на абсолютния прогресивизъм отговаряйки на въпроса ЗАЩО е необходимо едно общество да поема по определен път на развитие. Самата идея за абсолютизъм в рамките на абсолютния прогресивизъм представлява СТРЕМЕЖА ДА СЕ ПОСТАВЯТ МАКСИМАЛНО ВИСОКИ ЦЕЛИ пред едно общество за да може то да се развива по пътеката водеща към МАКСИМАЛЕН ПРОГРЕС. Тоест, абсолютизма обобщава идеята, че ПРОГРЕСА трябва да е ОСНОВНАТА ЦЕЛ на обществото и се стреми да го насочи към НАЙ-ГОЛЕМИТЕ му възможни постижения.

Основи на абсолютния прогресивизъм

2009-11-05T18:26:00.000+02:00

И така! Дойде време да теглим чертата за пръв път в тоя блог ;) и да вземе да обобщим философските, теоретичните и икономическите основи на абсолютния прогресивизъм за да разберем най-накрая що за животно е това абсолютния прогресивизъм и има ли то почва у нас?! :)

И така, ако сте чели статиите написани от мене дотук след продължително умуване над това, което наистина искам да кажа през последните 4 месеца, може би сте забелязали, че явно аз съм някой, който има някакви наченки за това, което наистина иска да види в света около себе си, но явно още не знае съвсем точно какво е това или как, адже ба, може да се стигне до там. Е сигурен съм, че не съм единствен, въпреки, че това надали ме извинява. Всеки от нас от време на време седи и се чуди, в какъв свят по дяволите бих искал да живея, но обикновенно (поне според моите скромни наблюдения) повечето от нас стигат до етапа-Абе дай ми пари, пари и още повече пари и друго не ми трябва-ииииииииии, дотук! По нататъшната мозъчна дейност с насоченост по тези въпроси явно разваля кефа от хубавата мечта, в която се намира авторът на тези слова и задълбочаването в горепосочените проблеми явно донася на автора повече проблеми и униние, освен естествено, ако мислите не са свързани с повечко финикийски знаци в джобовете на този мислител ;). И смея да изкажа мнението, че умуванията на средностатистическия българин относно организацията на обществото се простират до тази точка. Или с други думи:

-Абе, важното е да се наям, напия и на..., а останалото са некви глупости. И колкото ПО-ЛЕСНО ми е това в обществото, толкова по-добро е то!

Странно, ако маймуните можеха да говорят и ги попитаме същия въпрос нямаше ли и те да изкажат мнение подобно на това??? Но все пак какво повече може да се очаква от което и да е било живо същество-нима най-важното не е задоволяването на основните физически потребностти на индивида с цената на колкото се може по-малко усилия намерило израз в родния ни фолклор с въпроса:

-Какво му требва на човек?

И отговора:

-Иедини, пиини и сгодна женица!

Амчи, ко поичи да искаш?

Е да, малко по-вкусна храна, по-сгодна женица ;) и една S-класа паркирана на входа на бараката с размер на прогимназия дето се нарича "МОЙ ДОМ" определено биха помогнали, но най-важното е да се взема колкото се може ПОВЕЧЕ на цената на колкото се може ПО-МАЛКО усилия, че да не си тъп да ходиш да бачкаш като вол да си ги изкараш тия неща с ПОТ НА ЧЕЛО. Най-добре вземи хвани да завъртиш няколко далаверки, измами няколко балъка, открадни по нещо оттук-оттам и си уреди живота. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ИМАШ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ. Това дали ти трябва е друг въпрос, ама той е за балъците. Ти вземи парите, па после нека останалите ти разправяли колко си бил лош! Важното е не какво правиш, а КОЛКО МНОГО ИМАШ!!!

Ей това е ПРОСТАТА ИСТИНА пред която (поне според моите скромни наблюдения) целият български народ е преклонил глава. И всички виждаме докъде ни води тя-всеки гледа да прецака всекиго и се стреми само да натрупа колкото се може повече без въобвще да го е грижа ЗА КВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИ ТОВА??? Да, точно това ми е скромното мнение за моите сънародници-ние, българите (а и не само ние) сме се превърнали в едни прости (и все повече изпростяващи) машинки за копиране на поведението на останалите не защото намираме някакъв особен, дълбок и характерен за собствения ни мироглед смисъл в поведението на околните, а просто, защото ДРУГИТЕ ТАКА ПРАВЯТ. И, ако ни попитат защо мислиме така ние или просто повтаряме заучени фрази, които сме чули от някоя умна глава, или откровенно си признаваме:

-Абе, остави ги тия глупости. Аз мразим да мислим!

То и явно то това упражнение не носи голяма практическа полза-за кво толкова е полезно то? Няма да те нахрани я, няма да те напои, па и сгодна женица няма да си намериш с него (те хубавите вече само пачки искат да виждат). Та за кво ти е??? Кво толкоз ще излезе от него??? Най-много главата да те заболи :).

Е, ТОЧНО КЪМ ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ Е НАСОЧЕН АБСОЛЮТНИЯ ПРОГРЕСИВИЗЪМ. Е да, той явно няма да ви нахрани, няма да ви напои, за сгодната женица няма да коментирам ;), но може да ви отговори на някой въпроси за това какво по дяволите правя на тоя шибан свет и в какво общество БИ МОГЛО евентуално някой ден да живея, където основната цел не е да трупам пара без крайна цел или причина и да си гледам кефа, па майната му на всичко останало, а да се почувствам ГОРД (да точно тази странно звучаща дума изгубила значението си в днения ни свят) от обществото, в което живея. Да, точно така, наречете ме идеалист, глупак, тъпанар или с каквито и да е обидни епитети вие бихте желали да използвате срещу някой, който има мнение различно от вашето и ви казва нещо, което не бихте искали да чуете, но преди да излеете словестната си помия върху мен бих искал само да ви попитам дали вие самите разбирате какво правите или просто повтаряте една и съща заучена реакция като плъхове в лабиринт, които с течение на хиляди повторения са научили един и същи път, по който да стигнат до сиренцето в центъра му. Нима и вие, като тези лабораторни животни не сте научени да правите нещо просто защото "така е прието"? Знам, че ви е неприятно, но защо не се огледате в света около себе си, АМА НАИСТИНА ДОБРЕ СЕ ОГЛЕДАЙТЕ, и вместо да приемате нечие друго мнение или да слушате нечии "авторитетни" коментари не погледнете вътре В САМИЯ СЕБЕ СИ и не кажете какво ВИЕ САМИТЕ мислите за това, което виждате. Знам, ТРУДНО Е! Знам, ТЕЖКО Е! Знам, НЕПРИЯТНО Е! Но е добра първа стъка!

И така, ако сте направили поне малко усилие можем да продължим по нататък, защото в абсолютния прогресивизъм, за разлика от сегашната ни "прекрасна" капиталистическа демокрация основното е не какво обществото иска да направи от нас,а какво НИЕ ИСКАМЕ ДА НАПРАВИМ от него!

Икономически основи на абсолютния прогресивизъм

2009-10-22T00:07:00.165+03:00

Представете си, че живеете в първобитно племе. За да оцелее племето мъжете ходят на лов и отнасят плячката в примитивното си селище, където жените я разфасоват и приготвят храна за цялото племе, а от кожите шият дрехи. Накратко-живеете си спокоен живот, в който всеки си знае мястото и племето като цяло просперира благодарение на работата, която всеки извършва в негово име. Но всяка година идва зима и затова се налага през останалата част от годината мъжете да намират храна, която жените да приготвят така, че тя да не се развали за да имат достатъчно запаси за през зимата и в племето да няма глад. Но е възможно някой зими да са по-продължителни от други и обратното, така че преди да започне зимата племето никога не знае точно колко дълга ще е тя. Затова племето трябва още по време на благоприятния сезон на годината да реши точно колко храна ще трябва да се събере за през зимата. Ако племето събере твърде малко храна, то през зимата ще настъпи глад и част от него може да умре. Ако събере твърде много храна обаче ще остане допълнително следващата година и неговите членове само ще са си загубили времето предната година. Тогава как племето да реши от точно колко храна има нужда?

Естествено в тази ситуация са възможни две крайни решения,като всички останали ще са между тях-или племето да определи някакво средно количество храна отговарящо на храната, която по принцип би трябвало да му стигне за една зима съобразно най-често наблюдаваните природни условия, или да събира толкова храна колкото може да осигурят неговите членове и така да се подготви максимално добре за зимата като използва възможностите си за натрупване на храна до техния абсолютен максимум. В първия случай племето ще си спести време и енергия и така ще спечели повече свободно време за да се наслаждава на живота си през приятната топла част на годината, а във втория случай ще си осигури с максимална сигурност оцеляването през зимата, но за сметка на далеч повече работа от страна на членовете му и силно намаляване на свободното им време.

И така в двата случая биха се развили две племена с коренно различен манталитет едно от друго-в едното хората ще се стремят да си живеят живота и ще гледат на работата като на досадно задължение, от което има нужда, но с което не бива да се прекалява :) (за справка се огледай наоколо и погледни морала на съвременния българин), докато в другото силно ще ценят работата си и ще се стремят да свършат колкото се може повече от нея, защото тя ще се явява един вид мерило за обществен статус. Това се налага, защото работата, която се изисква от членовете и на двете племена изисква развитието на съответни социални структури стимулиращи съответните индивидуални качества, от които има нужда племето-в единия случай работа колкото племето да оцелее, но без излишно престараване, а в другия-усъдна работа за доброто на всички. И в зависимост от отношението си към работата двете племена ще имат различни представи затова що е хубав живот в едното и в другото племе-при едните това ще е изживяване на дните си в занимания, които хората ще считат за приятни, без да е задължително те да са особено полезни за оцеляването на племето като цяло, тъй като работата ще е просто едно необходимо зло за живота на племето. За разлика от тях другите ще са длъжни да изградят подходящ морал и социални структури за да стимулират хората да работят максимално, поради което те задължително трябва да имат съвсем различно отношение към работата като цяло и съответно да развият напълно различна ценностна система от първото племе. Ето така този елементарен пример показва как идеологията, която едно общество изповядва е пряко свързана с неговото пряко оцеляване чрез икономическата структура, която се налага от индивидуалните качества наложени от ценностната му система. Тоест, можем да изведем една доста интересна взаимовръзка между различните аспекти на едно общество-доминиращата идеология определя дадена ценностна система в съгласие с нея, която на свой ред определя дадени индивидуални качества, които на свой ред са нужни за успешното функциониране на социалната и икономическата организация на обществото, а те пък поддържат съществуването на индивиди изповядващи съответната идеология. Разбирате ли връзката между всички тези аспекти на обществото?

Ето по-накратко-идеологията определя ценностите, те-стимулираните индивидуални качества, а от тях зависи социалната и икономическата структура, които пък на свой ред създават среда за поддържането на идеологията. И ето как всичко е свързано едно с друго образувайки единно цяло! И като такова то поема въздействията върху всеки един от своите компоненти чрез изменения във всички останали. Ето защо определени икономически структури се нуждаят от съответни идеологии и обратното. И когато има несъответствие между двете, то обществото неминуемо се срива! Ключовият момент тук са именно качествата, които са нужни за поддържането на икономическата и социалната структура на обществото и качествата определяни от съответната идеология чрез налаганите от нея ценности. Ако има съществено разминаване между двете, то неминуемо обществото е обречено на гибел, тъй като икономическата структура ГАРАНТИРА неговото оцеляване и, ако качествата нужни за нейното поддържане не присъстват в обществото, то то неминуемо е обречено да се удари челно в стената на реалността и да се сблъска с неспособност за гарантиране на оцеляването на собствените си членове, което неминуемо ще значи неговия край.

Но може би се чудите какво общо имат тези интересни разсъждения с нашето първобитно племе и възможните пътища за неговото развитие!? Ами помислете си в кое от тези две племена вие бихте искали да живеете??? В едното вие наистина имате осигурена храна без значение колко тежка може да е зимата, но за сметка на това трябва да работите усилено през лятото и не можете да разполагате с толкова много свободно време колкото в другото племе. В другото племе пък имате достатъчно свободно време за да се насладите на живота си, но за сметка на това винаги има риск да умрете от глад през зимата. И така кое бихте избрали? Охолният живот през лятото за сметка на голям глад през зимата или тежкото лято за сметка на ситата зима? Нима това по същество не е един ИДЕОЛОГИЧЕСКИ въпрос в най-проста форма-кое бихте ценили повече-комфорта на ситата зима или удоволствието от щастливото лято???

И ето как сложни идеологически въпроси могат да изникнат дори и от привидно прости ИКОНОМИЧЕСКИ примери. А отговорът на поставените по-горе въпроси изцяло ще зависи от нашата житейска философия и от това кое ЦЕНИМ най-много-например дали е по-добре да се насладим на краткия си земен път вземайки най-доброто,което той може да ни предостави, или е по-добре да натрупаме толкова много храна, че и внуците ни да са сити. И съответно всеки един от двата примера може да бъде свързан с различни житейски философии-дали щастието е да уловиш мига докато можеш или може би децата са най-важното нещо на света, затова трябва да има колкото се може повече за тях. Мисля, че осъзнахте този прост пример ;)

Но сега нека малко да поусложним ситуацията-представете си, че близо до нашето първобитно село някой открие интересна скала-такава дето като я сложиш в огъня се топи превръщайки се в жълта течност. А като изстине тая течност става на блестящи жълти блокчета дето могат лесно да се огъват в каквато форма си поискаме. Има само един проблем с тази скала-не се среща много често и трябва някой да ходи да кърти камъни по цял ден само и само за да може да намери малки количества от нея. И така се налага всъщност хората от племето да си разпределят задълженията така, че някой да могат по цял ден да ходят да къртят камъни докато други намират храна. Но тогава в племето може да се появи сериозен проблем-то ще има нужда и от храната, и от жълтия материал и ще е трудно да се реши кой с кое трябва да се занимава. Вожда може да се опита на няколко пъти да вътвори ред със своя авторитет, но каквито и задачи да постави на отдените хора в племето винаги може да бъде обвинен от която и да е страна, че или не предоставя на племето достатъчно храна, или не предоставя достатъчно от жълтия материал. И тогава за да спре споровете някой от по-умните хора в племето може да се сети нещо идеално просто-нека всеки сам да решава какво да прави и по колко време да го прави, а после могат да разменят жълтия материал за храна и обратното. И нека вожда направи така, че всеки да може САМ да решава за колко храна да разменя своя жълт материал и обратното. И така ще се предполага, че всички ще са щастливи при тази нова система.

И ето горе долу какво ще се получи-ако ти си решил да ловуваш и да набавяш храна за племето, то храната, която улавяш ще бъде разменяна за жълтия материал спрямо това колко храна са готови да дадат другите ловци за определено количество от жълтия материал. Който е по-добър ловец ще може съответно да улови повече плячка от останалите ловци и разполагайки с повече плячка ще иска да вземе повече от жълтия материал. Но копачите на жълт материал не са толкова прости и добре разбират стойността на продукта си. Затова те ще искат да намалят количеството материал, което дават на ловците за тяхната плячка за да могат да се снабдят с колкото се може най-много храна запазвайки си материала. И съответно ловците, които успяват да хващат най-много ще могат да си позволят да дават повече от и без това по-големия си улов за същото количество материал, което са вземали и преди при по-малък улов, но тези ловци, които не могат да хващат чак толкова много животни ще са принудени да намалят материала, който вземат, защото сега вече има достатъчно храна осигурявана от по-добрите ловци и копачите имат по-голям избор за това от къде вече да си вземат храна.

През същото време тези копачи, които могат да добият най-голямо количество от жълтия материал ще могат да си позволят да си вземат най-много храна и така те първи ще могат да прекратят работата си когато придобият достатъчно храна или пък да продължат да работят за да имат повече от материала. През същото време тези, които не могат да изкопаят достатъчно материал ще са принудени да работят повече от колегите си или да се задоволяват с по-малко храна.

И така постепенно ще се установи едно равновесно положение, при което ловците ще улавят толкова плячка, че да могат да си набавят максималното количество жълт материал, до което могат да стигнат, а копачите ще работят дотолкова, че да могат да си набавят достатъчно храна запазвайки колкото се може повече от получения от тях материал.

И така количеството на жълтия материал ще се превърне в определящо за способностите на отделните индивиди да се изхранват, тъй като от него ще зависи точно колко храна може всеки да си позволи да притежава в случай на глад когато няма възможност лесно да си набави сам още храна. Така жълтият материал ще се превърне в един вид "резерв" от храна под различна форма и ще може по него съплеменниците да преценяват колко лесно може всеки един от тях да се изхрани. Ловците пък ще считат своята храна като алтернатива на жълтия материал и ще преценяват работата си в улова на животни СПРЯМО количеството жълт материал, което могат да получат за улова си. И така възниква въпросът: А колко точно ще работи всеки един от членовете на племето сега спрямо ситуацията в която беше племето преди?

И идва естественият отговор: ЗАВИСИ ОТ СПОСОБНОСТИТЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ПЛЕМЕТО! Ако си добър ловец и можеш да си осигуриш същото количество жълт материал както и всички останали ловци с ПО-МАЛКО усилия и тогава единствения двигател за това колко точно храна искаш да уловиш става ТВОЕТО ЖЕЛАНИЕ ЗА ПОВЕЧЕ от материала, а НЕ някакви си ми нужди на племето. И така добрите ловци всъщност могат да си позволят да ловуват ПО-МАЛКО отколкото са ловували ПРЕДИ когато целта е била да се осигури определено количество храна без значение КОЙ ТОЧНО ЩЕ Я УЛОВИ. В резултат на това СЛАБИТЕ ловци се натоварват ПОВЕЧЕ от по-силните и обратното за да се осигури ЕДНО И СЪЩО количество храна като цяло за племето. Така вместо всеки да дава колкото може да осигури за благото на всички, всеки започва да гледа да осигури колкото му ДОПАДА на него най-много и на практика сега НАТОВАРВАНЕТО ВЪРХУ ПО-НЕПРОДУКТИВНИТЕ СЕ УВЕЛИЧАВА, ДОКАТО ТОВА ВЪРХУ ПО-ПРОДУКТИВНИТЕ НАМАЛЯВА. Ето до това води тази нова система-сега, ако аз мога да си осигуря достатъчно храна с по-малко усилия, аз ще съм ПО-СВОБОДЕН да се разкатавам и да си вземам почивка, отколкото тези дето са ПО-НЕСПОСОБНИ от мене да си набавят същото количество храна. И така системата ЩЕ ВЪЗНАГРАЖДАВА МОЯ МЪРЗЕЛ спрямо СТАРАНИЕТО на останалите вместо да СТИМУЛИРА ВСИЧКИ да дават МАКСИМУМА ОТ СЕБЕ СИ. Същото важи и при копачите-и там които работи по-добре ще може да си ПОЧИВА ПОВЕЧЕ спрямо този, който работи ПО-ЗЛЕ. Но какво би станало с продукцията на храна и на жълтия матерял като цяло в такъв случай?

В този случай самата новоформирана СТРУКТУРА ще определя КОЛИЧЕСТВАТА на произвеждания материал, а НЕ САМИТЕ ХОРА КАТО ТАКИВА. И така, колкото повече хващат ловците, толкова ПО-МАЛКО материал ще могат да получат те за улова си. И това естествено ще доведе до намаляването на улова им за сметка на материала на копачите и така част от храната ще ЗАГУБИ СМИСЪЛА СИ за племето, защото ЩЕ ИМА ТВЪРДЕ МНОГО ОТ НЕЯ за да е ценна спрямо жълтия материал и тогава е напълно възможно ловците всъщност да поискат да НАМАЛЯТ количеството на храната, която те улавят за да увеличат СТОЙНОСТТА Й спрямо жълтия материал. Да, ТОЧНО В РАЗРЕЗ С ИНТЕРЕСИТЕ НА ПЛЕМЕТО те ще искат ДА СТАНАТ ПО-МЪРЗЕЛИВИ за да получат повече жълт материал. И в края на краищата ще, не ще САМАТА СИСТЕМА ще накара племето да иска да се хваща ТОЧНО ТОЛКОВА ХРАНА, КОЛКОТО ЩЕ МУ СТИГНЕ ЗА ЗИМАТА. И ето как РЕШЕНИЯТА засягащи бъдещето на всички всъщност не биват вземани от никого. А самата система ще ПРЕДПОЧИТА да се копае повече жълт материал, защото той може да се съхранява за дълго служейки като заместник на храната, ВМЕСТО самата храна. Да, храната е полезна, но САМО докато имаш нужда от нея-отвъд тази нужда, защо ти е САМАТА храна като можеш да имаш неин ЗАМЕСТИТЕЛ, който може също толкова лесно да се обърне в храна и изглежда толкова по-хубаво? Да, наисина странно, но защо да е нелогично??? Дори и следващата зима всички да измрат от глад, защото нямало достатъчно храна, какво значение ще има, ако са си набавили вече достатъчно от жълтия материал?

И ВСЯКО ПЛЕМЕ, което въведе тази нова система ще стигне до същото странно заключние-по-добре е да копаеме от тоя материал вместо да си складираме храна за зимата, защото МАТЕРИАЛА Е РАВНОСТОЕН НА ХРАНА и колкото и от материяла да се копае той ВИНАГИ ЩЕ Е РАВНОСТОЕН НА ХРАНАТА, но докато с времето храната изчезва (нали се изяжда), то материала-НЕ. И така колкото и от материала има, и колкото и да пада стойността му спрямо храната ОТ ЛОГИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА винаги ще е по-добре да се копае повече, защото той НЕ ИЗЧЕЗВА, а храната-да и който има повече от него все едно има повече храна. И така дори и племето да е заринато с този материал ПАК ЩЕ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЕ КОПАЕ ПОВЕЧЕ, защото докато племето МИСЛИ, че материала е равносилен на храната, то ЩЕ Е ПО-ЛОГИЧНО ДА СЕ КОПАЕ ПОВЕЧЕ, ЗАЩОТО С ВРЕМЕТО ТОЙ НЕ ИЗЧЕЗВА, А ХРАНАТА-ДА. ЕТО ЖЕЛЯЗНАТА ЛОГИКА НА ТАЗИ СИСТЕМА-набавянето на храна може да продължава доколкото хората намират за нужно, защото храната е САМО средство за оцеляване, докато матерала е средство за набавяне на храна, което с времето не изчезва.

А сега ми кажете кой нормален вожд с всичкия си би дал приоритет на копаенето на някакъв си ми жълт материал пред натрупването на средствата за ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ПЛЕМЕТО? Но щом системата така казва сигурно е отвъд всякаква логика, та нали системата е ЧЕСТНА-САМА позволява на всеки човек да избира какво да произвежда? Тогава как може да бърка?

А какво ли ще се получи, ако въведем тази система при двете по-горе изложени племена и наблюдаваме как ще се променят техните ЦЕННОСТИ при нея? При първото племе, което така или иначе не обича да се занимава с твърде много работа, а предпочита да се занимава с колкото се може повече доставящи удоволствие работи, тази нова система няма да доведе до кой знае какви разлики спрямо предишното състояние-просто сега освен набавянето на храна хората ще се занимават и с копаене на жълтия материал. Но тъй като и преди мотивацията им не е била нещо повече от гледането на собствения им кеф просто сега по-продуктивните членове на обществото ще могат да се размотават повече докато прехвърлят нуждите на племето преди задоволявани от собственото им производство на това на техните по-неспособни съплеменници. Но като цяло племето може да си запази същото отношение към живота както преди макар и в малко по-обтегнати отношения спрямо това, което е било заради по-големия мързел на тези, които могат повече. В другото племе обаче отношенията могат да се развият по коренно различен начин-там преди идването на новата система племето се е стараело да произведе МАКСИМАЛНОТО количество от всичко, кoетo е могло, така че да има не само за тях, но и за тези след тях колкото се може повече, но сега труда на всеки поотделно ще отива САМО за него и тези около него и в резултат на тези, които всъщност РАБОТЯТ НАЙ-ДОБРЕ, тези които работят НАЙ-ЗЛЕ ще са най-бедни и най-гладни именно, защото тези, които работят най-много ще могат да съсреодоточат в ръцете си и храната и жълтия материал, защото тези, които хващат повече ще могат да НАТРУПВАТ ПОВЕЧЕ и храна, и жълт материал, докато тези, които копаят най-добре ще могат също да ТРУПАТ ЗА СЕБЕ СИ повече и от храната и от жълтия си материал. И така в племето, което започна като дружина от братя работещи за да има повече ЗА ВСИЧКИ ще свърши като отделни ИНДИВИДИ борещи се ДА ИМАТ ПОВЕЧЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ ИЗЗЕМАЙКИ ИМЕННО ОТ ПРИТЕЖАНИЯТА НА БРАТЯТА СИ поради СЪЩИТЕ КАЧЕСТВА, които са направили племето им силно, богато и устойчиво на природните стихии в миналото. И така това племе, което ценеше РАБОТАТА в името на ОБЩОТО ОЦЕЛЯВАНЕ ще се превърне в племето, в което ХОРАТА НАЙ-ЖЕСТОКО ЩЕ СЕ МАЧКАТ ЕДНИ С ДРУГИ ЗА ДА ТРУПАТ колкото се може повече и повече от жълтия материал, който ще съсипе именно тази организация, която ги е предпазвала от стихиите на природата и ги е правила силни. А на нейно място ще дойде система, която ще поставя един жълт материал НА ПО-ВИСОСКО МЯСТО ОТ ЖИВОТА на техните съплеменници ИМЕННО ЗАЩОТО хората от племето вече са били възпитани да РАБОТЯТ ПОВЕЧЕ ЗАРАДИ ВСИЧКИ. И така самите качества, които са правили племето силно в миналото ще го направят слабо в бъдещето, защото напрежението породено именно от ТРУДОЛЮБИЕТО НА ДОБРИТЕ ще послужи като инструмент за унищожаването на слабите в името на един жълт материал. Мисля, че това кратко изложение успя да ви наведе на мисълта защо в първобитните племена е нямало добре развита заменно-разменна система :)

Но нека продължим размислите си и да видим как ще се развие ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА на двете племена във времето под влиянието на тази нова система. При по-трудолюбивото племе е ясно, че трудолюбието ще се запази, защото ще поддържа разслояването на племето на все по-богати и по-богати слоеве от по-продуктивни ловци и копачи, които с течение на времето ще могат да концентрират в ръцете си целия жълт материал и така на практика да диктуват съотношението храна/жълт материал спрямо това с колко от материала разполагат и колко храна им е нужна. И тъй като те и без това са по-продуктивни и по принцип работят повече в сравнение с другото племе, то те по-бързо ще натрупат излишък от жълтия материал, а с него ще им е по-лесно да вдигнат стойността на храната, така че тези с по-малкото материал да са ПРИНУДЕНИ по-бързо да си го дадат и така трудолюбието им ще ускори развитието на системата и ИЗЗЕМВАНЕТО на и без това малкото останал жълт материал извън ръцете на по-продуктивните членове на обществото. Така то ЩЕ РАЗВИВА системата и на практика колкото са по-трудолюбиви ловците или копачите, ТОЛКОВА ПО-ЛЕСНО ЩЕ МОГАТ ДА ИЗЗЕМАТ МАТЕРИАЛА ОТ РЪЦЕТЕ НА ПО-НЕПРОДУКТИВНИТЕ СИ СЪПЛЕМЕННИЦИ, като колкото е по-голямо съотношението между продукцията на едните и на другите, толкова по-бързо по-продуктивните ще изземат жълтия материал от ръцете на по-непродуктивните. И така САМАТА СИСТЕМА ще стимулира НАТРУПВАНЕТО В РЪЦЕТЕ НА ЕДНИ ЗА СМЕТКА НА ДРУГИ. Следователно в това племе ТРЯБВА да се развие ценностна система стимулираща ПО-БЪРЗОТО НАТРУПВАНЕ НА РЕСУРСИ В РЪЦЕТЕ НА ЕДНИ ЗА СМЕТКА НА ДРУГИ, тъй като тя ще се базира на традиционното му трудолюбие, което самата система ще стимулира до точката на ИЗДЪРЖЛИВОСТ, защото, който изостава с натрупването поради мързел ще бъде поставен при по-непродуктивните и следователно неговия жълт материал ще бъде ИЗЗЕТ ПОРАДИ ДИНАМИКАТА НА САМАТА СИСТЕМА, КОЯТО НЕ ПОЗВОЛЯВА ЗАБАВЯНЕ НА СКОРОСТТА НА НАТРУПВАНЕ. Така натрупването е САМОПОДДЪРЖАЩ СЕ ПРОЦЕС позволяващ на тези, които имат повече да ТРУПАТ повече, защото системата ГО ВЪЗНАГРАЖДАВА. И така САМАТА СИСТЕМА ЩЕ СТИМУЛИРА МАКСИМАЛНО ТРУДОЛЮБИЕ водещо до МАКСИМАЛНО РАЗСЛОЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО. Но тогава в по-мързеливото племе ще се наблюдава доста странен процес, а именно-тези които сега имат повече свободно време ЩЕ БЪДАТ СТИМУЛИРАНИ ДА РАБОТЯТ ПОВЕЧЕ, защото тяхното време е обусловано от факта, че съотношението между храна и жълтия материал се определя от тези, които имат ПОВЕЧЕ от тях, а всеки, който натрупа ПОВЕЧЕ от останалите един вид получава допълнитено "право на глас" да повдига това съотношение карайки останалите си съплеменници ДА РАБОТЯТ ПОВЕЧЕ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ОТ ТЯХНОТО ЖЕЛАНИЕ. И така тези, които обръщат времето си в по-голямо количество жълт материал ЩЕ НАКАРАТ останалите да правят същото БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ИСКАТ ИЛИ НЕ по този начен изменяйки цялата ценностна система на племето БЕЗ ДА СЕ ДОПИТВАТ ДО ОСТАНАЛИТЕ. И ето как НАКРАЯ ТОВА ПЛЕМЕ ЩЕ СВЪРШИ ТОЧНО КАКТО ПРЕДНОТО-с трудолюбието измествайки удоволствието от живота като основна ценност и в края на краищата НЯМА ДА ИМА СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА В ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ДВЕТЕ ПЛЕМЕНА след определено време действие на разменната система. Така тя на практика ЩЕ ИЗЗЕМЕ ПРАВОТО ДА ОПРЕДЕЛЯ КАКВО Е ДОБРО И КАКВО НЕ ОТ САМИТЕ ХОРА БЕЗ ДА СЕ ДОПИТВА ДО ТЯХ.

Знам, ще си кажете-"Какво лошо има в това да се научат мързеливците на трудолюбие, а по-непродуктивните да се натикат в калта, докато тези, които го заслужават получават повече???". Но позволете ми да попитам тогава-"А кой ДАДЕ ПРАВОТО на една СЪВЪРШЕННО БЕЗМОЗЪЧНА СИСТЕМА да казва на хората КАКВО ДА ЦЕНЯТ ПОВЕЧЕ???". Естественият отговор би бил-"Самите хора, че нали те изграждат системата!", но се опасявам, че този тъй наречен прост отговор пропуска нещо съществено важно, а именно простия факт, че ВЕДНЪЖ В СИСТЕМАТА ХОРАТА СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПРОСТИ ИГРАЧИ В НЕЯ, НЕ В НЕЙНИ КОМАНДИРИ, защото за да УПРАВЛЯВАШ една система е нужно в нея да има МЕХАНИЗМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО Й. А тук както се вижда такива просто ЛИПСВАТ. И така тези, които си мислят, че управляват системата всъшност са НЕЙНИ РОБИ-та нали тя започва да определя работата им, да диктува ценностите им и така на практика ДА УПРАВЛЯВА ЖИВОТА ИМ БЕЗ ДА ГИ ПИТА ДАЛИ ИСКАТ ИЛИ НЕ! Ето как една уж "справедлива" и "неутрална" система се превръща в ПО-ГОЛЯМ ДИКТАТОР на живота на хората от който и да е управляващ, защото единствения начин хората да се разбират БЕЗ ЧОВЕШКИ ПОСРЕДНИК помежду си е именно като ПОВЕРЯТ ОТГОВОРНОСТТА ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ на една НАПЪЛНО БЕЗМОЗЪЧНА СИСТЕМА, която като всичко САМОПОДДЪРЖАЩО СЕ е ОБРЕЧЕНА да тръгне по ПЪТЕКАТА НА НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ, а тя не винаги свършва добре! За повече информация би било добре да прочете тази статия, но нека все пак накратко обясним за какво става въпрос!

Нека си представим, че в нашата зародила се икономика, която както вече видяхме и при двете племена накрая достига до що горе същото състояние със същата организация и ценности, изведнъж се появи и ТРЕТИ продукт на човешката дейност, който да привлича вниманието на хората от племето. Да речем, че сега някой измисли начин да събира камъчета от близката река и да прави от тях красиви гердани. И така този продукт също ще влезе във вече появилите се разменно-заменни отношения и ще се появи негово съотношение към храната и жълтия материал. И това, което важи за първите ще важи и за него-а именно хората ще се стремят да притежават колкото се може повече от продуктите, които харесват (нещо на пръв поглед напълно нормално за всеки човек), НО за да постигнат това те ЩЕ ТРЯБВА да се съобразяват с изискванията на останалите към собствените им продукти по този начин модифицирайки собствените си изисквания спрямо чуждите интереси, НО САМО ИНТЕРЕСИТЕ НА ПРЕКИТЕ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ПРОДУКТИТЕ ИМ, А НЕ НА ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО. Тоест, колкото по-сложна става тази система на разпределение на труда и увеличаване на броя на продуктите за сметка на увеличаване на ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС спрямо тези продукти, толкова повече спада тяхното ОБЩЕСТВЕНО БЛАГО като цяло. И това е САМОПОДДЪРЖАЩ СЕ ПРОЦЕС. Например с откриването на начин да се правят хубави гердани в по-горепосоченото племе всички ще искат да си вземат по няколко за да се красят с тях. Но това ще отнеме част от хората работещи за набавянето на храна и жълт материал и ще доведе до ново натрупване на един продукт непотребен за оцеляването на племето докато населението заето с натрупването на наистина важния за оцеляването на племето продукт-ХРАНАТА, ще става все по-малко и по-малко с увеличаването на броя на тези да ги наречем "луксозни" продукти. И така ще се стигне до положение, в което в племето ще се натрупва точно толкова храна, колкото е нужна за оцеляването му, а дори и по-малко в зависимост от това на кой от тези с повечето продукти спрямо остонолите му е притрябвало нещо различно от това, което имат останалите и е готов да даде за него повече от своите притежания дори и това да означава НАМАЛЯВАНЕ НА НАМИРАНЕТО НА ХРАНА под минимум, който ще означава СМЪРТ за някой от съплеменниците му. И така значението на НАЙ-ВАЖНИЯ за оцеляването на племето процес-НАТРУПВАНЕТО НА ХРАНА постепенно ще намалява за сметка на натрупването на други продукти, които определено НЕ ДОПРИНАСЯТ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО МУ, но за сметка на това може би увеличават УДОВОЛСТВИЕТО НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ СИ. И този процес ще се задържи докато има някой способен да дава продукти от работата си за сметка на УВЕЛИЧАВАНЕТО НА СОБСТВЕНОТО СИ УДОВОЛСТВИЕ без значение дали РАБОТАТА, КОЯТО СЪПЛЕМЕННИЦИТЕ МУ СЕГА ВЪРШАТ Е ПОЛЕЗНА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ПЛЕМЕТО КАТО ЦЯЛО ИЛИ НЕ, или дори може да коства ЖИВОТА НА ДРУГИ ТЕХНИ СЪПЛЕМЕННИЦИ. Ето до това ще доведе разслояването на работата при тази система и на практика ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРОДУКТИ ЖИЗНЕНОВАЖНИ ЗА ВСИЧКИ ще бъде жертвано за сметка на производството на продукт ВАЖНИ ЗА МАЛЦИНА, но такива малцина, които могат да осигурат ПРОДУКТИТЕ ДОСТАВЯЩИ НАЙ-ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ на всички като цяло без значение дали те са ЖИЗНЕНОВАЖНИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ПЛЕМЕТО. И така, ако дойде една наистина, ама наистина жестока зима може цялото племе да измре, но поне ще е доволно, че си е живяло живота щастливо :)

Но нека да проследим процеса на натрупване на продукти доставящи удоволствие в малко по-голяма дълбочина и можем да открием нещо много интересно ;) А именно, колкото е по-голямо удоволствието от един продукт, толкова повече хора ще искат да го имат и следователно все повече и повече хора ще стават заети с производството му, тъй като то ще им позволи да изискват все повече и повече продукти доставящи удоволствие на тях самите в замяна. И така системата се затваря и все повече и повече хора работят за доставянето на все повече и повече УДОВОЛСТВИЕ на себе си, тъй като СЪЗДАВАНЕТО НА УДОВОЛСТВИЕ СТАВА САМОПОДДЪРЖАЩИЯ СЕ ПРОЦЕС КРЕПЯЩ СИСТЕМАТА. Дори и ако някой не иска да участва в този процес и реши да събира храна за черни дни например, то той ще бъде поставен в неблагоприятна позиция ОТ САМАТА СИСТЕМА, тъй като неговия продукт няма да се търси толкова, колкото продуктите доставящи удоволствие на неговите съплеменници и така той ще бъде принуден да върши все повече и повече работа, от която да получава все по-малко и по-малко продукти в замяна и дори и да се опита да промени самата система чрез увеличаване на своето БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРОИЗВОДСТВО, то в края на краищата ще бъде победен от нея, защото ТЯ ЩЕ НАМЕРИ НОВИ НАЧИНИ ДА ПРОИЗВЕДЕ УДОВОЛСТВИЕ СРЕД СЪПЛЕМЕННИЦИТЕ МУ компенсирайки неговите лишения. Така икономическата система ще стимулира ценностна система базирана на увеличаването на удоволствието на членовете й и всяко противопоставяне на тези процеси ще води до изместване на индивидите изповядващи съответните ценности в по-долните класове на системата, защото ПРОДУКТИТЕ, КОИТО ТЕ ПРОИЗВЕЖДАТ НЯМА ДА СЕ ТЪРСЯТ и така тяхната способност да влияят на системата ще се намали за сметка на способността на тези, които произвеждат доставящи удоволствие продукти и съответно тяхната възможност за въздействие върху системата ще се увеличи пропорционално на удоволствието, което те произвеждат. И така системата ще се движи дружно към максимално удоволствие, ДОКАТО НЕ СЕ НАМЕСВАТ ВЪНШНИ ФАКТОРИ. Чисто и просто тя работи така, че да увеличава удоволствието на своите членове без значение КАКВИ ПОСЛЕДИЦИ БИ ИМАЛО ТОВА В БЪДЕЩЕ. Самият процес на увеличаване на удоволствието обаче е НЕРАЗРИВНО свързан с НАМАЛЯВАНЕ на разходите по доставянето му, тъй като те непременно водят до затрудняване на получаването на още удоволствие, защото всяка спънка е пропусната полза. Именно заради това СИСТЕМАТА ПОЕМА ПО ПЪТЕКАТА НА НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ КАТО ЦЯЛО и докато тя е свободна от външна намеса НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА Я СПРЕ. Дори и да се намерят такива, които да опитат ТЯ САМАТА ЩЕ ГИ ИЗБЛЪСКА ОТ ПЪТЯ СИ.

И ТУК ИДВА ПРОГРЕСЪТ.Както вече бе споменато в тази статия като прогрес можем да дефинираме процес на увеличаване на възможносттите. Например за племето това ще означава непрекъснато нарастване на броя на предлаганите за разменяне продукти като стремежът определено ще бъде продукти носещи УДОВОЛСТВИЕ на притежателите си да доминират над такива НЕносещи удоволствие, дори и те да са ЖИЗНЕНОВАЖНИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО на племето. Например производството на разноцветни дрънкулки може спокойно да се превърне в ОСНОВНОТО занимание на хората от племето, защото те биха били толкова красиви и изящни в сравнение с някаква си ми вмирисана храна дето ти е нужна само за да живееш ;). Но под влияние на прогреса е естествено да се изменя САМАТА ПРИРОДА на методите за производство и това всъщност е ОСНОВНОТО СЛЕДСТВИЕ от него, защото сега вече производството става все по-лесно и по-лесно и БРОЯТ на възможните продукти се увеличава лавинообразно. Но какво би станало в така установената разменно-заменна система, при това лавинообразно увеличаване на продуктите. Мисля, че вече отговорът ви е ясен :)-естествено е, че ще се предпочете производството на повече продукти носещи удоволствие, без значение дали те подобряват оцеляването на хората, или дори му пречат! Проблемът обаче възниква когато удоволствието на едни се сблъска с удоволствието на други. Тъй като е неизбежно консумацията на продуктите от едни да става за сметка на производството им от други, то следователно за да могат тези, които искат повече удоволствие да го получат, те ЩЕ ТРЯБВА да го изземат от ръцете на други, които също толкова искат това удоволствие, но просто НЕ МОГАТ ДА ПРОИЗВЕДАТ ПРОДУКТИ достойни нему. И тъй като стремежът за удоволствие поддържа системата, то е напълно логично, че тези, които успяват ДА СИ ДОСТАВЯТ най-голямо удоволствие ИЗПОЛЗВАЙКИ СИСТЕМАТА ще ДОМИНИРАТ над останалите и така постепенно ще съберат максимума продукти от системата без значение дали го искат или не-ПРОСТО ТАКА РАБОТИ СИСТЕМАТА и ако не играеш по правилата й-ТЯ САМА ТЕ ИЗХВЪРЛЯ. Но този процес представлява нож с две остриета, тъй като колкото повече продукти изземат тези, които имат повече, толкова по-малко продукти остават за тези, дето нямат нищо като същевременно системата НЕСПИРНО работи към произвеждането на все повече и повече продукти за тези, които вече ИМАТ достатъчно такива, тъй като те чрез имането си предоставят продукти, с които да правят възможно производството на такива, каквито им харесват отново без значение дали те ИМАТ НЯКАКВО ЗНАЧЕНИЕ за оцеляването на всички като цяло или не. Но системата отново ВЪЗНАГРАЖДАВА този процес, защото тези продукти все пак НОСЯТ УДОВОЛСТВИЕ НА ЕДИН МАЛЪК ЕЛИТ, дори и ЗА СМЕТКА НА НЕЩАСТИЕТО НА ДРУГИТЕ. И така системата едновремнно ПОДДЪРЖА ощетяването на МНОГО, за сметка на МАЛКО, производството на ПРОДУКТИ НОСЕЩИ УДОВОЛСТВИЕ без значение дали те са ПОЛЕЗНИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВСИЧКИ и заедно с това ПОДДТИСКА ВСЕКИ ГЛАС СРЕЩУ НЕЯ. Но това е нещо СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО за всяка система бореща се оцеляване все пак, тъй като Е ПО-ЛЕСНО да се СЪСРЕОДОТОЧАТ РЕСУРСИТЕ в ръцете на един малък елит, отколкото те да бъдат разпределени из всички хора и да се стимулира един САМОПОДДЪРЖАЩ СЕ ПРОЦЕС какъвто е ТЪРСЕНЕТО НА УДОВОЛСТВИЕ, отколкото да се мисли за ОБЩОТО ДОБРОВУНЕ или дори ОЦЕЛЯВАНЕ на ВСИЧКИ ХОРА В СИСТЕМАТА и естествено е, че всяка система, която ПОДТИСКА противопоставянето й ЩЕ ПРОСПЕРИРА. И ето как работи сегашното капиталистическо общество! Мисля, че откривате приликите със ставащото в последните няколкостотин години развитие на капитализма :)

Но има една последна уловка, която ПРОГРЕСЪТ предоставя на така бурно развиващата се капиталистическа система, а именно-НАРАСТВАНЕТО НА СЛОЖНОСТТА СПРЯМО ЛЕСНОТАТА НА САМОПОДДРЪЖАКАТА НА СИСТЕМАТА. Както вече обяснихме по-горе и капиталистическата икономика (като всяка друга самоподдържаща се система) СЕ СТРЕМИ ДА ВЪРВИ ПО-ПЪТЕКАТА НА НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ, тоест-ДА ПОСТИГА МАКСИМАЛЕН РЕЗУЛТАТ С МИНИМАЛНИ УСИЛИЯ, което от своя страна съвсем логично води до СТАБИЛНОСТ на системата, защото по този начин тя ИЗХВЪРЛЯ ВСИЧКО, КОЕТО БИ Й КОСТВАЛО ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСИЛИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО МУ. И това е нещо прекрасно, ако ИСКАМЕ ДА ПОСТИГНЕМ МАКСИМАЛНА СТАБИЛНОСТ НА СИСТЕМАТА. Следователно една такава система, която САМА поддържа себе си би била ПРЕКРАСНА за общество, чиято икономическа организация се стреми КЪМ СТАБИЛНОСТ и колкото са ПО-МАЛКО предлаганите продукти, толкова ПО-СТАБИЛНА би била системата, тъй като дори и да има отклонения от НАЙ-СТАБИЛНОТО ЗА САМОПОДДЪРЖАНЕТО ИМ съотношение, като са малко продуктите, то системата ПО-ЛЕСНО ЩЕ СЕ ПУСНЕ ПО ПЪТЕКАТА НА НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ и ще възстанови най-стабилното си състояние. НО, ако се генерира НЕСТАБИЛНОСТ, то системата ще бъде принудена да ИЗБЯГА от пътеката на най-малкото съпротивление до възстановяването на стабилността й. Следователно самата пътека на най-малко съпротивление има ОГРАНИЧЕН капацитет да връща системата в ново СТАБИЛНО състояние в зависимост от това В КОЛКО СТАБИЛНИ СЪСТОЯНИЯ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕ СИСТЕМАТА. А броят на тези състояния пък зависи ОТ СЛОЖНОСТТА на системата, защото колкото по-малко компоненти има тя, толкова е ПО-ЛЕСНО да се намери СТАБИЛНО състояние на съотношенията между тях, а пътеката на най-малкото съпротивление, по която поема системата, ПО-БЪРЗО намира това състояние. Но колкото повече се увеличава СЛОЖНОСТТА на системата, толкова ПО-ТРУДНИ стават тези процеси и толкова ПО-МАЛКО стават стабилните й състояния и толкова ПО-ТРУДНО става достигането им. И ето тук идва ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ-САМИЯТ ПРОГРЕС УВЕЛИЧАВА СЛОЖНОСТТА НА СИСТЕМАТА, А ТЯ САМАТА ГЕНЕРИРА ПРОГРЕС ПОРАДИ СТРЕМЕЖА СИ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ, който пък е основният й двигател :). И ето така ЧРЕЗ ПРОГРЕСА СИСТЕМАТА ПОЕМА ПО ПЪТЯ НА СОБСТВЕНОТО СИ САМОУНИЩОЖЕНИЕ!!! И ето причината за всички проблеми на капитализма!

Както виждате дотук тази "еволюционно съвършенна" система на напълно свободен капитализъм е ОБРЕЧЕНА да създава все по-разширяващо се разслоение на обществото, изместване на фокуса на производството от жизненонеобходими към "луксозни" продукти, които да носят повече удоволствие на тези, които съсреодоточават производството в ръцете си и същевременно да ПОДТИСКА всеки глас срещу самото развитие на системата, която чрез собственото си развитие е обречена да се СРИНЕ. Ето това накратко описва съдбата на капиталистическата икономика в условията на самогенериран прогрес и до какво води чистият индивидуален СТРЕМЕЖ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ и съответно какво НЕ ТРЯБВА да се ДОПУСКА при икономиката на абсолютния прогресивизъм. Следователно в контекста на схващането, че всяка икономика е функция на човешките ценности е нужно да поставим рамката на икономическите основи на абсолютния прогресивизъм в контекста на определени ЦЕННОСТИ водещи до поддържането на ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ поставяща прогреса НАД чистото преследване на МАКСИМАЛНО УДОВОЛСТВИЕ. И тъй като вече дефинирахме прогреса като процеса на увеличаване на възможностите на обществото, то следва именно ВЪЗМОЖНОСТИТЕ да се превърнат в основата на РАЗВИТИЕТО на обществото. А възможност пък може да се сведе на икономически език до всяко постижение позволяващо на индивидите част от постигналото го общество да правят нещо, което преди не са могли да правят! И следователно основната цел на икономическото развитие на обществото при абсолютен прогресивизъм би трябвало да бъде РАЗРАБОТКАТА И ПРОИЗВЕЖДАНЕТО В МАКСИМАЛНИ КОЛИЧЕСТВА НА ПРОДУКТИ ПОЗВОЛЯВАЩИ УВЕЛИЧАВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ОБЩЕСТВОТО. ТАКА, знам, че в този момент тези приказки могат да ви изглеждат като тъмна Индия и поредния словестен бълвоч, затова ще се опитам да проясня езика си с един прост пример:

Представете си, че нашето племе от ловци и копачи въведе онази "честна" и "справедлива" система на заменно-разменни отношения, но в един прекрасен момент членовете му вземат, че видят, че по тази система става все по-голямо и по-голямо натрупване на никому ненужен жълт материал, който макар и да изглежда добре и да става за различни украшения няма никаква практическа стойност и с него човек нито може да се нахрани, нито може да се облече. И тогава някой предложи вожда да вземе и да използва авторитета си за да смени тази уж "честна" и "справедлива" система и да реши да постави ПРИОРИТЕТИ пред развитието на племето, така че вместо да вземе връх безпрецедентното натрупване на жълт материал да се влагат повече усилия в натрупването на храна. Тогава племето пак ще продължи да натрупва жълт материал, но сега вече неговото количество няма да зависи САМО от нагласите на хората в него, а ще бъде свързано и с един ОБЕКТИВЕН критерии какъвто е натрупването на резерв от храна за зимата. И така вожда ще може да прецени някакво количество храна, което е необходимо за оцеляването на племето през зимата и ще определи хора, които трябва да го осигурят като по този начин ПОСТАВИ ПОД КОНТРОЛ неспирното натрупване на жълт материал, което е естествено възникващия стремеж при разменно-заменната система съществувала по-рано. И така племето поне ще има с какво да се храни през зимата. Но, ако сега започнат да изникват нови и нови продукти, с чието производство племето може да се занимава, като например красиви каменни украшения, интересни глинени фигурки или мрежи за хващане на риба, то вожда ще може да постави като проиритет производството на някой ПО-ПОЛЕЗЕН ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО на племето продукт като мрежите за риболов например и така те ДА БЪДАТ ПРОИЗВЕДЕНИ в по-големи количества, отколкото системата по принцип би позволила това. И така племето ще разполага с повече риба, отколкото би имало при другата система и ще има ПО-ГОЛЯМА ВЪЗМОЖНОСТ да произведе ХРАНА за своите членове, отколкото, ако същите усилия бяха влагани за производството на украшения или жълт материал например. Същата логика може да се разпространи и за други продукти, които племето би могло да произвежда като копия за по-добър лов вместо плетени хамаци, за тези които могат да си ги позволят, или пчелни кошери вместо дървена колиба за вожда (ако той естествено е готов да се жертва, де :)). И докато има някакъв ОБЕКТИВЕН критерий, по който да става ПРИОРИТЕТИЗИРАНЕТО на производството, като например количеството събрана храна, то племето ще може да си поставя точни приоритети, тъй като ще има С КАКВО да сравнява постигнатите разултати при насочване на производството в една или друга посока. Ако например правенето на копия води до увеличаване на количеството месо от хванатия дивеч с 2 прасета повече за средно ден повече прекаран в правене копия, а строенето на кошери води до увеличаване на количеството мед с теглото на средно половин прасе повече за ден работа по кошерите :), то правенето на копия ЩЕ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ пред това на кошери, защото имаме НЯКАКЪВ ОБЕКТИВЕН КРИТЕРИЙ, по който да ги сравниме-а именно количеството произведена храна в резултат на тези практики. И докато имаме обективен критерий ВИНАГИ ще можем да сравняваме различни производства помежду им. Проблемът идва, когато изгубим подобен обективен критерий :). И тогава в нашата икономика идват парите-независимо под каква форма-кюлчета злато, сребърни монети, красиви хартийки или цифри в банкова сметка-те СА това, което играе ролята на ОБЕКТИВЕН КРИТЕРИЙ в иначе изключително субективен свят на човешките вкусове и предпочитания. По същество може да се каже, че парите са УНИВЕРСАЛНАТА СТОКА, за която могат да се разменят всички останали и като такава те СА универсалния критерий спрямо който се измерва всичко в света на човешките взаимоотношения с материалния свят. И съответно, ако от една стока могат да се изкарат ПОВЕЧЕ пари, отколкото от друга БЕЗ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на системата, в която става това, то ТОВА ЩЕ СЕ НАПРАВИ. И така един вид, който определя стойността на парите, определя какво да се прави в една икономика. Следователно за да отговорим на въпроса какво да се прави в икономиката на абсолютния прогресивизъм трябва да отговорим на въпроса каква е стойността на парите в него или направо дали изобщо има нужда от такова нещо при него? В нашия случай ще предпочетем второто, но затова малко по-нататък :).

Нека се върнем на нашето преуспяващо с тази нова система племе и си представим, че изведнъж на някой от съплеменниците му хрумне блестящата идея да носи семена на диви растения близо до селището на племето и да ги пуска до него, така че те после да изникнат точно до него и да не трябва да се разкарва човек много надалече за да събира още семена от тези растения. Постепенно обаче хората от племето откриват, че гледането на подобни растения в близост до селището им е доста удобна практика, тъй като освен, че спестява пътя до възможен източник на храна, тя го и увеличава, тъй като с малко плевене от страна на хората растенията започват да растат все по-нагъсто и нагъсто и така се увеличава количеството храна получено от единица земя. Както обикновенно племето ще вземе решение ДА ПРОДЪЛЖИ тази практика, тъй като тя води до увеличаване на количеството храна, с което племето разполага, но в този случай това увеличаване, достига размери, при които САМО тази практика е достатъчна да нахрани цялото племе, а и остава свободна работна ръка. И сега вече тя може да бъде освободена и насочена към производства различни от тези свързани с изхранването на населението. И сега отново възниква въпросът-"Какво да се произвежда?", но този път няма обективен критерий, който да насочва вожда в решението му. Така например едновременно някой хора могат да искат да си направят по-хубави и здрави къщи, а други пък да искат да гледат кози и овце, но заедно тези производства няма да стигнат за цялото племе. И тук отново се връщаме на липсата на обективен критерий за това какво трябва да се произвежда-дали да се увеличи млякото и месото за племето или да се направят по-хубави къщи на хората? Естествено отново вожда може да въведе онази старата "честна" и "справедлива" система, при която всеки да си избира САМ дали млякото и месото или здравата къща са по-важни за него, както е възможно и да вземе някакво решение СОБСТВЕНОРЪЧНО на базата на собствените си предпочитания, но в единия случай само ще върне старата система и хората от племето пак ще са недоволни защо не стигат нито къщите, нито млякото и месото, а пък връщането на онази икономика ще се отрази В БАЛАНСА НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПРОДУКТИ и така последствията от нея ще бъдат доста по-значими от недоволството по отношение на дилемата къщи или кози, а в другия случай пък всяка една от страните ще може СПРАВЕДЛИВО да го обвини в поставяне на личните предпочитания над обществените нужди. И така и в двата случая вождът е изправен пред труден избор последствията, от който непременно ще бъдат справедливо критикувани! Тогава какво да предприеме той?

И ето как отново виждаме как ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВЪПРОСИ се превръщат във въпроси относно ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ. В този случай вожда трябва да избира дали правото на индивидуален избор е ПО-ВАЖНО от правото на цялото племе да определя приоритетите си или пък трябва просто да се вземе решение пък после ще се види доколко правилно е било то! Ето една доооооста опростена дилема пред въпроса накъде трябва да върви ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО и съответно КАКВИ ЦЕННОСТИ трява да бъдат изповядвани от него видна дори в нещо толкова просто като примитивно племе. Но да се върнем към въпроса :), ако вожда иска да продължи да бъде вожд, то той просто Е ДЛЪЖЕН да вземе НЯКАКВО решение без значение дали това производство ще се окаже по-полезно от другото, иначе това би накърнило авторитета му. Ако пък иска да се освободи от излишна отговорност, която той така и не може да поеме е добре да остави нещата в ръцете на самите хора и нека да върне старата система, така че ВСЕКИ ДА СИ РЕШАВА САМ ЗА СЕБЕ СИ какво иска и колко е готов да даде за него. И така племето би залетяло или към една форма на примитивен диктат на това какво трябва да се прави пред нещо друго, или пък би се пуснало пак по пътеката на най-малкото съпротивление и най-големия ЛИЧЕН кеф с произтичащото от това разслоение на обществото и пренасочване на производството в ръцете на тези, които имат ПОВЕЧЕ. И в двата случая на племето не му предстои лесна съдба-както видяхме вече пътеката на най-малкото съпротивление изилиза пътеката на най-голямото напрежение в края на краищата и води до разслоение на обществото и съсреодоточаване на ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ от ресурсите му в един малък елит, който даже придобива възможността да диктува (чрез съсреодоточените в него продукти на производството на всички останали) кой да живее и кой да умре, а в другия случай пък ВСЯКО по-важно решение за това какво да се произвежда ще зависи от вожда (който НИКОГА не може да е сигурен дали решенията му ще са правилни в по-дългосрочна перспектива) и така може да се получи дисбаланс в съотношението между различните продукти произведени от племето, така че да не стигат те за всички, а даже и по лошо-вожда да използва така дадените му права за да премахне всякакви евентуални опоненти, които биха искали да оспорят поверените му права, а защо не и направо да започне да ДИКТУВА живота на всички без значение какво мислят те. Но нека сега си представим, че в това примитивно племе се намери някой, който да поиска от вожда да ПОЗВОЛИ НА ВСЕКИ САМ ДА ИЗБИРА с кое от двете производства да се захване, НО след известно време ДА СЕ СЪБЕРАТ ДВАТА КОЛЕКТИВА-онзи, който строи къщи и онзи, който гледа кози и овце и ТЕ ДА ИЗПРАТЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, които да преценят ЕДИН НА ДРУГ ДАЛИ ЕДИНИЯТ КОЛЕКТИВ ЗАСЛУЖАВА ПРОДУКТИТЕ НА ДРУГИЯ ИЛИ НЕ. Така, това което ще последва е изключително важно за да се разбере същността на икономиката на абсолютния прогресивизъм, затова БИХ ИСКАЛ ДА СЕ ОБЪРНЕ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ НА ТАЗИ ТОЧКА. Това, което става в колектива на строителите и това, което става в колектива на животновъдите СИ Е ТЯХНА РАБОТА и нито вожда, нито другия колектив, нито КОЙТО И ДА Е БИЛО член на племето има правото да им се бърка в това, което правят. Тоест ТЕ САМИ си определят по колко и от какво да правят, НО (и ето тук идва новия елемент) произведените от тях продукти ОТИВАТ В КОЛЕКТИВА, КОЙТО ТЕ ПРЕЦЕНЯТ, ЧЕ ГИ ЗАСЛУЖАВА НАЙ-МНОГО. Един вид вместо ИДНИВИДИ да решават кой за колко да продава продукта на работата си и колко да вземе за него, КОЛЕКТИВИ ОБЕДИНЯВАЩИ ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО ГО ПРАВЯТ. Или още по-просто заменяме индивида като факторът взимащ производствени решения с колектива в определена производствена сфера. При примера с нашето племе ЗА ДА МОГАТ ИЗОБЩО ДА СЪЩЕСТВУВАТ колективите на строителите и на животновъдите Е НЕОБХОДИМО ТЕ ЗАЕДНО ДА РЕШАТ дали продуктите на единия са нужни на другия и в какви количества. Тоест, ако животновъдите не искат да дават месо и мляко на строителите, то техният колектив просто ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ, тъй като няма да има кой да се възползва от продукта му, НО И ОБРАТНОТО Е СЪЩО ВЯРНО и, ако строителите не искат да дават къщи на животновъдите, то И ТЕХНИЯТ КОЛЕКТИВ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ, също така защото няма да има кой да използва продукта му. Тоест, ВСЕКИ КОЛЕКТИВ СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО ДА ДАВА ОТ ПРОДУКТА СИ НА КОГОТО ИСКА, но същевременно И ДА ПОЛУЧАВА КАКВОТО ИСКА от другите колективи, така че тези колективи, които не дават достатъчно от своите продукти спрямо изискванията на останалите просто НЯМА ДА ОЦЕЛЕЯТ като такива и техните продукти ЩЕ СПРАТ ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ, но също така Е ВЯРНО и, че те ще ИМАТ ПРАВОТО да спират производството на други колективи, ако спрат или пренасочат продуктите си към тях. Един вид за тези колективи важи формулата, че ако ти ме прецакаш, аз те прецаквам или поне прецаквам някой друг, който ще те прецака тебе, така че внимавай какво ми казваш, тъй както внимавам аз :) и така икономиката продължава да бъде движена от ИЗИСКВАНИЯТА на хората в нея, но те не ги изразяват ДИРЕКТНО чрез взаимодействие с производителите на индивидуално ниво, а чрез КОЛЕКТИВИТЕ, в които те работят и техните взаимодействия помежду им.

Така описаната система може и да ви се струва странна и в определен смисъл като форма на "колективен капитализъм" (ако изобщо такъв термин може да съществува :), но, ако се позамислим малко какви ще са ПОСЛЕДСТВИЯТА от тази система върху това, какво ще се произвежда, то ще видим, че резултатите не са толкова прости, колкото изглеждат. А именно-сега вече в племето можем да определим 3 основни колектива, които на практика отговарят за производството на всичко, което има някаква стойност за него. Това са колективите на земеделците, животновъдите и строителите и съответно ВСЕКИ от тях може да дава на другите продуктите на своя труд, така както той пожелае, като в замяна получава продуктите на другите колективи в количества, които те могат да си позволят и така имаме НА ПРАКТИКА СЪЩИТЕ ЗАМЕННО-РАЗМЕННИ ОТНОШЕНИЯ, както имахме при индивидите, НО с разликата, че КОЛЕКТИВИТЕ МОГАТ МНОГО ПО-ЛЕСНО ДА СИ ПОСТАВЯТ ПРИОРИТЕТИ, ОТКОЛКОТО ИНДИВИДИТЕ и именно така ценностите на обществото могат да бъдат ВГРАДЕНИ в икономическата му структура. Докато при чистата разменно-заменна система ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ за натрупване на чужди продукти и така увеличаване на удоволствието може да бъде ИЗПОЛЗВАНА от всеки, който я вижда и по този начин ТОЙ ТЛАСКА СИСТЕМАТА ПО ПЪТЕКАТА НА НАЙ-МАЛКОТО Й СЪПРОТИВЛЕНИЕ ПРИ НАЙ-ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ, то именно наличието на значителни (и колкото по-големи, толкова по-добре) колективи ПРАВИ ВЪЗМОЖНО ИЗМЕСТВАНЕТО на системата от тази пътека като КОЛЕКТИВИТЕ МОГАТ ДА СИ ПОСТАВЯТ ЦЕЛИ различни от простото максимализиране на удоволствието на своите членове и така ТЕ имат възможността да се преборят с естествено възникващите сили на стремеж към пътеката на най-малкото съпротивление в обществото и да ПОСТАВЯТ КАТО ЦЕЛИ задачи на практика НЕТОЛЕРИРУЕМИ от обикновенната разменно-заменна система, но по същество УВЕЛИЧАВАЩИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПЛЕМЕТО В РАЗЛИЧНИ ОБЕКТИВНО ОЦЕНИМИ ПОСОКИ. И тъй като някой от ресурсите необходими за постигането на тези цели са продукти от дейността на други колективи, то ПРИ ТАЗИ СИСТЕМА ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОСТАВЯНЕТО НА ЦЕЛИ НЕПОСТИЖИМИ ПРИ ЗАМЕННО-РАЗМЕННАТА СИСТЕМА, защото ТУК отделните колективи могат да произвеждат и насочват своите продукти в зависимост от реалната постижимост на съответната цел, а не само заради това, което биха могли да получат в замяна на изпълнението й. Един вид, колкото е по-високо нивото на взаимодействие между индивидите занимаващи се с определени производства, толкова ПО-ЦЕЛЕНАСОЧЕНО могат да бъдат разпределяни продуктите на труда им без да има пречки създавани от естествено възникващите процеси на насочване на производството към продуктите доставящи най-много удоволствие за сметка на тези въплъщаващи каквито и да е било други ценностти. И именно така племето ще може да насочи производството си към ЦЕЛИ ЗАВИСЕЩИ ОТ НАЛИЧНИТЕ РЕСУРСИ И РАБОТНА РЪКА, а не от субективните предпочитания на инидивидите способни да манипулират останалите в зависимост от техните субективни предпочитания. Един вид вместо в икономическата система ДА УСПЯВАТ НАЙ-ХИТРИТЕ, които най-добре могат да УБЕДЯТ останалите ДА СИ ГЛЕДАТ КЕФА С ТЕХНИТЕ ПРОДУКТИ, и така САМИТЕ ТЕ да си гледат кефа по-добре разширявайки тази ценностна система все повече и повече СРЕЩУ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЦЕННОСТИ, то ДА УСПЯВАТ НАЙ-СПОСОБНИТЕ ДА ПРОИЗВЕЖДАТ ПРОДУКТИ УВЕЛИЧАВАЩИ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ НОВИ ПРОДУКТИ ЗА ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ, които пък също ще увеличат възможността да се произвеждат нови продукти за него и така да се наблюдава постоянен растеж в количеството и разнообразието НА произвежданите продукти насочени към цялото племе, а не само към определени кръгове от него разполагащи с властта да взимат всички решения. Така насочената икономика ЩЕ ПОДКРЕПЯ ЦЕННОСТТИ СВЪРЗАНИ С НУЖДАТА И ПОЛЗАТА ОТ ПРОИЗВЕДЕНИТЕ ПРОДУКТИ ЗА БОЛШИНСТВОТО ЧЛЕНОВЕ НА ПЛЕМЕТО, а НЕ със слепия стремеж за трупане на все повече и повече в името на ПО-ГОЛЯМОТО УДОВОЛСТВИЕ ОТ ПРИТЕЖАВАНИТЕ ПРЕДМЕТИ. И точно защото нуждата и ползата от притежаваните продукти ще бъде двигател на процеса на тяхното натрупване и на РАЗРАБОТКАТА на нови продукти, а не слепият стремеж към удоволствие изразяван в желанието да се трупа повече, то НАСОКАТА В ПРОИЗВОДСТВОТО И РАЗРАБОТКАТА НА НОВИ ПРОДУКТИ ЩЕ БЪДЕ КЪМ УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПРАКТИЧЕСКАТА ПОЛЗА ОТ ТЯХ, А НЕ КЪМ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРОДУКТИ ПРИВЛИЧАЩИ САМО С ДОСТАВЯНОТО ОТ ТЯХ УДОВОЛСТВИЕ. И така племето ще се насочи вместо към икономическа система основана на безспирното трупане на все повече и повече неща БЕЗ ОГЛЕД НА ДОБРУВАНЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ (естествено с изключение на възможността им да бъдат разглеждани като прости изпълнители на необходимо количество работа за да може някой да трупа повече и повече), а към икономическа система основана на МАКСИМАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО НА ПРАКТИЧЕСКИ ПОЛЕЗНИ ПРОДУКТИ ЗА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ПЛЕМЕТО. Ако все още не разбирате какво означават по-горните изречения, позволете ми да ги подкрепя с малко примери. Преставете си, че вожда иска да му се построи една доооооста голяма къща с много стаи за да се шири пред цялото племе (че нали е вожд все пак :) ) и затова иска да накара строителите да се занимават вместо със строенето на 5 къщи на негови подчинени, САМО с неговата. Проблема е обаче, че ако той получи такава къща 4 други членове на племето ще останат без къщи и сега строителите трябва да решават дали да оставят вожда с нормална къща, или пък искат да направят повече къщи за цялото племе. И така, ако ВОЖДА успее да НАЛОЖИ своето 4 други членове на племето няма да получат къщи. И именно в този момент започва да си личи ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА на племето. Ако то реши, че вожда Е ПО-ВАЖЕН от който и да е било друг член на племето, то хубавата му къща ще бъде построена именно, ЗАЩОТО ТОЙ ИМА ВЛАСТТА да наложи това свое решение. И следвайки същата логика ВСЕКИ, който е около вожда и съответно ИМА ВЛАСТТА ДА НАЛАГА своите решения ще може да си вземе подобна къща, че даже и по-голяма ;), а защо не и повече месо, жълт материал, украшения и така нататък докато племето не започне да изнемогва под тежестта на изискваното от една малка негова група. И така ЩЕ СЕ УСТАНОВИ ЦЕННОСТНА СИСТЕМА ДВИЖЕНА ОТ СТРЕМЕЖА КЪМ УДОВОЛСТВИЕ, тъй като, ако на вожда не му беше кеф да си има тая къща, то ТОЙ НЯМАШЕ ДА Я ИСКА. Или накратко-ЦЕННОСТНА СИСТЕМА ДВИЖЕНА ОТ СТРЕМЕЖА КЪМ УДОВОЛСТВИЕ Е ЦЕННОСТНА СИСТЕМА, В КОЯТО ВСЕКИ ГЛЕДА ДА МУ Е МАКСИМАЛНО НА КЕФ. (Мисля, че тая дефиниция вече е достатъчно проста за всички :) .) Обаче, ако вожда беше решил да приложи заменно-разменната система, при която всеки САМ си избира какво да прави и за какво да го ЗАМЕНЯ, тя щеше ДА ДОВЕДЕ ДО СЪЩОТО, а именно тези, които могат ДА НАТРУПВАТ максималното количество продукти, защото ПРОИЗВЕЖДАТ техен еквивалент за племето щяха да живеят в хубави къщи като на вожда, но ТЯХНОТО ПРОИЗВОДСТВО щеше да струва на цялото племе липсата на производството на къщи за други негови членове. И пак щеше да се наблюдава стремеж към натрупване на все повече и повече продукти от тези членове на племето, които могат да произвеждат продукти, а техните продукти пък ще отиват при другите, които също могат да произвеждат търсени продукти задвиждайки по този начин един ОМАГЬОСАН КРЪГ, при който максимално количество продукти свършва в минимално количество хора. Следователно в края на краищата и при двете системи резултата щеше да е същият-РАЗВИТИЕТО НА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА ДВИЖЕНА ОТ СТРЕМЕЖА КЪМ УДОВОЛСТВИЕ. ЗА РАЗЛИКА и от единия, и от другия случай, ако колективът на строителите сам решава какво да произвежда и на кого да го дава, както всеки друг колектив, то това какво и колко да произвежда той ще зависи от СЪГЛАСИЕТО ИЛИ НЕ на останалите колективи да разменят своите продукти за неговите. Следователно развиващата се ценностна система НЯМА да зависи от ЖЕЛАНИЯТА НА ЕДНА МАЛКА ГРУПА да трупа КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ЗА СЕБЕ СИ, а от желанията на самите колективи да задоволят потребностите на всички свои членове от съответните стоки. И именно така ще се избегне образуването на един малък елит от привилегировани членове на обществото, който да се стреми да трупа ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ в името на системата, чието съществуване ГО ПОДДЪРЖА играейки ролята на разпространител и утвърдител на нейните ЦЕННОСТИ. В случая с колектива на строителите например това ще означава, че вместо да се правят няколко огромни палата за привилегированите членове на обществото, то ще се направят множество скромни къщурки за по-голямата част от племето докато не се покрие НУЖДАТА от къщи и чак тогава ще се мисли за палати за който го заслужава, като заслугите няма да се определят от това кой колко добре е накарал другите да му дадат от продуктите, които произвеждат, а ОТ РЕАЛНИЯ ПРИНОС, който съответният член на колектива е дал за него. Именно защото КОЛЕКТИВИ ИЗИСКВАТ ПРОДУКТИ ОТ КОЛЕКТИВИ, А НЕ ИНДИВИДИ ОТ ИНДИВИДИ е възможно стремежът към удоволствие да се пренасочи от индивидите и техните неминуеми стремежи да извличат лична изгода от контролирането на други индивиди към колективите и техните стремежи ДА УДОВЛЕТВОРЯТ ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ВСИЧКИ свои членове, при което продуктите, които те ще изискват няма да бъдат съобразени САМО с личните предпочитания на ръководството на колектива, а с НУЖДИТЕ на всички негови членове. И тъй като всеки е в някакъв колектив, то нуждите на всички КАТО ЦЯЛО ще бъдат поставени ПРЕД стремежите на малцинство от индивиди и съответно целият фокус на производството ще бъде пренасочен от продукти, които задоволяват търсенето от една малка част от обществото, която може да си позволи да концентрира максимално търсенето в ръцете си, към такива задоволяващи ЦЯЛОТО КАТО ТАКОВА. Следователно производството на задоволяващи максимално количество хора продукти ще бъде поставено ПРЕД това на задоволяващи тесен кръг хора продукти. В случая с нашето племе например това означава производството на повече малки къщички пред големи палати от колектива на строителите, отглеждането на по-млекодайни породи овце с по-гъста вълна вместо отглеждането на повече агнета за крехко месце, което въпреки, че може и да е с по-добри вкусови качества от млякото изисква далеч повече усилия за производството си от колектива на животновъдите и отглеждането на по-продуктивни растения вместо по-разнообразни такива от колектива на земеделците. Когато пък два колектива се борят за оцеляване помежду си, тъй като не могат да задоволят потребносттите на цялото племе от продуктите си едновременно, какъвто е случая със строителите и животновъдите, то РЪКОВОДСТВАТА НА КОЛЕКТИВИТЕ решават кой да бъде стимулиран и кой не ИМЕННО В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПОЛЗАТА ОТ ПРОИЗВЕЖДАНИТЕ ПРОДУКТИ за всички членове на племето. При спора между животновъдите и строителите например решението кой от двата колектива да бъде стимулиран с храна от земеделците (които в този случай се явяват третия колектив чийто глас на практика взема решението) зависи от ПРАКТИЧЕСКАТА ПОЛЗА, която неговите членове изпитват от производството на продуктите на двата колектива и така ТЕ, а не някакви елити било то под формата на притежателите на земята (които естествено са я взели чрез манипулиране на всички останали членове на племето), било то под формата на вожда и неговото обкръжение, РЕШАВАТ КАКВО ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДА И КАКВО НЕ. И така земеделците могат да решат, че къщи ще са им по-полезни от месо и мляко и да пренасочат своето зърно за да изхранват строители, а не животни и животновъди като по този начин ЩЕ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ПРИОРИТЕТ ПРОИЗВОДСТВОТО НА КЪЩИ, ВМЕСТО МЛЯКО поставяйки НУЖДАТА НА ЦЯЛОТО ПРЕД ПРЕДПОЧИТАНИЯТА НА ИНДИВИДА. С течение на времето е възможно ефективността при производството на къщи и на зърно да се увеличи дотолкова, че вече да не е нужно цялото племе да е заето в тези две производства за да може все пак да задоволи собствените си потребностти от тях и ЧАК ТОГАВА да може да се отворят свободни места за животновъди, които пък да се занимават първо с отглеждането на овце докато запълнят нуждите на племето от мляко и вълна и чак тогава да се захванат с отглеждането на агнета за месо. Следователно в тази система нов КОЛЕКТИВ ще се появява само КОГАТО другите колективи произвеждат продуктите си В КОЛИЧЕСТВА ДОСТАТЪЧНИ ЗА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ПЛЕМЕТО и той самия може да произведе продукта си в такива количества. Ето как НУЖДАТА И ПОЛЗАТА от продуктите за цялото племе ще бъде поставена ПРЕД стремежа към удоволствие на този, който успее да го наложи на останалите, защото вместо всеки да гледа да си достави максимално удоволствие манипулирайки производството на останалите в свой собствен интерес СЕГА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ВСИЧКИ от племето Е НАСОЧЕНО ПРЕДИМНО КЪМ ПРОДУКТИ ОТ ПОЛЗА ЗА НЕГО КАТО ЦЯЛО поставяйки необходимостта и достъпността на произвежданите продукти ПРЕД удоволствието, което те носят. Така се развива ценностна система базирана на НУЖДАТА от определени продукти ЗА КОНКРЕТНА ДЕЙНОСТ, а не на непрестанното трупане на продукти като база за постигане на вътрешно удовлетворение без значение дали тези продукти са нужни или не. Или казано с прости думи-ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПЛЕМЕТО ВМЕСТО ДА МИСЛЯТ КАК ДА СИ ДОСТАВЯТ ПОВЕЧЕ УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ МИСЛЯТ КАК ДА ПРОИЗВЕЖДАТ ПОВЕЧЕ ПО-ПОЛЕЗНИ ПРОДУКТИ. Например, може и да е мнооооооооого хубаво да се шириш в къща с 10 стаи, но "ДАЛИ ИМАШ НУЖДА ОТ НЕЯ???" ще бъде доста често задаван въпрос в това племе и естествения отговор ще бъде-"ЗА КАКВО СА ТИ ТОЛКОВА МНОГО???". И тъй като всеки е част от колектив в това племе, а колективите избират какви продукти да изискват да се произвеждат едни от други съобразно задоволяването на потребносттите на всички свои членове, то производството на подобни къщи ЩЕ БЪДЕ НАМАЛЕНО в замяна на малки къщи с по 2-3 стаи за болшинството членове на колектива, тъй като те се произвеждат по-лесно и следователно в по-големи количества. Всъщност именно факта, че колективите, а не индивидите изискват какво да се произвежда ще намали броя на продуктите създадени само за доставяне на удоволствие за сметка на тези имащи практическа стойност като измени изискванията към произвежданите продукти от задоволяващи търсене към задоволяващи нужда. Двете понятия могат и да ви звучат подобно, но всъщност има доста тънка (въпреки, че е съществена) разлика. Ако вземем горния пример с къщата с 10-те стаи, то при преди изброените системи водени от стремеж към удоволствие такива продукти ЩЕ СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ, ако има ТЪРСЕНЕ, защото щом някой, който ИМА СРЕДСТВАТА да си позволи такава къща, Я ИСКА, то задължително СИСТЕМАТА ЩЕ Я ПРОИЗВЕДЕ. Разликата с това племе е обаче, че, АКО КОЛЕКТИВА ОТКАЖЕ ДА ПОИСКА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПОДОБНИ КЪЩИ, ТО ИЗОБЩО НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА ГИ ПРОИЗВЕДЕ, а колективите ще изискват продукти САМО СПРЯМО ИСКАНИЯТА НА ВСИЧКИ СВОИ ЧЛЕНОВЕ. Тоест, НЯМА ДА ИМА ПРИЧИНА колективите да изискват толкова големи къщи, ако членовете им НЕ ИСКАТ да живеят в тях, а членовете им пък НЯМА ДА ИСКАТ подобни къщи, ако ЦЕННОСТНАТА ИМ СИСТЕМА НЕ ДОПУСКА НУЖДАТА ОТ ПРОДУКТИ БЕЗ ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ. Или казано по-просто-НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА ПРОИЗВЕДЕ ТАКИВА КЪЩИ, АКО НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА ГИ ИЗПОЛЗВА, ДОРИ И НЯКОЙ ДА ИМА ЖЕЛАНИЕТО ДА МУ СЕ ПОСТРОИ ТАКАВА. Тоест в това племе, дори и да искаш да живееш в къща с 10 стаи никой няма да ти я построи, ако не убедиш останалите, че ИМАШ НУЖДА да живееш в къща с 10 стаи за да могат те да поръчат от колектива на строителите такава къща, при което те логично ще те попитат за какво са ти 10 стаи като можеш спокойно да си живееш и в 1 и, ако ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ОТГОВОРИШ НЯМА ДА ИМАШ подобна къща. Следователно ще се произвеждат само къщи, чиито брой стаи отговаря на справедливите нужди на индивидите като тук СПРАВЕДЛИВОСТ СЕ ДЕФИНИРА СПОРЕД ОБЩОТО СЪГЛАСИЕ ЗА НУЖДИТЕ НА КОЛЕКТИВА. Тоест, ако КОЛЕКТИВЪТ прецени, че неговите членове се нуждаят от къщи с по 10 стаи, то такива ще бъдат поръчани и съответно построени и разпределени между тях спрямо възможностите на колектива на строителите, но това ще стане САМО, ако членовете на колектива СЕ УБЕДЯТ едни с други, че ще имат полза от тези къщи. Следователно при тази система слепият стремеж към удоволствие СИ СЪПЕРНИЧИ с изискването за нужда от съответния продукт в лицето на колектива, което ВЪЗСПИРА производството и разработката на продуктите в тази икономика да се превърне в процес задоволяващ търсенето извън нуждата и ползата от тях като по този начин ДЕЙСТВА КАТО ЗАЩИТЕН МЕХАНИЗЪМ СРЕЩУ РАЗВИВАНЕТО НА СТРЕМЕЖ КЪМ НЕПРЕКЪСНАТО ТРУПАНЕ на нови и нови продукти в името на нарастващото удоволствие от тях. Тоест при тази система производството на продукти задоволяващи търсенето се изравнява с производството на продукти задоволяващи нуждата, защото САМОТО ТЪРСЕНЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ САМО ОТ НУЖДАТА благодарение на защитния механизъм на колективните решения за търсените и предлаганите продукти, който СПИРА изискваните продукти ДА НАДВИШАВАТ практическата полза от тях. Така въпросът дали да се изисква построяването на къщи с по 2-3 или 10 стаи става въпрос на ЦЕННОСТТИ за колектива, при което може ясно да си проличи неговата ценностна система при положение, че в тази си структура икономиката ПОЗВОЛЯВА на колективите ДА НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАТ с каквито и да е било сили за движение по пътеката на най-малкото съпротивление и изместване на производството към "най-печелившия" продукт, а ПОСТАВЯНЕТО МУ В РАМКАТА НА ЦЕННОСТТИ НОЛОЖЕНИ ОТ САМИЯ КОЛЕКТИВ НА САМИЯ СЕБЕ СИ. По този начин отговорът на въпроса дали да се правят къщи с по 2-3 или 10 стаи всъщност ще представлява отговора на въпроса каква е ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА изповядвана от колектива и съответно ще представлява стимулирането на едни ценностти над други. А тъй като колективите си взаимодействат помежду си изисквайки си едни от други своите продукти, то ОТ ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА КОЛЕКТИВИТЕ ЩЕ ЗАВИСИ ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ПЛЕМЕТО КАТО ЦЯЛО и именно така ще стане възможно да се преодолеят силите тласкащи системата по пътя на най-малкото й съпротивление и да се установи икономическа система задоволяваща нуждите на всички членове на племето, а не само на привилегировани елити. В тази система ще се произвеждат САМО продукти съобразени с изискванията на цялото племе към самото себе си и търсенето НЯМА ДА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТО в сляп стремеж към трупане на продукти, защото развиването на подобна ценностна система БИ ОЗНАЧАВАЛО ПРЕТОВАРВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТТИ НА ПЛЕМЕТО поради неограничеността на желанието да се трупат нови и нови продукти, но ОГРАНИЧЕНОСТТА на възможносттите за производството им. Или, ако се върнем на примера с къщата, то дори и да се задоволи желанието на всички хора в племето да живеят в къщи с по 10 стаи, то съвсем логично стремежът към максимално удоволствие би ги накарал да поискат къщи с по 20, 30 и така нататък стаи. И съвсем естествено колективът на строителите НЯМА ДА МОЖЕ да произведе толкова големи къщи за всички хора в племето, дори и ако наистина всички те работят в него. Следователно той или ЩЕ НАКАРА останалите от племето да намалят изискванията си към къщите, в които живеят, или да спрат да дават продукти на строителите, при което колективът на строителите ще изчезне и така ВСИЧКИ ще изгубят възможността си да живеят в хубави къщи. Тоест, в случая на производството на всеки един продукт племето ЩЕ БЪДЕ ПРИНУДЕНО или да намали изискванията си към него, така че производството му да ги покрие, ИЛИ ВЪОБВЩЕ ДА ГО СПРЕ ОТ ПРОИЗВОДСТВО. Така МНОГОКРАТНОТО ПОВТОРЕНИЕ на тази процедура относно всеки предлаган продукт ще доведе до ОСЪЗНАВАНЕТО от страна на членовете на племето, че КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ИСКАТ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ЩЕ ИМАТ, тъй като при тази система продукти, които не могат да бъдат произведени в достатъчни количества, въобвще не биват произвеждани, защото колективите биват закривани при провал да произведат изискваните от тях количества от съответните продукти. Така например, ако е възможно да се построят къщи с по 5 стаи за всеки от племето, то това ще е МАКСИМАЛНОТО количество стаи за къща, което ще може да се достигне без да се закрива колектива на строителите, НО дали ще се изискват къщи с по 5 стаи зависи ИЗЦЯЛО от стремежа на членовете на колектива да живеят в по-хубави или просто необходими къщи. Тоест, ако СТРЕМЕЖЪТ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ е водещия за ВСИЧКИ членове на племето, то те биха избрали да изискат от строителите къщи с по 5 стаи за да задоволят тяхната потребност от предмети доколкото им позволяват възможносттите на системата държайки се по същия начин както при разменно-заменната система или, ако бяха на мястото на вожда в системата при която той може да определя какво да се произвежда насочвайки производството на цялото племе към задоволяването на своите собствени потребностти, НО ако стремежа към удоволствие НЕ Е водещия за членовете на племето, то те просто НЕ БИХА СЕ НУЖДАЕЛИ от къщи с по 5 стаи и така НЯМА ДА СЕ СТИГНЕ до претоварване на производствените възможностти на племето просто, защото НИКОЙ НЯМА ДА ИЗИСКВА къщи с по 5 стаи (За какво са им като могат да живеят спокойно и в, да речем, 1 или 2 стаи?), а ще се изискват къщи с достатъчен, но не и по-голям, брой стаи. По този начин производството на къщи ще се установи в някакви стабилни граници, при които се произвеждат достатъчно къщи за всички в племето, а дори и остава малко свободна работна ръка за други производства ИМЕННО, ЗАЩОТО липсата НА НЕНАСИТЕН СТРЕМЕЖ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ у племето ще накара изискванията към произвежданите продукти да намалеят до необходимите за задоволяването на съответната потребност, за която продукта е направен. В такъв случай ще се произвеждат къщи с по 1 или 2 стаи, а не с по 5, 10 или цели палати, ЗАЩОТО ТАКА Е РЕШИЛО ПЛЕМЕТО приемайки по този начин една ЦЕННОСТНА СИСТЕМА БАЗИРАНА НА НУЖДАТА, която даден продукт задоволява, а НЕ НА СЛЕПИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ ОТ ПРИТЕЖАВАНИТЕ ПРОДУКТИ, който се подхранва от самия себе си. Следователно при тази система производството и потреблението на всички продукти ще са зависими ОТ ФУНКЦИЯТА, която тези продукти изпълняват, а НЕ ПРОСТО ОТ УДОВОЛСТВИЕТО, което те носят НАМАЛЯВАЙКИ по този начин производството на ВСЯКАКВИ продукти без приложение като например къщи с по 10-15 стаи, никому ненужни медальони от жълт метал, или пък гердани от прозрачни камъчета, за добиването на които е необходимо да се преместят цели планини. По този начин производството ще се измества все повече и повече към практически полезни продукти ОГРАНИЧАВАЙКИ производството на желани, но безполезни продукти извайвайки икономика базирана на производството на полезни продукти за ВСИЧКИ членове на племето, а НЕ на материални блага за ЕДИН МАЛЪК ЕЛИТ способен да манипулира всички останали в своя изгода. Така например вместо отлежало вино за НЯКОЛКО ИЗБРАННИЦИ ще се предпочете да се произведе прясно мляко за ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ, вместо няколко породисти коне ще се гледат стотици волове, вместо сребърни съдове за избрани особи ще се правят дървени купички ЗА ВСИЧКИ и по този начин всички продукти ЩЕ СТИГАТ ЗА ВСИЧКИ, които ги искат, но И ВСИЧКИ ЩЕ ИСКАТ САМО продукти, които стигат за всички иначе ПРОСТО СЪОТВЕТНИТЕ ПРОДУКТИ НЯМА ДА БЪДАТ ПРОИЗВЕДЕНИ. По този начин системата поддържа баланса между произвежданото и изискваното като спира производството на продуктите, които НЕ СТИГАТ и увеличава производството на тези, които стигат принуждавайки племето ДА ИЗМЕНИ ЦЕННОСТНАТА СИ СИСТЕМА към все по-добро осмисляне от страна на членовете си какво да се произвежда и какво не, защото количествата не биха стигнали за всички. Това води до създаването в съзнанието на племето на УСЕЩАНЕ ЗА НЕОБХОДИМИТЕ ПРОДУКТИ и на възникването на СТРЕМЕЖ КЪМ ЗАДОВОЛЯВАНЕ С НАЙ-НЕОБХОДИМОТО. Те на свой ред регулират ИЗИСКВАНИТЕ продукти от колективите един спрямо друг, а те пък определят ПРОИЗВОДСТВОТО на всички продукти в икономиката. В крайна сметка намалените изисквания с цел придържане към най-необходимото водят до намалено производство на повече и "по-луксозни" продукти, което увеличава количеството на свободната работна ръка, а тя пък на свой ред може да се заеме с производството на НОВИ продукти, които пък също ще бъдат подложени на тези правила, при което впоследствие пак да се освободи работна ръка, а тя на свой ред да започне производството на нови и нови продукти и така до точката в която се постигне баланс между това, което колективите могат да произведат и това, което племето иска да придобие. Но с течение на времето под влиянието на една от най-важните (и същевременно една от на-малко отчитаните) сили действащи върху човешкото общество-ПРОГРЕСА е възможно ефективността (тоест, количеството от един продукт спрямо времето необходимо за производството на този продукт) на производството на различни продукти да се увеличи, при което ЩЕ СЕ ОСВОБОДИ НОВА РАБОТНА РЪКА. И тя съответно може да се включи в производството на нови продукти спазваки същите правила за производство САМО на тези продукти, които СТИГАТ ЗА ВСИЧКИ членове на племето. Част от тези продукти пък може да бъдат използвани за да увеличат ефективността на производството на други продукти, които пък да увеличат ефективността на производството на още продукти, те на трети и така да се постигне едно НЕПРЕКЪСНАТО УВЕЛИЧАВАЩО СЕ производство на нови и нови продукти с цел задоволяване на нуждите НА ВСИЧКИ членове на племето, а не само на определени групи концентриращи управлението на производството в своите ръце. А продуктите, които ще се произвеждат при подобни условия НЯМА ДА БЪДАТ съобразени само с доставяното от тях удоволствие, а предимно с ВЪЗМОЖНОСТТИТЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО ИМ СПРЯМО ПОЛЕЗНОСТТА ЗА ВСИЧКИ на определения етап от развитие на производствените възможностти на племето. Например, ако колективът на строителите успее да намери надолу по реката място където има по-хубав кирпич и от него могат да се правят хем по-здрави, хем по-големи къщи и то два пъти по-бързо, то тогава племето би могло да използва половината от работниците от колектива на строителите за други производства, а той пак ще може да върши същата работа както преди, но сега отново възниква въпросът: "А какво ще правят тези хора?" . Естествено, те могат да бъдат пренасочени към други колективи за да гледат кози и овце, да садят овощни градини или пък да шият дрехи и така да помогнат за увеличаване на количеството на млякото, месото, плодовете или дрехите за ВСИЧКИ членове на племето, НО нека предположим, че в нашия случай колектива на строителите иска да задържи тези хора, защото са станали много добри приятели с останалите му членове и да им намери нова работа. Тогава той трябва да намери нещо, което племето би желало да се произведе и би предоставило достатъчно работа за членовете му, така че да ги поддържа заети до нивото необходимо останалите членове на племето да предоставят продуктите на колективите си без да се оплакват, че строителите събирали твърде много работна ръка и получавали повече в сравнение с това, което произвеждат. И отново на изпитание ще бъде поставена ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ, защото от продуктите, които племето ще предпочете да изисква от колектива на строителите ще си проличи, КОИ СА ОСНОВНИТЕ МУ ЦЕННОСТТИ. Така напрмер, ако племето реши сега вече да поиска по-големи къщи, то колектива на строителите вече ще има възможносттите да ги произведе (ето един типичен пример за прогрес-преди строенето на толкова големи къщи би представлявало процес ощетяващ всички останали, които не са от тези получаващи подобни къщи, но сега с този нов кирпич вече може да има за всички без да се засяга производството на останалите продукти), но подобно желание би означавало, че племето ще трябва отново да се върне към старото състояние на НЕСДЪРЖАН СТРЕМЕЖ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ, което може да доведе до ужасяващите последици от разменно-заменната система или пълния контрол над продуктите произведени ОТ ВСИЧКИ от страна на вожда в името на СОБСТВЕНОТО му удоволствие. Ако обаче племето реши да се задоволи с необходимото им количество от продуктите, които колектива на строителите произвежда, то в този случай хората няма да изискват от строителите по-големи къщи, а ще могат да насочат усилията им към други производства от значение ЗА ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ като например построяването на дига срещу наводнения за селището на племето или пък на по-хубав път до полетата с посевите, така че работата на строителите да бъде насочена към увеличаване на ПРОДУКТИТЕ НОСЕЩИ ПОЛЗА ЗА ЦЯЛОТО ПЛЕМЕ вместо ТЕЗИ САМО ЗА ОТДЕЛНИ ИНДИВИДИ. И така ще се получи икономика трупаща продукти от полза ЗА ВСИЧКИ за сметка на такива от полза за ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК. НО подобна икономика също така би имала едно интересно свойство, а именно-ПРОДУКТИТЕ ОТ ПОЛЗА ЗА ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ИМАТ НЯКАКВА ФУНКЦИЯ РАЗЛИЧНА ОТ МАКСИМИЗИРАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО ЗА ОТДЕЛНИЯ ИНДИВИД, тъй като иначе те не биха били ЗА ВСИЧКИ, а просто ЗА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК и като такива те ще служат за улесняване на собствения му живот, а не за увеличаване на възможносттите на цялото племе. Все пак КАКВА ПОЛЗА БИ ИМАЛ ОТДЕЛНИЯ ИНДИВИД ОТ ПРОДУКТ ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА ЗАДОВОЛЯВА ПОТРЕБНОСТТИТЕ НА ВСИЧКИ членове на едно общество? Тоест, може да се каже, че колкото по-полезен ЗА ЦЯЛОТО е един продукт, толкова по-големи ВЪЗМОЖНОСТТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА НОВИ ПРОДУКТИ дава собственото му производство, така че НА ПРАКТИКА ПРЕНАСОЧВАНЕТО НА ИКОНОМИКАТА КЪМ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРОДУКТИ ОТ ПОЛЗА ЗА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОЦЕС УВЕЛИЧАВАЩ ВЪЗМОЖНОСТТИТЕ МУ, ТОЕСТ ПРОЦЕС НА ПРОГРЕС. Например при горепосочения случай с колектива на строителите пренасочването на производството към продукти ОТ ПОЛЗА ЗА ВСИЧКИ ще означава производството на повече диги, хамбари или пътища вместо по-големи къщи, каменни огради или палати за вождовете, които пък ще спестяват работна ръка за възстановяване на къщите от наводнения, ще осигуряват по-добра храна за племето и ще правят достъпа до полетата по-лесен. Това на свой ред ще означава по-малко измрели хора след наводнение поради болести от ужасните условия за живот в наводнените полуразрушени къщи (а оттам и повече работна ръка за ВСИЧКИ колективи), по-добри условия за съхранение на храната за племето и по-лесно придвижване на членовете на колектива на земеделците до полетата, които все са дейности увеличаващи ВЪЗМОЖНОСТТИТЕ на племето в определени аспекти и така съдействащи за УВЕЛИЧАВАНЕТО на свободната РАБОТНА РЪКА, която пък, както вече споменахме преди, може да бъде включена в нови производства. Например спасените къщи от дигата ще означават спестени усилия на строителите по възстановяването им по-късно и спасени човешки животи, което пък значи непрекъсната работа на останалите колективи, новопостроените хамбари ще осигуряват място за съхранение на храната целогодишно, което пък ще увеличи възможността й да бъде използвана и така ще намали количествата храна, която трябва да бъде произведена освобождавайки работна ръка от колектива на земеделците за други производства, а добрите пътища могат да бъдат използвани от ВСИЧКИ колективи за да пренасят по-бързо необходими им материали и така да си спестят работна ръка заради по-малкото време необходимо им сега да заделят за преноса на материалите. В крайна сметка всички тези продукти на работата на строителите могат да послужат за намаляване на работната ръка заета в някой от колективите и така да позволят пренасочването й към производството на нови продукти, докато продуктите предназначени специално за задоволяване на ЛИЧНИТЕ потребностти като огромни къщи с каменни огради НE могат да послужат за никакви допълнителни цели освен ЗАДОВОЛЯВАНЕТО на желанията на собствениците си. Следователно, ако производството НЕ бъде насочено към последните, то ТОВА ЩЕ ДОВЕДЕ ДО УВЕЛИЧАВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО И РАЗНООБРАЗИЕТО НА ПРОДУКТИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ПЛЕМЕТО за сметка на НАМАЛЯВАНЕ НА ПРОДУКТИТЕ НАСОЧЕНИ КЪМ ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ЖЕЛАНИЯ НА ОТДЕЛНИЯ ИНДИВИД. Тоест, при тази икономическа структура на обществото просто НЯМА ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ продукти, които ВОДЯТ до разпалване на СТРЕМЕЖА КЪМ НАТРУПВАНЕ на нови и нови продукти от индивида заради СОБСТВЕНИЯ МУ СТРЕМЕЖ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ, защото решенията за производството на отделните продукти ще трябва да минат първо през ИЗИСКВАНИЯТА НА КОЛЕКТИВА преди определени ресурси да бъдат насочени към определено производство. По този начин КОЛЕКТИВА ще определя САМ НА СЕБЕ СИ какво и по колко да се прави именно ЧРЕЗ РЕШЕНИЯТА НА ИНДИВИДИТЕ КОИ ПРОДУКТИ СА ПО-НУЖНИ НА ТЯХ САМИТЕ КАТО ЦЯЛО. Един вид при тези производствено-потребителски взаимоотношения колектива ще бъде огледало на индивида, а индивида-на колектива чрез поставянето на НУЖДИТЕ на цялото като изискванията на индивидите КЪМ САМИТЕ СЕБЕ СИ.

Поради страх, че това последното все пак може да ви звучи твърде сложно ;) ще се опитам да го проясня малко с помощта на по-горния пример с колектива на строителите. Така, нека си представим, че в този колектив се намери някакъв човек, който да вземе да каже, че той по цял ден се бъхти на слънце градейки различни пътища, хамбари, диги и други подобни, които явно са доста полезни за племето, НО от негова гледна точка не са кой знае колко необходими за него самия. ТОЙ вижда, че пътищата помагат за придвижването НА ВСИЧКИ, дигите спасяват ЦЯЛОТО племе, а хамбарите опазват добре реколтата за да ИМА ЗА ВСИЧКИ, НО все пак човека не се интересува от благосъстоянието на цялото племе, ами си се грижи за неговото собствено щастие. Не че има нещо против племето като такова, даже обратното-ще му се да вижда щастливи хора навсякъде около него и всички да живеят добре, но просто НЕ ВИЖДА СМИСЪЛ да се труди по цял ден за колектива си щом всяка вечер се прибира в една и съща къща. Той си мисли, че е много хубаво да се правят диги, хамбари и пътища, но ТОЙ САМИЯТ не може да проумее ЗА КАКВО СА МУ НУЖНИ. ТОЙ си мисли, че НАЙ-ВАЖНОТО е да има хубава къща с голям двор и високи каменни огради, щото ТАКА МУ ХАРЕСВА, а пък нека останалите си мислят каквото искат. ТОЙ СИ МИСЛИ, че ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА МИСЛЯТ КАТО НЕГО, защото щом ТОЙ ПОИСКА някакъв продукт, то ТОЙ би трябвало ДА ИМА ПРАВОТО да го получи. И за него така е правилно без значение защо или дали може да има и друга гледна точка по въпроса. Та, нека си представим, че нашия човек се окаже с дар словом и успее да убеди няколко от своите колеги, че НЕ Е нужно да се строят толкова много диги, пътища и хамбари, а е по-добре да се насочи производството към продукти задоволяващи техните собствени желания като къщи с по 10 стаи и каменни огради. Ако тогава колектива на строителите реши да ги послуша и им построи подобни къщи има опсност този НАЧИН НА МИСЛЕНЕ да се разпространи из целия колектив докато се стигне до точка, в която ВСИЧКИ искат подобни къщи, при което (както вече споменахме) просто НЯМА да стигне работната ръка за да се направят такива. Но до този момент това няма да интересува нашия човек, защото той просто иска да види хубавата си къща построена и си мисли, че няма смисъл да се работи за нещо, от което той самият НЯМА ПОЛЗА. За какво са му на простия строител дигите, пътищата или хамбарите? За него дигата е дотолкова полезна, доколкото защитава НЕГОВАТА къща, хамбара е дотолкова полезен, доколкото осигурява храна за НЕГОВАТА трапеза, пътищата са дотолкова полезни, доколкото водят до НЕГОВАТА къща и за по-нататък НЯМА ПОЛЗА да се мисли! ТОЙ ИСКА да си живее в хубава къща, а пък останалите продукти на колектива на строителите са дотолкова полезни, доколкото са полезни за самия НЕГО. И с това мислене би трябвало ВСИЧКИ да се съобразяват, така че ВСЕКИ САМ ДА СИ ИЗБИРА какво и по колко да получава. На теория това звучи прекрасно, но НА ПРАКТИКА това означава ВСЕКИ да започне да мисли КАТО гореописания строител, защото ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН това да се осъществи при тази икономическа система е самите КОЛЕКТИВИ да започнат да мислят като ИНДИВИДИ. Какво имам предвид ли??? Факта, че при икономическата структура на това племе колективите служат ЗА НАСОЧВАНЕ НА ЦЯЛОТО ПРОИЗВОДСТВО В ОПРЕДЕЛЕНА ОБЛАСТ и за да бъде поизведен определен продукт трябва КОЛЕКТИВЪТ ДА РЕШИ дали той да бъде произведен или не. Следователно за да може производството да бъде насочено в определена посока трябва САМИТЕ членове на колектива да решат това, което означава ДА СИ ПОСТАВЯТ КАТО ЦЕННОСТ производството на съответния продукт и именно от продуктите, които те избират да си поставят си личи ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА, която те притежават (защото всяка икономика е функция на човешките ценности). Ако например си поставят като цел производството на по-големи къщи, то това означава, че ВСИЧКИ членове на колектива са РЕШИЛИ да поставят КАТО ЦЕННОСТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ. И така в племето се е установила една ценностна система насочена КЪМ САМИЯ ИНДИВИД с цел да се произведат повече продукти ЗА НЕГО. Всъщност самият факт, че ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА Е НАСОЧЕНА КЪМ ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА НА ИНДИВИДА означава, че ЖЕЛАНИЯТА му вече са поставени като ЦЕЛ за обществото и следователно сега зависи от ИНДИВИДА докъде ще простре ЖЕЛАНИЯТА СИ. И ВИНАГИ щом обществото насочи ценностната си система КЪМ ИНДИВИДА, то ще стане въпрос на негов ЛИЧЕН избор докъде да простре желанията си! Но когато ОБЩЕСТВОТО РЕШИ ДА ДАДЕ НА ИНДИВИДА ОТГОВОРНОСТТА за собственото му състояние, то ТОЙ МОЖЕ ДА УВЕЛИЧИ ЖЕЛАНИЯТА СИ ДОКОЛКОТО СИ ИСКА. На практика БЕЗ защитен механизъм от страна на ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО за стремежите на ИНДИВИДИТЕ НЯМА ГОРНА ГРАНИЦА. Разбира се, това НЕ ОЗНАЧАВА, че ВСИЧКИ индивиди ще се втурнат към бясна консумация на каквото успеят да произведат само защото ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТТА да го направят, но ОЗНАЧАВА, че тези, които искат да го направят НЯМА ДА МОГАТ ДА БЪДАТ СПРЕНИ, защото колкото повече ИСКА индивида, толкова повече ТРЯБВА да се произведе за да могат желанията му да бъдат задоволени, НО възможностите за производство ВИНАГИ са в КРАЙНО количество, а желанията могат и да НЕ бъдат. И тогава е достатъчно да има и САМО ЕДИН индивид, който желае ПОВЕЧЕ отколкото може да се произведе за да се получи НЕДОСТИГ на произвежданите продукти и този, който ИСКА повече продукти отколкото могат да бъдат произведени да постави останалите в състояние на ПОДЧИНЕНИЕ поради неговите изисквания и невъзможността на племето да се справи с тях, така че то на практика ДА РАБОТИ ЗА НЕГО. И виждайки тези несъответствия между него и ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ е възможно и други индивиди да се присъединят към него, защото чрез изискванията си този индивид ще поставя ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ в зависимост ОТ НЕГО САМИЯ като по този начин насочва не само своето, но и тяхното производство към СОБСТВЕНИТЕ СИ желания поставяйки своята ЦЕННОСТНА СИСТЕМА над техните. И в отсъствието на какъвто и да е било механизъм за да се намалят стремежите на подобни индивиди ТЕ ЩЕ ДОМИНИРАТ над останалите и техните ценностни системи налагайки СВОЯТА върху им, защото тя е най-приспособена да се възползва от тези условия. И такъв ВИНАГИ ще е резултата от ПОВЕРЯВАНЕТО ОТ ОБЩЕСТВОТО НА ИНДИВИДА НА ОТГОВОРНОСТТА за собственото му състояние, защото при отсъствието на някакви обществени ЦЕННОСТТИ, които да действат НАД индивида неминуемо ще се стигне до СБЛЪСЪК между ЦЕННОСТТИТЕ НА ИНДИВИДИТЕ, в който ЩЕ СПЕЧЕЛИ най-приспособената ДА НАЛАГА САМАТА СЕБЕ СИ ЦЕННОСТНА СИСТЕМА. А в този случай това ще бъде ценностната система базирана на НЕПРЕКЪСНАТОТО увеличаване на желанията на ИНИДИВИДА, защото те водят до засилване на КОНТРОЛА, който отделните индивиди имат върху останалите понеже за удовлетворяване на желанията им ще е необходим този КОНТРОЛ, но БЕЗ някакъв друг защитен механизъм от страна на ценностните системи на останалите индивиди е невъзможно продуктите на труда им да НЕ бъдат използвани за задоволяване на желанията на тези, които искат да ги използват БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ каква е икономическата система. И задоволените им желания ще доведат до техни още по-големи желания, а те пък-до ОЩЕ по-големи и от там до все по-голям стремеж към използване на чужди продукти, който НЕ може да бъде спрян от другите индивиди поради САМИЯ ФАКТ, че ценностната система на обществото НЕ ПОЗВОЛЯВА едни индивиди да повлияват на желанията на други, но пък ПОЗВОЛЯВА ЖЕЛАНИЯТА на едни индивиди ДА ПОВЛИЯВАТ върху ЖЕЛАНИЯТА на други чрез продуктите на труда им, които използват. И така ВИНАГИ, когато обществото постави индивида като център за взимане на решенията относно собственото си благоденствие това ЩЕ ДОВЕДЕ до налагане на индивидите с най-големите ЖЕЛАНИЯ над ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ поради възможността на тези желания да концентрират все повече и повече продукти за задоволяването си давайки възможност на притежателите си да влияят все по-силно и по-силно върху икономическия живот на ЦЯЛОТО общество. Още по-интересно е, че подобна съдба очаква ВСИЧКИ общества, които дават на индивида ОТГОВОРНОСТТА за задоволяването на собствените си ЖЕЛАНИЯ без значение каква е икономическата им структура, защото появи ли се възможност индивидите ДА НАЛАГАТ своите желания в обществото, то неминуемо тези от тях, които искат все повече и повече ще започнат да управляват производството на все повече и повече продукти за да задоволят собствените си ЖЕЛАНИЯ. И всъщност НЯМА ЗНАЧЕНИЕ как се произвеждат продуктите, ако индивидите ИМАТ ПРАВОТО да налагат собствените си ЖЕЛАНИЯ върху производството, то то със сигурност постепенно ще бъде насочено към продуктите, които ТЕ желаят докато ЦЕННОСТНАТА ИМ СИСТЕМА не се разпространи из цялото общество заради способността й да влияе върху вида и разпределението на произведените продукти насочвайки ЦЯЛАТА ИКОНОМИКА към желанията на тези, които ги имат. Следователно ВСЯКА ПОЛИТИИЧЕСКА ИДЕОЛОГИЯ, която поставя УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА НА ИНДИВИДИТЕ като основна цел на икономическата си система е ОБРЕЧЕНА да стигне до състояние при което тези, които имат НАЙ-ГОЛЕМИ желания ще насочат икономическата система към ЗАДОВОЛЯВАНЕТО ИМ до точката, в която вече е невъзможно да се задоволят всички ЖЕЛАНИЯ на индивидите в това общество. И тогава НЕМИНУЕМО ще започне БИТКА между индивидите, чиито желания НЕ МОГАТ да бъдат задоволени от икономическата система, при която тези индивиди, които най-добре УСПЯВАТ да използват структурата на обществото за задоволяване на желанията си ще ПОЛУЧАТ КОНТРОЛА НАД СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО насочвайки работата им СПОРЕД собствените си ЖЕЛАНИЯ без значение дали това е в ущърб на желанията на останалите индивиди или не просто защото МОГАТ И ИСКАТ! Така САМАТА СИСТЕМА ЩЕ СТИМУЛИРА инидивдите, които най-добре Я използват за да засили желанията ИМ за сметка на желанията на ОСТАНАЛИТЕ индивиди като по този начин ВИНАГИ ЩЕ ИМА някой, чиито желания НЕ СА УДОВЛЕТВОРЕНИ. Следователно постави ли се като основна цел УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА на индивида от КОЯТО И ДА Е икономическа система, то неминуемо ще се стигне до ситуация, в която ЖЕЛАНИЯТА НА ЕДНИ индивиди ще се наложат над ЖЕЛАНИЯТА НА ДРУГИ и така основната цел на съответната система НИКОГА няма да може да бъде постигната. Естествено групите, чиито желания БИВАТ удовлетворени могат да се различават като на единия край на спектъра от възможностти седи един малък ЕЛИТ, а на другия-основната МАСА на обществото, но и в двата случая желанията на едната или на другата група биват засегнати. Ако засегнатите са масата от хората, то ЕЛИТА успява да задоволи желанията си, но за сметка на това нарушава тези на всички останали като колкото повече успява да се разшири КОНТРОЛА на ЕЛИТА, толкова повече намаляват РЕАЛНИТЕ възможностти на масата да получи от продуктите, КОИТО ПРОИЗВЕЖДА. Това естествено не е добре за масата, но пък може да се твърди, че елита си получава ЗАСЛУЖЕНОТО, защото членовете му все пак УСПЯВАТ да манипулират системата както желаят, а масата-не. Ако засегнатите пък са елита, то МАСАТА успява да задоволи желанията си, но за сметка на това НАЙ-СПОСОБНИТЕ измежду индивидите, който я съставят могат С ПРАВО да възразяват, че НЕ ПОЛУЧАВАТ ЗАСЛУЖЕНИТЕ си възнаграждения и да оспорят ПРАВОТО на останалите да получават от продуктите на труда им. И в двата случая обаче ЖЕЛАНИЯТА на индивидите биват поставяни като ОСНОВНА ЦЕЛ на икономическата система на обществото СПИРАЩА появата на каквито и да е било други цели в него. Следователно ОСНОВНАТА ПРИЧИНА за провала на икономическата система да задоволи собствените си изисквания НЕ Е отговорът на въпросите как и за кого да се произвежда, а именно ЗАЩО да се произвежда! Това означава, че всеки път когато обществото постави ИНДИВИДА като фактора взимащ решенията кои продукти да се произвеждат, то това неминуемо ще доведе до надминаването на производствените възможностти на икономиката от ЖЕЛАНИЯТА на индивида, защото обществото НЯМА ДРУГА ЦЕЛ за нея. Оставена без някаква специална цел икономиката просто ще се стреми към задоволяването на желанията на индивида, а те пък няма да могат да бъдат спрени поради отсъствието на някаква тяхна алтернатива за обществото като ЦЯЛО. И така ще се стигне до един самоподдържащ се процес на нарастване на желанията на индивидите, които при задоволяването си ще могат САМО да доведат до възникването на НОВИ желания, защото пред тях НЕ СЪЩЕСТВУВА друга цел освен задоволяване на желанията им. Тоест, ЛИПСАТА НА ЦЕЛ пред индивида поради фокуса на обществото върху самия НЕГО го лишава от възможността да си постави като цел нещо различно от задоволяването на собствените си желания, защото това би означавало променяне на целта на САМОТО общество. Следователно единствената възможност за развитие, която остава е именно УВЕЛИЧАВАНЕТО на желанията му и при тази насоченост на икономиката единственият избор предоставен на индивида става КОЛКО ДА КОНСУМИРА. И всяка цел различна от това ще означава навлизане в ПРАВОТО НА ИЗБОР на останалите индивиди, защото ЕДИНСТВЕНИЯ начин да се постави нова ЦЕЛ пред индивида е да се отхвърли ПРАВОТО на задоволяване на желанията му в името на някаква по-висша цел, която да оправдава замяната на стремежа към задоволяването на личните желания за да облагодетелства обществото КАТО ЦЯЛО. Иначе самостоятелното поставяне на каквато и да е било различна цел от някой индивиди неминуемо ще се сблъска със съпротивата на ОСТАНАЛИТЕ, които ще се позоват на правото си да НЕ приемат чуждото мнение и да си продължат с увеличаването на желанията докато МОГАТ ДА КОНСУМИРАТ все повече и повече изисквайки от останалите индивиди да продължават да участват във вече установената икономическа структура, защото е ТЯХНО ПРАВО да увеличават консумацията си доколкото системата им позволява разпространявайки по този начин ЦЕННОСТНАТА СИ СИСТЕМА. И така ВСЯКА икономическа система, която е приела задоволяването на ЖЕЛАНИЯТА на индивида като своя ЦЕЛ ще се превърне в заложник на индивидите с най-много желания без значение как е избрала да си организира производството, а ВСИЧКИ останали ще бъдат принудени да не се намесват в икономическите процеси за да не накърнят ПРАВАТА на тези, които искат най-много. А заради тях пък от икономическата система ще могат да се възползват САМО тези, които ИСКАТ ПОВЕЧЕ превръщайки желанията си в СЛЯП СТРЕМЕЖ КЪМ КОНСУМИРАНЕ, защото не им остава ДРУГ ИЗБОР при тази икономическа система! И така САМАТА ИКОНОМИКА превръща индивида (който иначе уж защитавала) в роб на собствените си ЖЕЛАНИЯ. И какво се оказва накрая??? Че не индивида КОНТРОЛИРА желанията си, а желанията-индивида поради САМАТА СТРУКТУРА на икономиката. Което пък е напълно логично, тъй като по начало ЦЕЛТА на икономиката е именно ЗАДОВОЛЯВАНЕТО на желанията на индивида. Тоест, ИКОНОМИКАТА НЯМА НУЖДА ОТ ИНДИВИДИ БЕЗ ЖЕЛАНИЯ, защото НЕЙНАТА ЦЕЛ Е ДА НАКАРА ИНДИВИДА ДА ИМ СЕ ОТДАДЕ превръщайки го в един КОНСУМАТОР, чиито основен житейски въпрос става: "Какво искам?". А пък отговора става: "От всичко все повече и ПОВЕЧЕ." и така до изпълване на възможносттите на икономиката да задоволява желанията на индивидите, които пък могат да нарастват САМО към натрупването на все повече и повече продукти ЗА ИНДИВИДА поради невъзможността му да се занимава С ЦЕЛИ РАЗЛИЧНИ ОТ СОБСТВЕНОТО МУ БЛАГОПОЛУЧИЕ (все пак това би означавало промяна на ЦЕЛТА на обществото). И така се стига до въпроса: "Какво движи индивида?" "Какъв е източникът на неговите желания?", чиито отговор при тази икномическа система става просто-КЕФЪТ или казано малко по-учтиво-СТРЕМЕЖЪТ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ, защото при липсата на по-висша цел индивида не може да бъде движен от нищо друго освен СОБСТВЕНИЯ СИ СТРЕМЕЖ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ. На практика когато обществото насочи изискванията си към индивида, то той НЕ МОЖЕ да отговори С НИЩО по-различно от ЗАДОВОЛЯВАНЕ на нови и нови свои желания, защото възможността му ДА ВЛИЯЕ върху КАКВОТО И ДА Е БИЛО различно от НЕГО САМИЯ се изчерпва с ограниченията от ПРАВАТА НА ОСТАНАЛИТЕ да налага нова ЦЕЛ на обществото. И така ЕДИНСТВЕНАТА нова ЦЕЛ, която индивида може да си наложи става ДА КОНСУМИРА ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ просто защото ТАКА МУ ХАРЕСВА. И ето как обществото не бива движено от нещо повече от НЕПРЕКЪСНАТО НАРАСТВАЩ СТРЕМЕЖ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ на индивидите в него. А той е напълно естествено следствие от НАСОЧВАНЕТО на икономическата система КЪМ ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА НА ИНДИВИДА. Или казано с по-прости думи КОГАТО НА ОБЩЕСТВОТО НЕ МУ ПУКА ЗА НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА НА ИНДИВИДА, то и НА ИНДИВИДА ПРЕСТАВА ДА МУ ПУКА ЗА НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА МУ. И така докато се стигне МАКСИМУМА на производствените възможностти на съответната икономика, когато индивидите започват да се мачкат едни други за това кой колко ще вземе от произвежданите продукти. Тук резултатът може да е различен и в зависимост от това да се наложат икономически системи облагодетелстващи, ту един малък елит от НАЙ-СПОСОБНИТЕ да налагат волята си индивиди в обществото, ту широката маса от ПОВЕЧЕТО му индивиди, но в края на краищата и в двата случая СТРЕМЕЖА си остава един и същи-към все повече и повече УДОВОЛСТВИЕ от консумираните продукти. И тъй като полученото удоволствие СТИМУЛИРА изискването на НОВО такова се получава един омагьосан кръг на насочване на индивида към КОНСУМИРАНЕТО на тези продукти, които носят най-много удоволствие, а оттам и на ПРОИЗВОДСТВОТО на същите. Ето как стремежът към УДОВОЛСТВИЕ се превръща в САМОПОДДЪРЖАЩ СЕ ПРОЦЕС насочвайки индивидите, които търсят удоволствие в търсенето на все повече и повече такова, а те пък насочват икономиката към производството на все повече и повече продукти доставящи го докато в процеса не бъдат ангажирани ВСИЧКИ производствени възможностти на обществото и НЕ ОСТАНЕ МЯСТО за прокарването на каквито и да е било други ЦЕЛИ налагайки по този начин ЦЕННОСТНА СИСТЕМА базирана на НЕПРЕКЪСНАТО НАРАСТВАЩИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ. Това може и да не ви звучи кой знае колко страшно (Все пак просто обществото бива устроено така, че ИНДИВИДИТЕ да си гледат КЕФА-кое да му е страшното???), НО погледнем ли ефектите от тази нова ценностна система може и да стигнем до различни изводи. Например сега вече производството е насочено ИЗЦЯЛО към продукти, които задоволяват желанията на ИНИДИВИДИТЕ, което означава, че ЩОМ ЕДИН ПРОДУКТ НЯМА ПРАКТИЧЕСКА ПОЛЗА ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА НЕЧИЕ УДОВОЛСТВИЕ, ТОЙ НЕ СЕ ПРОИЗВЕЖДА. И така видът и количествата произвеждани продукти ще зависи от това към кого е насочена икономическата организация на обществото и какви УДОВОЛСТВИЯ изискват тези индивиди, но НЕ и от самия ПРИНОС на тези продукти за производството на нови продукти или ПОЛЕЗНОСТТА им КАТО ТАКАВА. Тоест, на произвеждания продукт ще се гледа САМО като на източник на ОЩЕ УДОВОЛСТВИЕ, но НЕ и като на НЕОБХОДИМОСТ за ОЦЕЛЯВАНЕТО на индивида. В този случай личния интерес на тези, които управляват средствата за производство ЩЕ ОПРЕДЕЛЯ КАКВО И ПО КОЛКО ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДА, а не нуждите на обществото. И така постепенно производството ще се насочва към продукти ЗА ПРЯКА УПОТРЕБА ОТ ИНДИВИДА, а НЕ към такива предназначени за производството на НОВИ ПРОДУКТИ, защото те рядко могат да бъдат използвани ДИРЕКТНО, поради което при избора между продукти ЗА ПРЯКА УПОТРЕБА и такива ПРОИЗВЕЖДАЩИ други продукти (включително и тези ЗА пряка употреба) Е ЛОГИЧНО при тази ценностна система да се предпочитат продуктите ЗА ПРЯКА УПОТРЕБА. Все пак те доставят ПОВЕЧЕ УДОВОЛСТВИЕ, а и каква полза би имал ИНДИВИДА от фабрики, електроцентрали, магистрали, язовири и т.н., ако те НЕ СЛУЖАТ за задоволяване на собствения му интерес??? Разбира се, продуктите от фабриките, електричеството и пътищата са ПОЛЕЗНИ, защото могат да носят УДОВОЛСТВИЕ на индивидите, но местата за производството им САМИ ПО СЕБЕ СИ не могат да БЪДАТ ПОЛЕЗНИ за тези цели. Изискват се самите продукти, а не продуктите, които ги произвеждат поради което е СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО производството да бъде насочено към продуктите за КРАЙНА КОНСУМАЦИЯ и тъй като това е самоподдържащ се процес, то можем да очакваме, че накрая производството на продуктите ЗА КОНСУМАЦИЯ от индивидите ще заеме цялата работна ръка и няма да има КОЙ ДА ПРОИЗВЕЖДА ПРОДУКТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА НОВИ ПРОДУКТИ без значение в каква политическа система се намира обществото. Това е съвсем логично следствие от поставянето на СТРЕМЕЖА КЪМ УДОВОЛСТВИЕ в основата на икономическото развитие на обществото и не зависи от конкретните производствени взаимоотношения! Следователно самото поставяне на УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА НА ИНДИВИДА като политическа ЦЕЛ на обществото води до поставянето на ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРОДУКТИ ЗА ПРЯКА КОНСУМАЦИЯ от индивида като икономическо СЛЕДСТВИЕ от нея. Естествено, могат да се появят индивиди, които НЕ искат да се посвещават на един самоподдържащ се процес на нарастваща консумация, но дори и те ТРЯБВА да се съобразяват с ЖЕЛАНИЯТА на останалите за да могат изобщо да съществуват в това общество. Ако например тези индивиди решат, че е по-добре вместо да се използва работната ръка за производството на стоки за консумация, да се използва за производството на стоки за ново производство, то ТЕ ще се срещнат с опозиция от страна на обществото, защото ТО няма да има нужда от продуктите на техния труд. Възможно е, те да намалят собствените си ЖЕЛАНИЯ за да могат да произведат тези продукти с цената на собствена саможертва, но дори и тогава е нужно ПРОДУКТИТЕ на техния труд да служат за увеличаване на УДОВОЛСТВИЕТО на останалите иначе просто ТЕ няма да могат да продължат процеса на производството на подобни продукти за обществото. Следователно самото общество ЩЕ ЖЕЛАЕ да насочи ВСИЧКИ възможностти на икономиката си към производството на ПРОДУКТИ за консумация без значение какъв е ИЗБОРЪТ на членовете си за това какво трябва да се произвежда. И така производството трябва задължително да отива към увеличаване на удоволствието в обществото иначе трудът на индивидите, които не следват този принцип ще отива напразно до достигане на точката в която вече е невъзможно да се поддържа работата им. По този начин ВСЕКИ ТРУД, който който и да е било индивид извършва ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАСОЧЕН КЪМ УВЕЛИЧАВАНЕТО НА НЕЧИЕ УДОВОЛСТВИЕ иначе той просто няма бъдеще в това общество. Затова производството на продукти за производство на нови продукти ТРЯБВА да има за крайна ЦЕЛ производството на продукти за консумация и само така произвеждащите ги индивиди ще могат да увеличат влиянието си в обществото. Но това влияние ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да бъде компенсирано с УВЕЛИЧАВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО като цяло независимо дали това ново удоволствие ще е ТЯХНО ИЛИ НЕ. Така може да се постулира един нов закон за развитието на общества поставящи ЖЕЛАНИЯТА на индивида като основна ЦЕЛ на своята икономика, а именно-

ЕДИН ПРОДУКТ, ИЛИ УВЕЛИЧАВА УДОВОЛСТВИЕТО В ОБЩЕСТВОТО, ИЛИ ПРОИЗВОДСТВОТО МУ СПИРА.

Следователно производството на НОВИ продукти е обвързано с увеличаването на удоволствието на поне някой членове на обществото, което както вече казахме е безкраен процес и рано или късно тези, които искат повече ще изместят производството към продуктите, които ИСКАТ. А те пък са тези, които са за ПРЯКА КОНСУМАЦИЯ. И така неминуемо ще се стигне до СБЛЪСЪК между тези, които искат повече и тези, които искат да произвеждат продукти, които не са за пряка консумация от останалите. И няма значение колко полезен е един продукт за други прозводства не е ли свързан с ЯВНО увеличение на продуктите за пряка консумация производството му се сблъсква с очакванията на останалите докато не се стигне до точка, в която то става невъзможно. Така произвежданите продукти се превръщат все повече и повече в обекти на НЕСТИХВАЩИТЕ ЖЕЛАНИЯ на индивидите и тяхната ПРАКТИЧЕСКА СТОЙНОСТ за тях самите намалява пропорционално на РЕАЛНАТА ПОЛЗА от даден продукт спрямо ЧИСТОТО УДОВОЛСТВИЕ, което той доставя, защото колкото повече се увеличава ЧИСТИЯТ стремеж към удоволствие, толкова повече намалява значението на РЕАЛНАТА ПОЛЗА от произвежданите продукти и така до пълното превръщане на натрупваните продукти в обекти на желание БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ дали те могат да се използват за нещо практически полезно или не. И съответно в обществото започват ДА ДОМИНИРАТ тези, които произвеждат ПОДОБНИ ПРОДУКТИ измествайки производствените му възможностти към тях. Но паралелно на това пък тези, които произвеждат повече продукти за производството на нови продукти имат възможнжстта ДА КОНТРОЛИРАТ производството на продуктите, с които предходните произвеждат своите продукти за крайна консумация ЧРЕЗ СВОЯ ТРУД, защото другите се нуждает от техните продукти за да увеличат производството на продуктите за пряка консумация. Тоест, в обществото възникват два КОРЕННО ПРОТИВОПОЛОЖНИ процеса на изместване на работната ръка към производството на продукти за пряка консумация, защото те се изискват от самите му членове и на изместване на работната ръка към ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРОДУКТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА НОВИ ПРОДУКТИ, защото с тях се контролира производството на продуктите за пряка консумация. Но тъй като РАБОТНАТА РЪКА е една и съща е възможно САМО единият процес да успее да спечели и или обществото ДА СПРЕ производството на продукти за производството на нови продукти, или ДА ИЗМЕНИ ЦЕЛТА СИ. При системата основана на задоволяването на желанията на индивида или ще се случи първото, или системата ЩЕ СЕ СРИНЕ, а при абсолютния прогресивизъм ЩЕ СТАНЕ ВТОРОТО. При него обществото по начало НЯМА ЗА ЦЕЛ задоволяването на нечии желания, а се движи от ПРОГРЕСА (тоест, от една напълно неутрална и обективно видима сила, чиито ефекти могат да станат явни за ВСИЧКИ членове на обществото) поради което има сила СПИРАЩА постоянното нарастване на желанията на индивидите, но при ДРУГАТА СИСТЕМА или ПРОГРЕСА СПИРА поради липсата на работна ръка за производството на продукти за производството на нови продукти, или ТЕЗИ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ ПОДОБНИ ПРОДУКТИ ТРЯБВА ДА ИЗЗЕМАТ КОНТРОЛА НАД СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО В СВОИ РЪЦЕ, а при тази система това става САМО ЧРЕЗ УВЕЛИЧАВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО, КОЕТО ТЕ САМИТЕ ИЗПИТВАТ съгласно гореспоменатия закон. Следователно в първия случай тези, които имат НАЙ-ГОЛЕМИ желания успяват да съсреодоточат производството върху продуктите за задоволяването им и така спират производството на продукти за производството на нови продукти, при което РАЗВИТИЕТО СПИРА и системата се установява в едно СТАБИЛНО състояние където ЖЕЛАНИЯТА на отделните индивиди могат постепенно да бъдат УРАВНОВЕСЕНИ ПОМЕЖДУ ИМ, така че производството да бъде приведено в БАЛАНСИРАНО СЪСТОЯНИЕ между отделните продукти. При втория случай обаче тези, които произвеждат продукти за производството на нови продукти СА ПРИНУДЕНИ да увеличат ЖЕЛАНИЯТА СИ спрямо ИЗИСКВАНИЯТА, които тези нови продукти могат да покрият изземайки по този начин КОНТРОЛА НАД ИКОНОМИКАТА в свои ръце именно ЧРЕЗ ПРИЕМАНЕТО НА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА на обществото и ставайки по този начин нейни най-верни поддръжници. Просто няма начин те да не увеличат желанията си спрямо продуктите, с които е нарастнало производството, защото иначе тези продукти ще отидат при онези с по-големите желания ИЗМЕСТВАЙКИ ФОКУСА НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА НОВИ ПРОДУКТИ СПРЯМО ЖЕЛАНИЯТА ИМ вместо спрямо УСИЛИЯТА на истинските производители. Тоест, тези и с ЖЕЛАНИЯТА за консумацията на все повече продукти, и с ВЪЗМОЖНОСТИТЕ за производството на техен еквивалент ще използват системата за да разпространят влиянието си изземвайки все повече и повече продукти от тези без желанията за консумацията на все повече продукти и/или възможносттите за производството на техен еквивалент СЪСРЕОДОТОЧАВАЙКИ ПРОИЗВЕДЕНИТЕ ПРОДУКТИ, а оттам и влиянието върху обществото в ръцете на тези с по-горните качества. И ето как САМИЯТ ПРОГРЕС ще задвижи процеса НА РАЗСЛОЯВАНЕ на обществото при който ще се утвърди ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА на тези, които имат повече, а те пък на свой ред ще искат да натрупват все повече и повече, което задължително ще става за сметка на тези, които имат по-малко. И естествената тенденция ще бъде тези, които имат все повече и повече да натрупват още и още като стават все по-малко и по-малко на брой разширявайки ЦЕННОСТНАТА СИ СИСТЕМА все повече и повече за сметка на тези, които имат все по-малко и по-малко и стават все повече и повече. И така ще се стигне до МОМЕНТА, В КОЙТО ОБЩЕСТВОТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МОЖЕ ДА ИЗДЪРЖА ФИЗИЧЕСКИ БОЛШИНСТВОТО ОТ ХОРАТА И ТОГАВА ЩЕ СЕ СТИГНЕ ДО СРИВ поради огромната пропаст от свръхимащи и свръхнямащи. И това ще е съдбата на ВСИЧКИ общества, които дават на индивида неограничената свобода да задоволява ЖЕЛАНИЯТА СИ-просто индивидите способни да манипулират обществото ЩЕ БЪДАТ ПРЕВЗЕТИ от една ценностна система на непрекъснатото трупане на нови и нови продукти за сметка на изземването им от ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ, защото тя е най-приспособената да се развива при тези ЦЕЛИ на обществото, дори и да го доведе до СРИВ. Следователно можем да изведем две състояния до които обществото може да достигне при поставянето на ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА НА ИНДИВИДА като своя основна цел-или производството на продукти за производството на НОВИ продукти да спре поради пренасочването на работната ръка към производството на продукти за ПРЯКА КОНСУМАЦИЯ от индивидите, при което е възможно да се установи равновесие между това кой какво произвежда и кой какво консумира в полза на ВСИЧКИ индивиди, чиито желания сега са балансирани помежду им и така ДА СЕ СПРЕ ПРОГРЕСА на обществото, или производството на продукти за производството на НОВИ продукти да отиде в ръцете на тези, които НАЙ-ДОБРЕ могат да МАНИПУЛИРАТ обществото за задоволяването на СОБСТВЕНИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ при което те образуват един ЕЛИТ от малцина инидивиди съсреодоточаващ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ресурси, продукти, контрол, работна ръка (абе, изобщо всичко за което се сетите дето може да се контролира) в ръцете си до точката, в която обществото СЕ СРИВА ПОД НАПОРА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ПРОГРЕС. И това ще важи за ВСЯКО общество при ВСЯКА фаза на развитието му стига ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА НА ИНДИВИДИТЕ да бъде поставено като негова ОСНОВНА ЦЕЛ. Това може да бъде видяно дори и при простата икономика на нашия пример с първобитното племе даден по-горе. Там в началото един строител решава, че няма смисъл да се труди за неща от които ТОЙ САМИЯТ няма полза и успява да убеди своите колеги да не строят толкова много диги, хамбари или пътища, тоест обекти, от които може да се възползва ЦЯЛОТО племе, ами да се съсреодоточат върху такива, от които могат да се възползват ТЕ самите като огромни къщи с каменни огради. И първоначално изглежда, че съветите му са напълно правилни, защото сега вече хората от племето започват да получават все повече и по-хубави къщи, НО с течение на времето това предизвиква съвсем естествен процес на УВЕЛИЧАВАНЕ на желанията на ВСИЧКИ членове на племето за все повече и по-хубави продукти. Така например тези, които вече са получили по-хубави къщи сега могат да поискат и по-вкусна и разнообразна храна, а после пък могат и да поискат по-силни коне за езда и за каруците си, а пък после-и красиви бижута за жените си и така нататък и така нататък-този процес просто НЯМА КРАЙ. А виждайки тяхното благополучие и онези, които НЕ искат толкова много неща могат да решат, че и те се нуждаят от повече неща и да вдигнат изискванията си към племето. И така все повече и повече хора ще искат все повече и повече неща от все по-слабо и по-слабо развиваща се икономика на едно общество, в което СТРЕМЕЖЪТ ДА СЕ ИМА ПОВЕЧЕ ще измести ВСЯКА друга ценност. И така до момента в който се окаже, че ТРУДЪТ вече не може да издържа ЖЕЛАНИЯТА на всички членове на обществото и се стигне до точка, в която НЯКОЙ трябва да се откаже от своите желания. И тогава пред последователите на нашия строител ще изникне дилемата кой първи да се откаже от своите желания и чии желания да бъдат задоволявани.

Всяка икономика е функция на човешките ценности

2009-09-06T02:26:00.000+03:00

Замислете се, защо ден след ден изпълняваме каквото се изисква от околните, слушаме какво трябва да правим, държим се според очакванията на хората, с които общуваме или просто казано подчиняваме се на това, което останалите изискват от нас. Да, ние наистина сме свободни хора, които живеят в свободна държава, в свободно общество, но я се опитайте да излезате голи по улицата утре или да си направите една следобедна дрямка насред Цариградско шосе, или просто да си напалите огин пред парламента и да си опечете едно прасенце на него (да знам, звучи тъпо, но идеята ми допада :)). Изведнъж ще се докаже, че много бързо сме стигнали до границите на обществото ни и, че по нататък НЕ МОЖЕ да се ходи, иначе........пердах. И във всяко едно общество винаги ще си има правила, които не може да бъдат нарушавани, без значение за колко свободно се мисли това общество.

Може би се чудите защо започнах с това лирическо отклонение, което всички прекрасно знаеме?!! Е, мисля си, че все пак е добре да си спомним, че без значение за колко свободни се мислим в обществото винаги ще има правила наложени ни от някой друг. И ние сме длъжни да ги спазваме, иначе буквално няма да можем да оцелеем в това общество (е може и да ни се усмихне късметът и просто да ни пратят в някоя малка клетка с решетки, където ще можем да си правим каквото ни скимне, но аз не смея да нарека това свобода). И тук е ключовия момент. Нашето оцеляване в обществото винаги ще се определя от някакви правила, благодарение на които обществото ще може да контролира поведението на участниците в него. И тези правила ТРЯБВА да осигурят оцеляването на тези същите участници в него. Естествено, всеки може да си хване гората (ако успее да намери такава, разбира се) и да престане да му пука за някакви си ми обществени правила, но за да може да остане в обществото трябва да им стане роб. А тези правила от своя страна трябва да осигурят неговото оцеляване, иначе в обществото просто няма да останат хора, които да го съставляват.

И така получава се една интересна връзка-от една страна обществото налага своите правила за да наложи контрол над поведението на участниците си и по този начин да поддържа самото себе си, а от друга страна тези същите правила трябва да гарантират оцеляването на учестниците в това общество, иначе то ще престане да съществува. Значи, ако тези правила не могат да гарантират оцеляването на хората в обществото, то те са обречени на смърт, или поне на промяна. И обществото винаги ще се развива спрямо пътеката даваща възможност на участниците в него да оцелеят спазвайки правилата му. Е аз ще посмея да нарека правилата гарантиращи оцеляването на индивидите чрез участието им в обществото икономически правила, а структурата на обществото, която гарантира оцеляването на индивидите чрез участието им в обществото-ИКОНОМИКА. Ако отворите някой учебник по икономика най-вероятно ще откриете дефиниции за икономика от сорта на науката за производството, разпределението и употребата на стоки и услуги или нещо подобно, но е много малко вероятно да откриете каквото и да е било споменаване за причините за съществуването на икономиката. Просто се приема (както се казва по дефаулт), че пазарната икономика винаги е била част от човешкато съществуване и че човекът винаги се е нуждаел от свободният пазар, измервал е благополучието си с количеството цветни хартийки, златни монети, раковини или съответният им еквивалент и е бил слуга на законът за търсенето и предлагането стремейки се да улови и най-малките разлики в нуждите на околните за да разбере на каква цена може да им пробута нещо. Просто сега сме измислили правилните думи за да опишем тези неща. Сякаш още от времето на пещерния човек насам хората винаги са се стремели да създадат този прекрасен свободен пазар, в който всички ще имат цялата необходима информация за всички стоки, които искат да купят, ще се съревновават в условията на честна конкуренция и ще изкарават максимално пари за себе си за да може по този начин обществото да върви напред благодарение на индивидите мислещи за себе си. КАКЪВ ПРЕКРАСЕН СВЯТ, НАЛИ?

Да, знам, че това са само предположения на които се основава съвременната икономика и никъде не се казва, че тяхната валидност е абсолютна за всички случаи във всяко едно общество. Да, знам и че редици икономисти (а и не само) оспорват валидността на тези предположения, но също така знам и, че на практика цялата съвременна икономика се гради на тях. Да, има опити тук и там да се покаже как би действала икономика базирана на принципи различни от пазарната, но това, което наистина липсва е разбирането как структурата на икономиката може да повлияе на всички останали аспекти на едно общество.

Може би се питате защо това е толкова важен въпрос. Все пак на пръв поглед и в едно общество с планова икономика може да се произвеждат същите стоки като в едно общество водено от гоненето на прекрасният свободен пазар. Все пак изглежда, че едни и същи човешки потребностти могат да бъдат задоволени от различни типове икономическа организация и че едни предприятия могат да бъдат построени при различни системи. Все пак това, че едно парче желязо е било произведено в някоя корпорация в една пазарна икономика или в някой комунистически завод, или пък в някоя "работилница" на анархисти даващи своят труд в името на общото благо не променя факта, че това си е едно парче желязо, нито пък променя възможностите му да бъде използвано за производството на едни и същи стоки в различните общества. И така изглежда стига една форма на икономическа организация да работи, то няма чак такава голяма разлика в това каква всъщност ще е идеологията на едно общество. Все пак едни и същи закони за търсенето и предлагането и едни и същи стремежи за увеличаване на приходите могат съвсем спокойно да си движат както европейските либерали, така и руските олигарси, така и американските християнски фундаменталисти, че и китайските "комунисти". Нали така? В края на краищата какво ти пука в какво вярва човекът срещу теб, ако можеш да му пробуташ стоката си на добра цена? По същата логика може и да се твърди, че стига една планова икономика да произвежда достатъчно за да задоволи потребителите в едно общество, то е все едно дали това общество е тотална диктатура подчинена на главният секретар на партията или се ръководи от принципите за свобода, братство и равенство. Може би наистина на пръв поглед изглежда, че щом една форма на икономическа организация действа, то няма голямо значение в какво всъщност вярват неговите участници. Освен разбира се, ако това не накърнява главните принципи на базата на които работи съответната икономика. Така, ако живееш в една пазарна икономика, то да говориш за работа без заплащане в името на общото благо си е направо самоубийство. В такъв случай всички ще те гледат странно и ще те питат за какво по дяволите ти е този труд като не изкарваш пари от него или ще ти се присмиват шушукайки си как може някой да е толкова прост, че да се трепе за нищо. Обратното, ако си в едно общество на "развития социализм" и поискаш някакво заплащане за това, което вършиш всички ще те изгледат на кръв (в най-добрия случай) и ще се възмутят как този смее да иска нещо като има привилегията да работи за общото благо и трудът му да отива за добруването на неговите събратя. Да в различните общества ще има различни критерии за това какво е добро и какво е зло за обществото и какво е позволено и какво не е в зависимост от икономическите принципи на които работи това общество. Но все пак можем да твърдим, че извън принципите определящи икономическото поведение има плълна свобода за съществуване на най-рознообразни схващания, вярвания и идеологии стига те да не нарушават икономическите устои на обществото. И това би било точно така докато не се замислим защо определена икономика съществува. Изглежда, че този въпрос е много прост и лесен и направо няма смисъл въобвще да мислим над него-то е ясно, че икономиката ще е изградена така, че да може хората съставляващи това общество да оцелеят. Но може би зад това просто твърдение се крие далеч по-сериозен въпрос-Как едно общество може да контролира поведението на участниците си, така че те да искат да са част от него?

И отново можем да се върнем към направеното по-горе лирическо отклонение и да се замислим дали, ако не спазваме някой правила, които на пръв поглед не са свързани с оцеляването ни в обществото това няма все пак да се отрази на оцеляването ни в него. Както посочих в началото на тази статия, ако аз просто отида пред народното събрание и се опитам да си напаля огин за да си опека едно прасенце най-вероятно няма да успея дори да си накладя огиня, защото ще ме спрат заради нарушаването на някакъв много важен закон или нещо подобно. И естествено ще има някаква имуществена санкция срещу мене или направо ще ме вкарат на "топло", не защото съм направил някакво страшно престъпление, а просто защото моето поведение не съвпада с това, което обществото изисква от мене. И същото може да се каже за всеки един закононарушител във всяко едно общество. Винаги когато поведението на един участник в обществото започне да се различава от това, което се изисква от него, то той бива вкаран от него в очакваните рамки или иначе обществото рискува собственото си оцеляване. Да, вярно е, че ако един или двама престъпници се измъкнат безнаказано тук и там това няма да срине обществото, но ако техния брой се увеличи над определена граница, то тогава общестовото рискува собственото си оцеляване. И затова то е принудено да налага своите правила над участващите в него индивиди. А как става това?

Има различни начини за налагане на правилата, които поддържат едно общество, но може да се каже, че съществува една закономерност-колкото е по-упорит един индивид в желанието си да наруши правилата на едно общество, толкова обществото повече трябва да заплашва неговото оцеляване. Именно затова е прието, че един джебчия не заслужава да лежи в затвора по-дълго от един убиец, или че ако паркираш на забранено място не заслужаваш същото наказание, както, ако пребиеш някого след пиянска свада. Както може да се види, правилата, които обществото налага са различни в зависимост от степента, в която твоето поведение заплашва оцеляването му и колкото повече ти го заплашваш, толкова повече обществото ще заплаши твоето собствено оцеляване. И това е вярно винаги дори и когато ни се струва, че обществото само позволява нарушаването на своите собствени закони. Например ние си мислим, че има едно нещо наречено народно събрание, което съставя едни хартийки, наречени закони и после те се публикуват в едно нещо наречено Държавен вестник и започват да биват изпълнявани от всеки в обществото, защото иначе едни хора облечени в синьо ще дойдат и ще отведат хората дето не искат да изпълняват законите в едни стаи с решетки. И после ние сме изключително възмутени, когато някой хора показващи си физиономиите по телевизията всеки ден, за които всички знаем, че заслужават да прекарат дълго време в стаите с решетките, всъщност си прекарват времето в луксозни апартаменти и си живеят щастливо живота. Е какво не е наред тука? Може ли ние нещо да не сме доразбрали? Значи, ако откраднеш кокошка щото нямаш какво да ядеш можеш да лежиш с години в затвора, но ако откраднеш няколко милиона, то можеш да лежиш с години не в затвора, а на някой тропически плаж с няколко красиви жини до тебе. Така ли става?

И, ако е така ние се чудиме за какво са тия закони като те не се изпълняват? И си мислиме, че това общество трябва да се разпадне като никой не уважава закона. А може би грешката ни е в това, че ние сме тези, които не разбират закона. Може би истинският закон не е този, който е написан на някакво си ми парче хартия излязло от сграда в центъта на София, а е влиянието, което обществото оказва върху нашето оцеляване. Звучи просто, нали? Но, замислете се за момент кое е наистина важното за всяка жива твар на тази планета? Не е ли именно способността ѝ да си запази живота и да живее в колкото се може по-добри условия? Дори простата едноклетъчна бактерия се стреми да отида на място с по-висока концентрация на любимите й хранителни вещества плувайки с камшичето си. Така и овцете се стремят да отидат там където пашата е най-хубава, а вълците-там където има най-много лесни за улавяне овце. Всяка жива твар се стрми да отиде там където оцеляването й е най-лесно. Защо да предполагаме, че човекът е по-различен? Ами обществото? Нима всеки и всичко не гледа да направи оцеляването си възможно най-лесно? Не е ли това универсален закон? Ами тогава как може поведението ни да бъде контролирано най-лесно като същевременно обществото направи своето собствено оцеляване най-лесно? Нима отговорът не е просто да направи нашето собствено оцеляване все по-трудно когато ние заплашваме неговото оцеляване? И колкото по-голяма заплаха представляваме ние за оцеляването на това общество, толкова повече то би представлявало заплаха за нашето собствено оцеляване. Не е ли така? Ето защо когато някой циганин открадне кокошка за да си нахрани децата, то има много по-голям шанс той да бъде осъден, отколкото, когато някой министър открадне няколко милиона-защото ако утре всички цигани откраднат по една кокошка, то кокошките много скоро ще свършат и хората няма да могат да ядат пилешко, но пари се крадат от държавната хазна непрекъснато и все пак тя още не е фалирала, нали? Да, на хартия законът е, че всеки който краде, трябва да лежи в затвора, но на практика ИСТИНСКИЯТ закон е, че тоя който има пари може да си откупи свободата, когато си иска. И обществото явно може съвсем спокойно да си съществува при тези закони, както се доказва от двадесетгодишния опит на нашата държава в това отношение. По същия начин можем да твърдим и че един убиец е убиец само когато убива тези, които не е трябвало да убива. Ако утре някой с лъскав мерцедес ви сгази на улицата, но после си отвори дебелата кисия и си плати на когото трябва мислите ли си, че той ще лежи и ден в затвора. Но ако после същият този елемент вземе, че види сметката на някой бизнесмен със съмнителен бизнес и с повече капитал от него, няма ли да е възможно той да не е оцелее дълго след това? Просто се е занимал с не когото трябва. Виждате ли, в обшеството си има прекрасни закони и те си се спазват непрекъснато, просто не са тези закони, за които ние си мислим. Така че, в крайна сметка обществото винаги е една добре поддържаща се система, просто не винаги принципите, на които е изградена тази система ни харесват. Дори и ако си говорим за такива ексцесии като лагерите на смъртта или архипелага Гулаг, то пак можем да открием едни и същи принципи движещи обществото-просто в този случай тези, които са имали късмета да се озоват в подобни институции са били нежелани от обществото и това е бил най-лесният начин това общество да се погрижи за собственото си оцеляване. Все пак това, че избиваш милиони не винаги означава, че си убиец за това общество-може просто за него това е най-лесният начин да се погрижи за самото себе си-и естествено тогава за хората участници в него ти ставаш ГЕРОЙ. Но стига съм се отклонявал, че май пак излязох твърде далече от темата. Надявам се схванахте какво имам предвид.

И така може би се чудите какво общо имат тези сладки приказки за престъплението и наказанието с тази толкова причудлива дума-икономика. Все пак тука не става въпрос за начален капитал и ръст на инвестициите, приходи и разходи, търесене и предлагане или кредити и лихви, а си бълтавя нещо за престъпление и наказание. Но нима именно границите, които обществото ни поставя не са това, което поддържа всички останали негови елементи. Как биха съществували приходите и разходите, ако нямаше пари, или как би имало търсене и предлагане, или как би имало кредити и лихви, ако нямаше банки. А всичко това е възможно благодарение на законите, които обществото налага над участниците си. А както видяхме по-рано икономиката е именно тази част от него, която отговаря за оцеляването на участниците му. Значи икономиката винаги ще се определя от начина по който обществото контролира участниците си. А начина по който обществото контролира участниците си, както видяхме, е като влияе върху оцеляването им в него. Значи всяко едно общество, без значение за колко напреднало се счита то, винаги ще прибягва до едно и също средство за контрола на тези, които не искат да му се подчиняват и това винаги ще бъде контролирането на способността им да оцеляват в него. А както вече показахме способността на участниците в едно общество да оцеляват винаги зависи от неговата икономическа структура. И тук се наблюдава една интересна връзка-способността на индивидите да оцеляват в едно общество ще зависи от способността на обществото да контролира оцеляването им в него. А именно-икономиката като структурата на обществото грижеща се за оцеляването на участниците му и законите в него като правила грижещи се за оцеляването на самото общество представляват на практика една и съща организация, а именно организацията даваща възможност на хората влизащи в определени взаимоотношения помежду си да оцелеят. Чрез икономиката всеки, който участва в едно общество оцелява чрез участието си в обществото, а спазвайки законите на обществото той гарантира съществуването на икономиката на обществото, което го храни. Нашата грешка е в представата ни, че има едно нещо наречено общество, в което ние всички живеем и, че то определя как можем да се взаимодействаме с останалите хора и, че има едно нещо наречено икономика, което е част от обществото, но е важно само за изкарването на прехраната ни (не че това е малко, но просто не е всичко), а иначе ние можем да си влизаме в каквито и да е било взаимотношения с хората, които нямат нищо общо с икономическата структура на обществото. Все пак ние можем да бъдем приятели с хора от различна националност, религия, раса и дори живеещи в общество с различна икономическа структура и това да не се отразява на взаимоотношенията ни. Нали така? Стига да не става въпрос за възможността ни да оцеляваме в съответните общества няма нищо лошо в това да бъдем близки с подобни хора. Но проблемът идва именно когато ние се опитаме да внесем нещо ново идващо от друго общество в нашето. Когато се опитаме да създадем нов вид взаимоотношения между хората изграждащи обществото ни, то обществото трябва да се измени, но за да може тази промяна да бъде истинска тя трябва да доведе до промяна в контролирането на оцеляването на участниците в обществото или да си го кажем направо-в законите на обществото ни. И когато има промяна в правилата контролиращи оцеляването на хората в обществото, то и начинът по който обществото прави възможно оцеляването на хората в него би се изменил, защото сега вече хората в обществото ще трябва да се съобразяват с новите правила въведени в обществото. Ако се съмнявате, че връзката между законите, на които е изградено обществото и икономиката и нейните правила е еднозначна помислете си пак за описаният от мен хипотетичен случай в началото на тази статия-ако аз тръгна да си опека прасенце пред народното събрание, то аз ще наруша обществените закони и съответно моето поведение ще бъде корегирано от обществото, но в крайна сметка начинът по който обществото ще ограничи моето поведение ВИНАГИ може да бъде САМО И ЕДИНСТВЕНО ИКОНОМИЧЕСКИ. Тоест, в края на краищата наказанието ми ще се отразява върху моята способност да завися от обществото за оцеляването си и другите индивиди да зависят от мене за тяхното оцеляване. Нещо не ви се вярва ли? Помислете тогава така-ако аз бъда осъден да платя глоба за стореното тези пари всъщност ще повлияят на моята икономическа активност, защото сега вместо аз да харча тези пари държавата ще го направи вместо мене и така тя на практика ще контролира оцеляването на други индивиди в обществото вместо аз да го направя-да, наистиа, ако се замислите в зависимост от вашето решение къде и за какво да си похарчите парите всеки ден зависи живота на доста хора, които на свой ред си изкарват парите от стоките, които вие купувате. Не е ли това начин вие да влияете на оцеляването им? Същевременно, ако аз упорствам и не приемам да платя глобата държавата ще ми прати съдия изпълнител за да я вземе от мене. Но, ако аз продължавам да съм тъпо парче и се сбия с него, то тогава има голяма вероятност да свърша в затвора и там именно държавата ще има пълен контрол над моята икономическа активност-така именно държавата ще контролира на кой и за какво се дават парите, които струва моето оцеляване и тя ще ми показва къде и как мога да работя за да може моята работа да контролира оцеляването на други хора. А ако аз съм още по-нетърпим и взема да блъскам и ритам всичко, което ми попадне в затвора, защото не искам да определям с поведението си възможността за оцеляване на никой друг и така тотално да се откажа от икономическа активност в това общество като откажа да следвам неговите правила и да си взаимодействам с него, то има голяма вероятност пък да ме ликвидират там или да ме пратят в някоя малка стаичка, където аз ще бъда свободен да не си взаимодействам с никого и така аз няма да имам абсолютно никаква икономическа дейност в или с това общество. Както виждате всяко едно възможно наказание всъщност ще представлява контрол над моето икономическо участие в обществото, а от него ще зависи оцеляването на участниците в обществото, включително и на мене като такъв. Затова в крайна сметка оцеляването на обществото е неразривно свързано с оцеляването на участниците в него чрез поведението, което се изисква и позволява от законите на обществото и оцеляването на хората в него в действителност е функция от собственото им поведение чрез участието им в обществото.

И така възниква следният въпрос-А какво определя законите в обществото? И можем да дадем отговорът му чрез една доста противоречива концепция-ценносттите на обществото. А като ценност можем да означим всички качества, които обществото поддържа и стимулира чрез организацията си. Все пак всяка форма на обществена организация (без значение колко отдалечена от нашите представи ни се струва) ще води до възникването на определени качества, които хората съставляващи обществото трябва да имат за да са част от него. Например, ако на лъжците отрязваха езиците, а на крадците-ръцете съм доста сигурен, че доста бързо общество с подобни наказания щеше да развие силно уважение към ценностите честност и справедливост. И тук отново се наблюдава една интересна двустранна връзка-от ценностите на обществото зависят законите му, а законите му определят ценностите на обществото, така че всъщност да се спори кое е първото и кое е второто е като старият спор за кокошката и яйцето. Ценностите на обществото винаги ще съществуват благодарение на законите му, а законите на обществото винаги ще водят до развитието на някакви ценности в него за да могат хората живеещи в него да оцелеят. На практика именно ценностите ще определят поведението на хората в обществото, тъй като незачитането им може да ги противопостави нему, а както видяхме по-горе не може да свърши добре. И ценностите са като законите-факта, че ние си мислим, че ги няма може само да означава, че имаме грешна престава за истинските ценности на обществото. И както казах, че ние можем да си мислим, че в една държава допускаща нарушаване на писаните си закони може да има прекрасно действащи закони, които обаче не фигурират в нито един параграф от нито един написан закон, така във всяко общество винаги ще има НЯКАКВИ ценности, но те могат често да се разминават с представата на хората за тази дума. Например за хората в едно общество неща като милосърдие, честност, справедливост и така нататък могат да звучат като истински вечни и неотменни ценности на човешката природа, но ако в действителност законите царящи в това общество водят до развитието на наща като алчност, скъперничество и измама, то не е вярно, че обществото е без ценности-ПРОСТО ХОРАТА НЕ РАЗБИРАТ ИСТИНСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ОБЩЕСТВОТО СИ. И така чрез ценостите, които налагат, законите в обществото могат да определят всеки един негов аспект, а както вече видяхме от законите в обществото зависят взаимоотношенията между индивидите, които определят оцеляването им чрез участието им в обществото. И тук възниква един интересен аспект на прилагането на законите в обществото-поддържането на икономиката. Както вече видяхме, икономиката представлява това поведение на хората в обществото, което гарантира собственото им оцеляване чрез участието им в него. А това поведение се определя от законите, а както виждаме сега, те пък са свързани с ценностите изповядвани от обществото. Следователно възможното поведение на хората в обществото за да си гарантират оцеляването чрез участието в него в крайна сметка ще зависи от ценностите на това общество. И ето как икономическото поведение на хората се свързва с всеки един аспект на организацията на обществото им и всеки един негов аспект влияе върху него. Така, ако основна ценност в обществото ти е финансовото благополучие на всеки по отделно и без значение до какво може да доведе това, то е съвсем логично да се развият неща като безотговорни политици гледащи само да си напълнят джобовете, комерсиални корпорации готови да съсипят всяко едно райско кътче на Земята за да увеличат приходите си или тарикати на дребно готови на всяка подлост само и само да ти измъкнат парите. Все пак помнете, че ценности винаги ще има докато има и общество, просто те не винаги са тези, които ни харесват и докато нашето поведение поддържа такова общество, то тези ценности винаги ще си останат актуални без значение какво всъщност си мислим ние за тях или в какъв свят бихме искали да живеем. Ценностите в обществото могат да бъдат променени, но това става възможно само и единствено тогава, когато самите индивиди в обществото изменят поведението си така, че старите закони вече да не важат и да ги заменят с нови закони, които да могат да поддържат нови ценности водещи до ново икономичско поведение на обществото. Ето защо разпространението на разни схващания, религии и идеологии в обществото е толкова важно и защо всичко в обществото е взаимосвързано-защото когато се изменят едни ценности на обществото заради нови идеи за важните неща в живота, то те неминуемо (без значение дали ни се иска или не) ще доведат със себе си промени в поведението на хората, а оттам и промени в начините за контролиране на това поведение, а оттам и в поведението гарантираащо оцеляването на индивидите в обществото. Например, ако хората разберат, че определен продукт се прави от корпорация разрушавайки околната среда, но за сметка на това на много ниска цена, то именно ценностите им ще определят икономическото поведение на обществото в този случай-те могат да решат или, че съхраняването на околната среда има по-голямо значение от благосъстоянието им и да не го купуват, или пък могат да кажат:

-Ооооооооооооо, какво пък толкова като ми излиза по-евтино.

И в този случай именно ценностите ще решат съдбата на корпорацията.И ако се загледаме по-внимателно в структурата на икономиката ни (а и на всяка икономика в този смисъл) може би ще открием, че тя всъщност не представлява просто една мрежа от стоки и пари привеждаща в движение световната търговия във все по-големи и по-големи мащаби за да се изкарват все повече и повече пари, ами всъщност е един своеобразен лабиринт от ценностти, които различните хора (и съответно общества) имат, които за самоподдържането си изисква този непрекъснат обмен на стоки и пари, но в крайна сметка не те създават него, А ТОЙ ТЯХ. И ето как може да се окаже, че основният двгател на свяка икономика са именно цинностите, които хората са решили да поддържат, а всяка икономика е функция на човешките ценности.

Индивидът или масата-обществото срещу стадото

2009-09-01T05:46:00.000+03:00

Великите дела имат нуждата от велики хора.

Ето ви една интересна мисъл, която ни навежда на още по-интересни размисли за хората в обществото. Нека интересен свят устроен по коренно различен принцип от нашия. Да речем, че вместо социални животни, за каквито ние уж се броим, хората в този въображаем свят са еволюирали да бъдат териториални животни. В съвременния свят има редица примери за териториални животни и общото при всички тях е, че територията се защитава с цената на всичко именно от представители на собственият си вид. На практика при тези животни всеки представител на същия вид, който навлезе на териорията на някое животно, си търси белята и бива агресивно посрещнат от стопанина на територията, освен, ако не е представител на противоположния пол в размножителния период. Е да има и изключения, където територията не се пази от само един индивид, като при орлите например, където територията се охранява от двойката, или пък ролите на половете са различни, като при лъвовете, където мъжките пазят територията от други мъжки докато женските ловуват, но общото във всички случаи е, че инстинктът за отбрана на територията срещу представители на собствения си вид е силен и, ако някой от тях смее да остане на чужда територия, то битката е неизбежна. Естествено, вие можете да спорите, че и ние хората сме териториални животни и, че народите са като отделни животни, които се стремят да запазят територията си, но в този случай може би ще пренебрегнете простият факт, че без значение в кой народ ще отидете това, което ще се изисква от вас за да останете ще бъде просто да следвате определени правила и тогава ще можете да останете в рамките на тази територия.

Теоретични основи на абсолютния прогресивизъм-идеите за вяра, истина и мисъл

2009-08-30T02:34:00.000+03:00

Може би наистина няма по-важен проблем за всеки един от нас от различаването на истината от лъжата.Все пак където и да отидем, и каквото и да правим най-важното е да разберем колко от нещата, които чуваме, виждаме, усещаме, мислим или накратно-възприемаме и знаем са реални, и колко от тях не са. Все пак цялото ни поведение във всяка една ситуация се базира на представите ни за истината и в действителност всяко едно действие, което бихме могли да извършваме когато и да е било, винаги ще бъде последствие от нашето възприемане на идеите за истина и лъжа. И ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА АБСОЛЮТНА ИСТИНА, ДО КОЯТО БИХМЕ МОГЛИ ДА СТИГНЕМ КЪДЕТО И ДА Е БИЛО И КОГАТО И ДА Е БИЛО.

КАКВО??? Да не би да се чувствате притеснени, че изказвам някакви си ми твърдения, дето ПРЕТЕНДИРАТ, че са АБСОЛЮТНИ? Да не би да си мислите, че на тоя свят НЯМА НИЩО СИГУРНО и всяко твърдение, което се осмелява да нарича себе си АБСОЛЮТНО е обречено да бъде доказано погрешно, защото на нищо не можеш да вярваш на тоя свят???

Ако е така, скъпи читатели, нима и вие точно в този момент, в който си мислите тия мисли, не сте подвластни на своите СОБСТВЕНИ представи за лъжа и истина, които определят и вашето СОБСТВЕНО поведение? Нима, вие самите, в точно този момент не мислите в рамките на понятията за лъжата и истина и не взимате решенията си използвайки точно тези понятия и изхочдайки ТОЧНО ОТ ТЕЗИ представи. И сега какво се получи, а??? Нима дори и най-големият скептик, който не вярва нито на очите си, нито на ушите си, нито на каквито и да е било други възприятия, нито даже на собствените си мисли не използва понятията си за лъжа и истина за да вземе абсолютно всяко едно решение в живота си? Изведнъж не се ли оказа, че самите наши възприятия като такива.

Прогрес, развитие или еволюция-Де е разликата???

2009-08-29T03:08:00.000+03:00

Често пъти, ако отворим някой учебник по история можем да срещнем твърдения от сорта на "Прогресът на човекът от първобитно-общинния строй до модерната индустриална цивилиация..........", или "Развитието на държавите в Западна Европа през ренесанса........", или пък дори "Еволюцията на автомобилостроенето през 20-ти век са дължи на.........". И така в главите ни би било логично да се зародят въпроси от сорта на: "Какво всъщност е това нещо наречено прогрес/развитие/еволюция?" и "Каква е разликата мужду тези понятия?".

Естествено, ако отворим няколко речника ще видим как група от многословни всезнайковци със степени по филология ще се опитат да поправят нашето невежество и глупост посвещавайки ни в тънките нюанси на значението на думите в българският език и изписваки цели страници с внимателно подбрани значения на всяка от тези думи, зад които ще стоят десетки часове внимателна аналитична дейност на стотици,ако ли не хиляди, различни случаи, в които тези думи са били използвани. И да, най-вероятно тези гении на езиковедието ще са прави за всеки един от тях и наистина ще са уловили всеки един нюанс на използването на думите прогрес, развитие и еволюция в нашия език. Но все пак остава един мъничък въпрос-Дали в края на краищата хората могат да използват произволни думи в произволни ситуации по този начин тотално обърквайки различни концепции една с друга и създавайки в главите си такава каша от думи и понятия каквато би била достойна за описание със звучния български израз "манджъ с грозди"?

Може би се чудите от какъв зор е употребата на някакви си ми три думи толкова важна и за какво по дяволите се занимавам със семантика вместо да си живея живота и да си гледам кефъ, но все пак може би зад тези три думи се крие нещо, така, може би по-важно, което определя представите ни за това как (с уважение), по дяволите, си живеем живота. Замислете се за миг, ако живеехме всички на село и обработвахме земята със сърът и с ралото като дядовците ни и гледахме говеда поколение след поколение, след поколение, след поколение, дали изобщо щеше да ни пука за някакви си ми там "модерни" глупости като прогрес и развитие и некво животно еволюция. Не знам за вас, но май мене повече щеше да ме интересува кога ще ми се отели вола, отколкото за тая пуста еволюция ;). И за да завършим лиричното отклонение, май ще трябва да спомена факта, че хора, които и до ден днешен живеят по-този начин (и този живот им харесва) наистина проявяват слаб интерес към подобни понятия.

Но, може би, туй нещо развитие, не е съвсем като онуй нещо прогрес, или онова нещо-еволюция. И наистина нека ви покажа едно интересно клипче:

Link

Така, сега, според вас това куче развило ли е способността да се измъкне от тази клетка, прогресирало ли е до познанието как да се измъкне от клетката, еволюирало ли е до достигането на възможността да се измъкне от клетката или просто го е вижяло то друго куче. А може би отговорите ще са толкова много, колкото са хората, които ще прочетат тази публикация. А сега какво ще кажете за това клипче:

Link

Бааааааааааааа тая еволюция, бре. Егати прогреса! Или може би-какво развитие само? Но нека да погледнем по-отблизо какво наблюдаваме тук? Изглежда имаме процес на увеличаване на възможностите на кучетата, в първото клипче кучето успя да отърве само собствената си кожа,но във второто, успя да измъкне и другарчетата си. Но може би, това е само процес на промяна в поведението на песовете-в единия случай песът се е научил само как да се измъква а в другия-хем как да се измъкне, хем как да измъкне и другите. Или пък, ако предположим, че има някаква сложна причинно-следствена връзка на неуспешни и успешни опити до придобиването на тези способности от животинчетата, можем да заключим, че това поведение е достигнато в края на сложен процес. И ето три различни думи за три различни концепции-прогрес, развитие и еволция-процес на увеличаване на възможностите, процес на промяна в поведението и процес на развитие на нови характеристики.

И май си спретнахме по една хубава дефиниция,при това без изобщо да се допитваме до хората със степените по филология.Но дали не изтървахме нещо важно???

Изглежда,че все пак има нещо общо между трите концепции по горе, и май това нещо е ПРОМЯНАТА! Май, всеки един от тези три процеса представлява различно опеделение за промяна. Така, всяка промяна довеждаща един обект от едно състояние в друго състояние може да се означи като развитие на обекта, а всяка промяна водеща до РАЗВИТИЕТО на определени характеристики може да се означи като еволюция. А, може би, всяка промяна водеща до УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ВЪЗМОНОСТИТЕ на това,което е обект на промяната може да се означи като прогрес.

Ето ви едни интересни дефиниции!

Невидимата мрежа, самоподдържащи се процеси и смъртта на обществото

2009-06-23T01:38:00.000+03:00

Всеки човек в обществото всеки ден трябва да си взаимодейства с други хора за да осигури оцеляването си. Така всеки от нас непрекъснато влиза в различни взаимодействия с различни хора, които също влизат във взаимодействия с други хора и така ден след ден обществото се поддържа от взаимодействията между различните хора. И тук идва най-важният въпрос-А защо тези взаимодействия съществуват?Какво пречи един ден хората просто да престанат да влизат във взаимодействия помежду си и обществото просто да се разпадне? Както се случва често в науката може би и тук най-простият отговор е правилния-и той в този случай е простото оцеляване. Че тези индивиди, които успеят да влизат в най-добрите за тях взаимодействия с други индивиди в обществото имат много по-голям шанс да оцелеят от всички други индивиди. На практика в съвременното високо-технологично общество оцеляването на всеки индивид е свързано с участието му в обществото, а тези които успяват да извлекат най-голяма полза от участието си в него всъщност имат най-голям успех в гарантирането на оцеляването си. Докато някога е било възможно да отидеш в колиба насред гората и там сам да започнеш да се грижиш за оцеляването си далече от останалите хора, сега вече тази възможност е изчезнала (или поне е силно ограничена). Изглежда всесилните ръце на обществото са достигнали навсякъде задължавайки хората да се съобразяват с тях и да влизат във взаимодействия помежду си. Така всеки от нас е принуден да участва във взаимодействия с други хора, които пък участват във взаимодействия с още хора, те пък с други хора, а те-с още хора образувайки една невидима мрежа от взаимодействия, в която всички ние сме хванати и принудени да участваме. (Между другото, това е невидимата мрежа на която е кръстен този блог. ;)) Но какво поддържа тази мрежа ден след ден? Защо тя не може просто един ден да се разпадне и от там нататък обществото да бъде организирано по съвсем различен начин?

И тук изглежда, най-простият отговор е най-правилният, а в този случай той е НАВИКЪТ. Точно така-хората са свикнали да възпроизвеждат едни и същи действия ден след ден без да се замислят много, много над това, което вършат и дали изобщо то може да бъде свършено по различен начин. Често след като научиме, че нещо се прави по еди какъв си начин, ние просто преминаваме в режим на лишен от разум изпълнител и продължаваме да го правим така както ни е казано, че нещо "трябва" да се прави без изобщо да се замисляме, дали това е най-добрият начин по който нещата биха могли да бъдат направени или дали изобщо трябва да правим това което правим. И тук не става въпрос само за прости ежедневни неща като как да си вържеш обувките или как да си обелиш картофите. Често целият ни живот може да се окаже поредица от навици, които ние сме придобили през него без изобщо да си задаваме въпросът дали това е правилно или не, или дали изобщо ние сме избрали да бъдем това което сме. Ако нещо ти е повтаряно още от първият ти ден в проходилката, то е много малко вероятно един ден просто да седнеш и да се замислиш дали това е правилно или някъде твоите родители са сбъркали с възпитанието ти, или дори дали те просто не са ти наговорили един голям куп лъжи. Винаги е многократно по-лесно просто да се съгласиш с чуждото мнение и да минеш в режим на послушен робот вместо да помислиш малко сам за себе си кое е правилното и кое е погрешното. И така навиците, които придобиваме са всъщност основната сила, която ни вързва за невидимата мрежа и ни прави просто една малка брънка от това, което повечето хора биха нарекли общество, но за същинската структура на която твърде малко хора се замислят. А може би най-съществената му основа не са нито взаимоотношенията ни с другите хора, нито мнението на околните за нас и нашето за тях, нито качествата ни, нито така нареченият ни "статут" в обществото, нито дори полицията по улиците и съдиите в съдилищата, на които по принцип се разчита да са пазители на "общесктвеният ред", а може би най-голямата сила, която ни държи в това общество е именно собственото ни НЕжелание да се замисляме по-дълбоко за това от какво сме част и в какво участваме с всяка една черта на нашето поведение. И ето как попадаме в едно прекрасно състояние на безмълвно послушание, където това което сме е това което искаме другите да видят в нас и нашият стремеж става колкото се може повече да сме подобни на това, което се подразбира като "общоприето" и "правилно", а дори и "възпитано" в обществото и вместо да си зададем въпросът ЗАЩО сме такива си задаваме въпросът КАКВИ трябва да бъдем в очите на останалите. А после се чудим кой ни бил виновен и бързаме да посочим с пръст тоя или оня, вместо да си помислим кой ни би по главата да послушаме тоя или оня, че да тръгнем след него.

Естествено това не е вярно за абсолютно всички хора,но това което наистина Е вярно за всички хора е, че докато сме сред обществото или поне "сред хората" всички сме длъжни да следваме определени правила за неизпълнението на които биваме санкционирани по определен начин. Това може да бъде всичко-от неприятен поглед на околните, до затваряне до живот в затвор, но това което е вярно за цялото общество е, че то винаги си има своите механизми за саморегулацията и в основата на всички тях неминуемо стои навикът. Може да е всичко-от неприятен поглед до затваряне зад решетките до живот, но в обществото винаги съществуват механизми, които да го поддържат такова каквото е, иначе следва бърза промяна на поведението на различен брой индивиди в него, което води до установяването на нов тип поведение на тези индивиди в него. Но големият въпрос в случая е именно защо в обществото съществува този или онзи тип поведение, а не някакъв друг??? И може би още по-точен е въпросът защо някой определени типове поведение по-лесно се задържат от други??? И може би най-простият отговор и тук е най-верният-а именно, че тези навици могат по-успешно да се задържат в обществото от други. Може би те са по-подходящи за условията в които хората се намират в това общество и те са по-стабилни при евентуални сътресения в обществото, така че докато други навици биват отмивани с течението на времето тези могат просто да останат и да осигурят съществуването си чрез предимствата, които придобиването им дава на хората, които ги имат. И МОЖЕ БИ ТОЧНО ТУК Е КЛЮЧОВИЯТ МОМЕНТ! Тези навици могат да се съревновават помежду си така, че да увеличават броят на хората, които ги придобиват и да увеличават броят на използванията си в обществото, точно както живите организми се съревноват в процесът на еволюцията. И така по-приспособеният към средата си винаги ще спечели и ще успее да се установи в обществото изменяйки го така, че дори да направи по нататъшното си разпространение още по-лесно. В психологията подобни форми на поведение се наричат мимове и те много често биват сравнявани с биологическите вируси, защото както вирусите могат да се разпространяват от гостоприемник на гостоприемник размножавайки се в него за да направят все повече и повече от себе си, така и мимовете могат да се разпространяват от човек на човек осигурявайки собственото си съществуване в обществото. Като мим може да се класифицира на практика всичко-от частицата бе, която се разпространява в езика на всички ни и се стреми да се прикачи към всяка дума, до решението в за или против смъртното наказание. Но дали това е единственото обяснение за природата на човешкото поведение???

Ако се замислим малко по-подробно за въпросът за разпространението на мимовете в човешкото общество и за поведението им може би ще открием нещо още по-дълбоко характерно за него-причината за съществуването на мимовете и за естествената организация на човешкото поведение-възможността обществото да поддържа своята собствена организация именно чрез нея самата.На пръв поглед фактът, че обществото само поддържа организацията си ни се вижда изключително прост и очевиден-все пак, ако в него нямаше правила, по които да се определя пооведението на хората, то въобвще нямаше да може да съществува. Следователно съществуването на правила в обществото в действителност е най-простата и основна негова характеристика, която му позвалява изобщо да съществува като такова. А тези правила могат да варират толкова много колкото възможностите на поведението на хората-от пребии по-слабият и му казвай какво да прави, защото ти си по-силният, през мами и лъжи колкото и както можеш за да успееш да вземеш най-много пари, защото парите са всичко на този свят, чак до-всички хора са братя и затова като видиш някой в беда ти трябва задължително да му подадеш ръка и така да го измъкнеш от тежка ситуация. Всички тези форми на поведение могат да се разгледат като различни мимове, които се съревноват помежду си в обществото за да влязат в умовете на максимален брой хора и така да станат техни навици. И доминирането на всеки от тях може да доведе до съвсем различна обществена организация, защото именно правилата в обществото са тези, които отговарят за поддържането на неговата организация, както казахме вече по горе. И тук възниква въпросът кой от тези мимове ще спечели надпреварата с останалите в различните общества възникнали в различни условия? И може би отговорът отново е най-простият-този, който най-добре може да се разпространява в даденото общество.И това ще е един съвсем естествен процес без човешко вмешателство по същият начин по който биологическата еволюция представлява един естествен процес без човешко вмешателство. Така обществото ще се развива точно като една еволюираща система в която различните мимове ще спорят помежду си кой колко да доминира докато се установи перфектният баланс между тях и не излезнат мимовете победители.А те именно ще са точно тези, които установяват организация на обществото поддържаща само себе си най-лесно. Самото разпространение на мимовете е самоподдържащ се процес, тъй като те могат да съдействат за собственото си разпространение. Освен това те могат да влизат в редица взаимодействия помежду си за да стигнат до най-оптималната пътека за най-широкото и най-бързото си разпространение, а най-оптималната пътека винаги ще бъде тази на най-лесно самоподдържащите се процеси способстващи разпространението им. Така в обществото ще се налагат именно тези системи от мимове, които се поддържат от най-лесно самоподдържащите се процеси, протичането на които заедно ще осигури най-лесната пътека за развитието на обществото, при която всичките конкуриращи се в него мимове най-добре успяват да осъществят неговата самоподдръжка. И така обществото ще представлява една саморазвиваща се система, която винаги ще се опитва да поеме по пътеката осигуряваща неговата най-добра самоподдържаща се организация, а тя винаги ще бъде тази стремяща се към максимална стабилност, защото по-стабилното общество винаги ще може да устои на колебания по-добре от по-нестабилното такова. Така това общество, което осигурява най-голяма стабилност на неговите членове ще може да се рапространи най-широко, защото ще осигурява придържането на своите членове към него най-лесно при най-широк кръг от обстоятелства. Но това общество същевременно трябва да има най-голяма степен на запазване на своите мимове и взаимодействията помежду им, защото, ако се позволи по-сериозно вариране на различни аспекти от неговата организация това може да причини промяна на обществото и тогава балансът между съставящите го миимове ще се промени, така че вече обществото няма да е същото. Ако то се промени, то може да влезе в конкуренция с други мимове съставящи други форми на обществена организация, които могат по-добре да запазят мимовете си и връзките помежду им, така че в процеса на промяната на обществото да не се допуснат толкова големи техни промени. Такава форма на обществена организация би била по-стабилна от тази на предходното общество, защото съставящите я мимове по-лесно биха могли да намерят балансът помежду си след първоначално дебалансиране на обществото и така конкуренцията между мимовете в обществото би била по-малка в процесът на установяването на равновесието помежду им при мъзникването на различни въздействия върху обществото, докато при предходното общество по-лесната му промяна би довела до много по-сериозна конкуренция между мимовете в него и съответно по-лесният му разпад. Така при конкуренция между двете общества в, да речем две различни култури съществуващи на едно и също място, по-стабилната от тях ще надделее, защото по-лесно ще поеме всякакви въздействия върху себе си от другата. Така за наша най-голяма изненада се оказва, колкото по-консервативно е едно общество, тоест колкото по-лесно то може да поеме разнообразни въздействия върху организацията си без да се промени, толкова по-устойчиво е то. Следователно по-законите на обществената еволюция по-консервативните общества биха доминирали над по-прогресивните такива. И ако се огледаме из световната история може би ще открием точно това-култури по-отворени към промяната и приемащи все повече от нея са изчезвали по-бързо отколкото по-консервативни и следователно по-устойчиви такива, чиято строга обществена догма е давала възможност на обществото да просъществува непроменео за много по-дълги периоди от време. Затова може би не е чудно, че култури, които силно държат на традицията и законите си още от първобитно-общинният строй са просъществували до голяма степен непроменени и до ден днешен, докато големи империи създавани набързо без подлежаща традиция на народът завоевател или ясна култура, която да бъде наложена на подчинените хора са изчезвали бързо след първоначалните военни успехи, както например е бил случаят с империята на Александър Македонски или Атила.

Също така пътеката на най-лесно самоподдържащите се процеси ще води до тенденцията тези мимове, които карат членовете на обществото да влагат колкото се може повече усилия и да преминават през повече страдания да биват намалявани в оществото до необходимия за поддържането му минимум, защото е ясно, че тези мимове имат значително по-малка възможност да се разпространяват сами по себе си от тези водещи до мързел и удоволствие. Следователно еволюционно най-стабилната пътека по която обществото би поело е именно тази на най-малкото усилие от страна на хората да получат максимално удоволствие за себе си. Следователно най-еволюционно развитото общество би било такова в което хората полагат минимални усилия за да получат максимално удоволствие при най-консервативна обществена организация.

Нека сега да разгледаме няколко приложения на тази идея в контекста на съвременната човешка цивилизация. Значи най-развитото общество би било най-консервативното, в този случай спиращо развитието на своите технологии на ниво в което, членовете му биха имали достъп до най-много ресурси с най-малко усилие, биха увеличили удоволствията, които им се предлагат и биха съдействали за разпространението на най-стабилната мрежа от взаимосвързани мимове водещи до най-малкото усилие при най-голямото удоволствие от страна на членовете му. Нека сега преведем това на малко по-реален език-това би означавало най-мързеливото общество, с най-затлъстели членове, които не искат да извършват никакви усилия, искат само да си гледат кефа по цял ден без да им пука за нищо друго, не искат да вземат никакво участие в процесите определящи съдбата им, защото мисленето изисква усилия, не им се занимава да повдигат нивото си на образовиние, защото това изисква още повече усилия, не им се занимава да влагат повече усилия в работата си, защото това изисква много повече усилия,а се стремят най-вече към максимално охолен живот, при минимално натоварване и използване на мозъкът си, като приспиването на мисровният процес с всевъзможни финтастични религиозни истории би било най-добрата алтернатива. Мисля,че успяхме да дадем едно доста добро описание на идеалът за живот в съвременната западна цивилизация (особено актуален за Америка) и да покажем, че наистина модерната цивилизация се развива по пътят на най-малкото съпротивление, който представлява общата посока на социалната еволюция. И тук възниква въпросът дали това е най-добрият път за развитие??? Да, получаваме материално охолство при все по-малко работа за вършене, но за сметка на това използването на ресурсите на Земята води до замърсяването на околната среда. Да, образованието и старанието в работата изискват усилия и липсата им е нещо значително по-лесно и приятно, но така се подкопават основите на самото общество осигуряващо охолният живот. Да, липсата на мисловен процес върху сериозните проблеми в обществото и преследването на личното щастие е значително по-лесно от напрягането за разбирането на обществените процеси и вземането на правилните решения за бъдещето му, но така се унищожава самата структура създаваща условия за този охолен живот. Накратко самата цел на социалният еволюционене процес е именно да изразходва максимума от наличните си ресурси и технологични възможностти давайки минимумът от необходима работа за да осигури максималното благоденствие на членовете на обществото си без значение това докъде може да доведе докато не се стигне до съответна криза действаща като естествен регулатор от страна на обществото за да спре наговата еволюция до съответното най-стабилно състояние. Именно затова можем да разглеждаме задаващите се проблеми с пренаселеността, недостигът на горивата и екологичната катастрофа от предизвиканото от човека глобално затопляне като едно съвсем естествено следствие от еволюционният процес на обществото ни, в което всеки гледа да вземе максимумът от всичко без значение до какво може да доведе това, тъй като именно това е пътеката на най-малкото съпротивление за човечеството. По същата причина не е и толкова чудно, че хората в развитите страни отделят все по-малко значение на образованието и политиката, а оставят все повече и повече на упрвляващите ги елити, които успешно намаляват нивото на образователната система по светът и успяват да прокарат закони ограницаващи гражданските права на хората под предлогът на защита от "терористи". Просто да си умен и активен член на обществото е далеч по-трудно отколкото просто да изпълняваш нечии чужди заповеди. Затова не е чудно, че все повече и повече деца не искат да продължават образованието си, а просто искат да си намерят достатъчно добре платена работа с минимални изисквания, която да им осигури живот на едно колкото се може по-мързеливо ниво в бъдещето. И също така не е учудващо, че развитите страни са обхванати от епидемия от затлъстяване, която обхваща дори и нашата страничка в периферията на развития свят. Произходът на всичко това може да се намери в бавно, но постепенно действащият еволюционен процес, който винаги тръгва по пътеката на най-малкото съпротивление.

Затова следващият път, когато някой ви посочи еволюцията като двигател на човешкия "прогрес" движещ ни напред към светлото бъдеще, вие най-добре сериозно се усъмнете в познанията на този човек по еволюция и го попитайте, каво наистина знае той за еволюционния процес и неговото протичане в човешкото общество! Еволюционният процес идеално си върши работа, но тя е да достигне по пътеката на най-малкото съпротивление до най-лесно самоподдържащата се мрежа от самоподдържащи се процеси, а не да движи човешкият "прогрес". не искам да кажа, че човешкият прогрес не бива движен от еволюцията, но просто това винаги е второстепенната ѝ цел, а главната е просто да достигне да най-лесно самоподдържащата се мрежа от самоподдържащи се процеси без значение какви последици би имало това за бъдещето на човечеството. Това е така, защото противно на всички схващания еволюцията НЕ Е процес на увеличаване на благоденствието на човечеството в бъдещето, а на най-лесното самоподдържане на самоподдържащи се процеси в настоящето. Следователно еволюцията не може да мисли за процесите в бъдещето или да се съобразява с пътят на развитието на обекта под въздействието ѝ. Тя може само да реагира на процесите в настоящето и следователно отговаря на един проблем едва след като той вече е настъпил, но никога не и предварително. Именно за това хората имат интелект, но за използването му се изисква усилие, а това определено не е пътеката на най-малкото съпротивление, което еволюцията следва, защото засиленото използване на интелекта ни е просец изискавщ УСИЛИЯ, а дали ще намерим волята за такива е процес изцяло независещ от нея, а даже обратното-противопоставящ и се. Тъй че пред нас стои големият въпрос, ще хванем ли бикът за рогата противопоставяйки се на "естествения" ход на нещата или ще оставем еволюцията да протича така както тя желае без значение какви ще са последиците от това???